Христо Григоров, БЧК: Вече 160 години Червеният кръст е там, където има нужда, подавайки ръка за помощ

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

На 8 май-  Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец с председателя на БЧК Христо Григоров разговаряме за зараждане на добротоворчеството у нас и за неспиращите инициативи в полза на нуждаещите се в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Господин Григоров, преди да си поговорим за днешните организирани събития, към днешна дата за тези години на съществуване на организацията, колко са нейните членове и разбира се различните структури на БЧК по света?
Христо Григоров: Вече 160 г. идеите на Анри Дюнан, основателят на нашата организация, са в целия свят. Тези идеи се превърнаха във фундамент на една глобална хуманитарна мрежа от 191 национални дружества, в които членуват над 20 милиона души. Това е една огромна мрежа на доброто, мрежа която подава ръка на хората и им помага, когато имат нужда.

Водещ: Кога обаче са изградени структурите на организацията у нас?
Христо Григоров: Това е много интересен въпрос, благодаря ви. Уважаеми слушатели Българският червен кръст /БЧК/ миналата година чества 140 г. от своето съществуване. 140 г. застанали зад идеите на Анри Дюнан, зад тези идеи през тези 140 г. ние сме помагали не само на държавните институции, а преди всичко на хората, на хората в нужда. А сега в днешно време ние, стъпили върху основите на нашите предци, успяхме да изградим една къща на доброто. Къща, в която всеки един може да намери съпричастност, една протегната ръка за помощ и любов. Ето това е Българският червен кръст. БЧК е една от най-добре изградените, мощни и ефективни хуманитарни структури в България, а това е благодарение на помощта, която имаме от държавните институции, от корпоративния бизнес, преди всичко от вас медиите. И най-важното – от целия български народ. Ето това е БЧК – една организация, изградена от народа, за да служи на народа.

Водещ: Да. Ефективността безспорно е видна през годините. Знаем че сте ангажирани в различни инициативи в помощ на страдащи, на бедстващи хора. Към днешна дата с колко подобни сте ангажирани?
Христо Григоров: Ние в момента изпълняваме над 120 проекта с национално значение. Една голяма част от тези проекти са с международно участие. Само ако ми позволите ще кажа няколко примера. В продължение на няколко години реализираме една от най-мащабните хуманитарни програми в България на ЕС. Близо 300-320 хиляди човека получават всяка година хранителна помощ по линия на ЕС, която се доставя до българския народ в 300 пункта от близо 9000 доброволци. Да не говорим, че повече от 700 социални институции в България получават нашето хуманитарно подпомагане. Близо 100 хиляди души в България са преминали обучение по първа помощ. Повече от 3000 човека бяха спасени в планините от ПСС, на над 5000 човека им бе помогнато и са спасени във водоемите в България, по морето от Водноспасителната ни служба. Това говори, че действително това, което заедно сме изградили е много ефективно и помага на хората.

Водещ: Нека кажем и какво конкретно е планирано за днешния ден по повод Световния ден на Червения кръст и Червения полумесец?
Христо Григоров: През днешния ден в целия свят тези близо 20 милиона души честват своя празник- 160 г. от създаването на Червения кръст. И може би ще бъде интересно за слушателите да знаят как се ражда Червеният кръст. При битката при Солферино, когато един търговец, това е Анри Дюнан, вижда трупове, вижда ранени хора, взима един чаршаф, на който с кръвта на загинал боец прави един кръст от двете страни на чаршафа, договаря се с враждуващите страни и с чаршаф вдигнат на един висок прът, той започва да изнася ранените от бойното поле. И в крайна сметка тези идеи, тази помощ, това желание да се помогне на ранените, се трансформира в последствие и стига до този момент, в който 191 държави в света приеха тези идеи. И с Женевска конвенция тези идеи станаха вече световни. Те са задължителни за всички. Това е Червеният кръст и Червеният полумесец. Основната характеристика за силата на една хуманна организация, това са нейните доброволци. А БЧК има над 20 хиляди доброволци в цялата страна. 11 хиляди от тях членуват в нашата младежка структура. И тук много ясно искам да открия една радостна тенденция. Все повече деца намират в БЧК алтернатива на заобикалящия ни негативизъм и възприемат нашите принципи. Това са хуманност, независимост, доброволност, безпристрастност, неутралност, единство и универсалност. Това нещо, което става в тях ги прави добри, прави ги благородни. Това е една гаранция, че това бъдещо поколение, което ние обучаваме в тази посока, ще продължи да работи по пътя, по който ние вървим. И това е една гаранция и за Червения кръст, това е гаранция и, че България един ден ще бъде в добри ръце.

Водещ: Споменавайки хуманност, може би е важно да кажем и че предстои второто издание на „Училище за хуманност“. Първото такова беше 2016 г. Какво точно ще се случи на това „училище“?
Христо Григоров: На това училище ние отново много внимателно ще запознаем участниците с идеите на нашата организация, ще покажем че е необходимо да бъдем заедно, да бъдем единни, защото когато сме заедно, когато сме единни, застанали зад тези хуманни идеи, ръката която подаваме е много силна и тя помага на хората да се изправят в нужда. И това е една демонстрация на нашата формула, зад която сме застанали. А тя е не „разделяй и владей“. Тя е „обединявай и решавай“. И пак искам да кажа – ефективността на нашата организация, това че сме готови във всеки един момент да бъдем там, където има кризи, където има аварии, където има бедствия. Това сме го демонстрирали многократно, защото ние имаме вашата подкрепа на медиите, защото имаме подкрепата на институциите, на хората, на корпоративния бизнес. И аз бих желал в този хубав ден да благодаря на всички, които са ни подпомагали, за да можем всички заедно да бъдем толкова ефективни и да можем да помагаме. Действително има хора, които са в нужда, на които ние подаваме тази здрава ръка за помощ.

Водещ: Господин Григоров, расизмът, дискриминацията, бежанците са, знаем, теми които активно присъстват в ежедневието ни наред с всички останали. Получават ли обаче те правилното внимание, задават ли се правилните въпроси по тези теми?
Христо Григоров: Ние живеем в едно време, в което ценностите са доста объркани и това, което казвате вие подлежи на един много сериозен анализ, не само по наша линия на хуманността, но то подлежи и на един сериозен анализ от политическа гледна точка. Аз няма да взимам становище в тази посока, защото нашата организация е политически неангажирана. Но това, което мога да кажа е, че в българският народ е все още съхранено това, което ние сме наследили от нашите баби и дядовци – да бъдем добри, да бъдем милосърдни, да нямаме омраза помежду си. Вие виждате, че България е една от малкото страни, в които религиозните общности си живеят добре. Това е една от малкото страни, подала ръка на хората, които преминаха границата, изгонени собствените си домове. Така че, когато говорим за българския народ, мога да кажа, че това е един добър народ, за който расизмът не съществува. Все още не съществува.

Водещ: 160 години в помощ на хората. Има ли обаче давност добротворчеството?
Христо Григоров: Това много зависи от ценностната система. Това много зависи и от няколко фактори. Основен фактор това е семейството. Семейството дава основата, то дава възпитанието. След това идва образованието. Децата в училищата трябва не само да се учат, те трябва да се възпитават. След това идва университетът. И най-важното е обществото. Примерът, който обществото дава е основният пример. За голямо съжаление у нас в момента това общество е доста разклатено. Агресията и всичко това, с което се сблъскваме всеки божи ден, до голяма степен се отразява върху възпитанието на нашите деца. Независимо от всичко, има го Червения кръст като организация с тези идеи. Има и други хуманитарни организации, които не са наши конкуренти, те са наши партньори. Защото всички в крайна сметка имаме една единствена цел- да помагаме. Така че всички заедно, обединени се опитваме действително да сложим на масата пред нашите деца това нещо, на което ние сме възпитани. Да бъдем добри, да бъдем милосърдни, да бъдем готови да подаваме ръка и да обичаме ближния си. Това е нашата цел. Фактът че ние имаме над 20 хиляди доброволци в цялата страна, които предпочитат не да ходят по казината и по кръчмите, по улиците, и да се тъпчат с различни медикаменти или дроги, говори че действително ние сме на правия път. Това е шансът да успеем да запазим младото поколение. То разбира се е едно поколение, което живее в друга среда. Но независимо от всичко, силата на една държава, силата на едно общество, това е семейството. За голямо съжаление в България в момента то е малко поразклатено. Но аз вярвам, че с усилията на всички ние ще можем да върнем вярата в семейството, във възпитанието на нашите деца.

Водещ: В духа на днешния ден, какво бихте казали на тези над 20 хиляди млади хора в структурите на организацията у нас?
Христо Григоров: Ако ми позволите, бих желал да се обърна не само към тези 20 хиляди млади хора, на които им благодаря за тяхното участие. Аз бих желал да се обърна с най-голяма благодарност към хилядите не само доброволци и членове на нашето голямо семейство, а те са над 200 хиляди в нашата страна. Искам да използвам вашия национален ефир да поднеса най-големите благодарности към държавните институции, към местната власт, към корпоративния бизнес. Не на последно място медиите. Дарителите и приятелите. Към всички български граждани, без които не бихме могли да бъдем толкова ефективни при облекчаване страданията на нуждаещите се от грижи и подкрепа. Така че ми позволете накрая да кажа: Драги приятели, честит 8 май. Благодаря ви. Обичаме ви. И нека всички да си честитим този празник на хуманността, на добротата, на човешкото благородство.

Водещ: И с едно пожелание, може би, тези качества да не бъдат само за един ден, а да се внедрят по-сериозно в обществото ни?
Христо Григоров: Абсолютно, права сте. И само ще допълня – БЧК не работи кампанийно. Ние работим целогодишно. Доказва го и фактът, че ЕС ни е делегирал толкова сериозни програми. Два са секторите в българското общество, които са най-уязвими от всичките тези неща, които стават около нас – това са нашите деца и това са възрастните хора, които почти останаха самички, защото не е тайна, че над 2 милиона българи напуснаха България. Така че, когато говорим за помощ, искам да ви кажа, че ние сме се концентрирали най-много в тези две посоки с тези над 100 проекта. Така че продължаваме да работим, продължаваме да помагаме. И това ще продължи. Аз съм убеден, че следващата година на 8 май, когато ние отново сме в ефир, ние отново ще можем да рапортуваме за добре свършената работа. И за оправданото доверие както на държавните институции, така и на всички хора в България в нужда.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА