Христо Апостолов, кмет на район „Красно село“: Образователната инфраструктура ще бъде приоритет и през следващ евентуален мандат

 

Христо Апостолов, кмет на столичния район „Красно село“ и кандидат за нов мандат от СДС в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-н Апостолов, кажете ни по-лесно ли е сега впускането в битката за районен кмет с мандат вече зад гърба си или трудността е същата, като преди 4 години?

Христо Апостолов: Не считам, че трудността е различна, трудността винаги е една и съща, тъй като става въпрос за избор на гражданите. Но е по-лесно от гледна точка на това, че съм разпознаваем, за разлика от преди четири години.

Водещ: В хода на работата си през тези години успяхте ли да следвате заложените при кампанията приоритети?

Христо Апостолов: До голяма степен да, успях да ги реализирам, но това са неща, които се учат тогава, когато си кмет, а не тогава, когато обещаваш преди да станеш такъв.

Водещ: Кои бяха важните моменти, с които бяхте най-ангажиран през тази години?

Христо Апостолов: Изключителното тежко и все още продължаващо строителство на метрото на територията на района, културният дом, който завършихме, ремонти на училища, строителство на нови детски градини и части към тях. Това са неща, които изискваха много енергия, много труд. Бяхме ангажирани, разбира се и с подготовка на нови проекти.

Водещ: Кои ще бъдат въпросните нови проекти, с които ви се иска да се ангажирате занапред и има ли промяна през тази кампания в приоритетите ви като районен кмет?

Христо Апостолов: Новите обекти, които ще бъдат приоритет на бъдещ следващ мандат, това са вече заложените ремонти на училища по Националната програма за енергийна ефективност, по които чакаме финансиране. Готови са проектите, това са 34-то и 142-ро училище. В момента правим подготовка и за 132-ро да успеем да реализираме дейности по тази програма. Отделно трябва да направим нов корпус в 8-ма ДГ, тъй като районът има сериозен недостиг на места. В момента предстои конкурс за нови яслени групи в ясла 31. Тепърва предстоят сериозни ремонти и по трасето на трамвай, номер 5. Това са неща, които тепърва трябва да се случат и изискват много работа.

Водещ: Освен образователната инфраструктура, за много столични райони знаем, сериозен приоритет и проблем на места е облагородяване на блоковото пространство, проблемът с паркирането, разбира се. Тези въпроси актуални ли са  за района на „Красно село“?

Христо Апостолов: Разбира се, че са актуални и те в голяма степен са по-актуални от други места, тъй като район „Красно село“ е стар район, със стара инфраструктура, прекалено населен. Тук живеят много хора, на много малко място и проблемът с паркирането съществува. Правим паркинги, естествено има нужда да бъдат направени още и в следващата кампания акцента през следващ мандат ще бъде изграждането на подземни и надземни паркинги, тъй като трябва да приберем някъде тези автомобили.

Водещ: Без съмнение, всеки столичен район има своите специфики, казвате „Красно село“ е един от старите такива. Можем ли да изведем нещата, които правят този район малко по-различен?

Христо Апостолов: По-различен в смисъл на това, че е малко по-населен, може би имате предвид? Да, действително той стана и доста атрактивен със строежа на метрото тук. Като цяло строителство в района мога да кажа, че започва да поприключва, тъй като терените, определени за строене, свършват. Оттук се сблъскваме с други произтичащи проблеми- инфраструктурата, паркинги, зелени площи и т.н.

Водещ: Безспорно за тези години столица изключително много се промени като град, заедно със всеки един регион в нея. Как вие усетихте тази промяна?

Христо Апостолов: Промяната е положителна, интересно е, че хората, когато получат нещо искат повече и то е нормално. Много често гражданите забравят какво е било и какво е в момента, но считам, че столицата се развива в много правилна посока. Всички сме свидетели на хубавите неща, които се случват. Да, винаги има и грешки, но пък за сметка на това има и неща, които софиянци мисля, че трябва да оценят, че са направени. Разбира се има и много, които предстои да се случат.

Водещ: Да, вие сам казахте, жителите на всеки район искат различни неща да се случат, искат го и възможно най-скоро и разбира се тази отговорност веднага пада на плещите на районния кмет. В тази връзка има ли необходимост от промяна в модела на финансиране, на отделяне на средства, на финансиране на проекти?

Христо Апостолов: Много от хората не знаят, че районните кметове не разполагат със собствени бюджети, ние сме второстепенни разпределите на бюджети и общо взето парите идват по пера при нас. Ние не можем да ги местим от едно перо в друго. Задачата на районният кмет е да убеди столичната община и общинския съвет, че именно в негов район трябва да се направи дадено нещо. Така че във всички случаи, това е една работа, която изисква енергия и достатъчно добри доводи, за да бъдат отпуснати средства за даден район и за конкретно нещо.

Водещ: Виждаме как се развива предизборната кампания в столицата, в големите градове на страна, колко близо до хората са кандидатите за районни кметове?

Христо Апостолов: Общо взето кандидатите за районни кметове са доста по-близко до хората, отколкото кметовете на големите градове. Кампанията на един районен кмет е свързана с обиколки и срещи с хора, като така много по-лесно може а достигне до проблемите на избирателите. Докато големите кметове, говоря кандидатите за кмет на София, по-скоро по-често ще ги виждате по телевизионните екрани. Реалният контакт, който има районният кмет с хората е доста по-добър.

Водещ: Набелязахте част от важните приоритети, какво бихте си пожелали при спечелвано на един евентуален пореден мандат като районен кмет и какво пожелавате на столичани в духа на днешния празник (17 септември)?

Христо Апостолов: Поздравявам столичани с празника на София, нека бъдат по-добри, по-усмихнати, по-разбиращи и по-отговорни. Поздравявам и всички именници на този ден. А по отношение на това какво бих си пожелал за следващия мандат, пожелавам си да продължа с работата, която и до момента върша по-добре и по-видимо за хората.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА