Христина Кирилова, РИМ – Видин: Три години след Ньойския договор  жените от Кулския край носят черни забрадки, зад „черната граница“ остават гробовете на техните деца

 

Христина Кирилова от Регионалния исторически музей – Видин в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

 

Радио „Фокус“: Как е приет Ньойския договор в България?

Христина Кирилова:  Още със самото подписване на Ньойския договор той е определен като диктат. Заедно със всички разочарования, които носи той  рухва и националният идеал за обединение на България.  На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойския договор  между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Този договор е  безмилостен за България –  Кралството на сърби, хървати и словенци получава Западните покрайнини, Гърция взима  Беломорска Тракия, потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа Освен това България трябва да плаща огромни репарации.  Страхотно негодувание се надига в България срещу този договор.

Радио „Фокус“: Какво отнема от Видинския регион Ньойския договор?

Христина Кирилова: По силата на този договор са отнети български територии и във Видинския край. „Черна граница“ прокарва Ньойския договор в Западна България. Девет са селата, които са отнети от Кулска околия, както и земи от Бреговска община, които  преминават в тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Това са селата Грацков, , Големи Ясеновец, Мали Ясеновец ,Бракевци, Черномашница, Шипиково, Коилово, Халово и Злокукя, както и частта на Брегово на другия бряг на Тимок. Откъснати са изконни български територии. България завинаги се разделя с великата си идея да обедини всички български територии. На Парижката мирна конференция  Сърбия претендира за ивица от западната територия на България, в която влизат Видин и Белоградчик. Успяваме обаче да спасим тези български градове, а представителите на САЩ и Италия удържат мераците на Белград. Ньойския договор не просто разделя селата в тогавашна Кулска околия на две , той разделя фамилиите. Една част от семейството остава в България при земята си и се настанява в колибата  до нивата ,  другата част от семейството остава в днешна Сърбия където е къщата. Така от нивите на територията на бивша Кулска околия възникват селищата Халовски колиби, Шепикови колиби, Грацкови колиби. Разделени от границата остават братя, синове и бащи.

Радио „Фокус“: С подписването на Ньойския договор идват и бежанските вълни от етнически българи от Тракия и Македония. Стигат ли те до Видин?

Христина Кирилова: Във Видин идват много българи, прогонени от македонските земи. Те се заселват във Видин. И въпреки, че по това време страната ни трябва да плаща огромни репарации, тя намира средства да осигури подслон за всички, които търсят закрила при майка България. Подслон и препитание намират българските бежанци и във Видин. През 1926 година България получава бежански заем, с което да спомогне за устройването на всички етнически българи

Радио „Фокус“: Запазват ли спомена за майка България хората от селата в Кулско, които остават зад „черната граница“?

Христина Кирилова: Три години след Ньойския договор  жените от Кулско носят черни забрадки, зад „черната граница“ остават гробовете на техните деца и те не могат да отидат да запалят свещ на тези гробове. Затова Ньойския договор е определен като диктат, той не носи мир на хората от Западна България и това се вижда впоследствие. Съдбата е тежка за всички, които остават извън новите очертани граници. Знаете, че Денят на Западните покрайнини – 8 ноември се отбелязва с черен флаг. Много от мъжете от тези села от Кулска околия , които остават в Кралството на сърбите, хърватите и словенците са се сражавали в редиците на Трети пехотен Бдински полк. Много са загиналите от тези  села.  Когато  хората от този край разбират, че не достигат средства за паметника на Трети пехотен Бдински полк във Видин правят дарения. Една цяла община – Бракевци, която се намира на територията на сегашна Сърбия, дарява средства за паметника през 1943 година. Основанията за тези дарения са ясни – българите от Западните покрайнини са проливали кръвта си за България и останалите живи техни потомци искат да почетат паметта им като дарят средства за паметника на Трети пехотен Бдински полк.

Анна ЛОЗАНОВА