Христина Краева, психолог: Индиректна, вербална дори скрита агресия, както ние я наричаме „релационна“ насочена към увреждане на личността, е по-опасна от физическата

Благоевград. Индиректна, вербална дори скрита агресия, както ние я наричаме „релационна“ насочена към увреждане на личността, е по-опасна от физическата. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин психологът Христина Краева. По думите ѝ освен скритото поведение, интригите и желанието чисто психологически да увредиш някоя личност са изключително опасни. „Докато самата физическа агресия се забравя. Ще дам и пример – приказката за мечката и лошата дума е проекция на този вид вербална агресия. Става дума за това, че лошата дума човек не може да я забрави, той я помни завинаги докато раната отминава, отзвучава. Така е и при различните видове агресия“, каза още Краева. Тя добави, че по принцип тази, която е вербална е най-опасна,  защото е насочена към увреждане и накърняване на духа и духовното в човека. „Тя наистина е много опасна за едно по-нататъшно развитие на човека. Има деца, които са по-чувствителни и по-възприемчиви към такъв вид обиди и това оказва сериозно влияние върху тяхното бъдещо развитие“, отбеляза психологът. Според Христина Краева много важно за родителите е да знаят, че има видими признаци, по които може да се разберем, че детето ни е жертва на тормоз. „Те са много и характерни, затова е хубаво всяка майка да поглежда към тях. Има симптоматика която е физическа – детето има главоболие, не може да спи нощно време, сънят е нарушен, буди се нощем с плач и викове, прибира се одрано, издраскано цялото с разкъсани дрехи, чантата му е скъсана или пък обувките, учебниците и тетрадките му са скъсани. Всичките тези неща показват, че детето е жертва на физически тормоз, но както казахме по-рано тормозът може да бъде и психически, като той се характеризира със загуба на апетит от страна на детето, то започва да не се храни пълноценно, започва да не иска да ходи на училище, спи му се повече сутрин и прочие“, обясни Краева. По думите ѝ всичките тези признаци трябва да подсказват на родителя, че нещо се случва с детето им и трябва да му се обърне внимание. „Трябва да попитат самото дете какво се случва и да подходят със сериозно внимание към проблема“, подчерта Краева.

Ливия НИНОВА