Христо Григоров, БЧК: Опасностите в планините силно се подценяват, неспазването на правилата води до невинни жертви

Почивните дни бяха белязани от пореден трагичен инцидент с младеж в планината, този път разиграл се под връх Тодорка. 23-годишен ски учител загина, след като беше затрупан от лавина. Инцидентът е станал в район, в който карането на ски не е позволено. Според информация на спасителите, младежът не е носил и необходимите предпазни средства. Увеличават ли се случаите на екстремното каране в планините, спазват ли се предписанията за безопасност и какви други рискове крие планината? Отговорите търсим заедно с председателя на БЧК Христо Григоров, в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

„Фокус“: Господин Григоров, можело ли е всъщност този инцидент да бъде избегнат, ако младежът е бил с необходимите предпазни средства?
Христо Григоров: Много е трудно да се каже. Знаете ли, тази история много ни развълнува. Аз вчера бях там и съжалявам, че не мога да ви дам да видите снимката на улеите, за да видите какъв огромен риск са предприели тези млади хора, когато са тръгнали да се спускат там. И това е нещо, което действително трябва да бъде пресечено един път завинаги, защото достатъчно много хора губим, а пък това нещо може да се предотврати. Аз считам, че тази лавина, тази снежна маса, огромна снежна маса, която се стовари върху това момче, нямаше да може да се спаси с каквото и да било. Не е трябвало изобщо да се пускат и да карат екстремно там. Аз съм ги нарекъл вече „адреналинови човеци“. Тези хора търсят адреналина – вие виждате как се кара по пътя, вие виждате какво става на планините. И мисля, че тук трябва да се забързат институциите, защото в крайна сметка ние тези хора не може да ги спрем да търсят адреналин и да карат екстремно както по пътищата, така и в планините. И мисля, че тук трябва да се направи нещо. Ето, аз ще ви дам като идея какво ние предложихме. Предложихме да се направи един полигон някъде близо до София, за да бъде инвестирано. Намерихме хора, които щяха да инвестират около 14 милиона, за да могат тези, които се надбягват с коли и с мотори, да се надбягват там, да има медицински център и всичко да бъде под контрол. Досега нямаме отговор на това наше предложение. Същото важи и за планините. Хубаво би било някъде, където има улеи, където искат екстремно да карат, да изразходят адреналина, да има някакъв начин да се подсигурят тези улеи, за да могат тези хора да карат там. Това е начинът, иначе ще продължаваме да губим човешки животи.
„Фокус“: Споменахте по-засилен контрол от страна на институциите. Освен тези неща, които вие набелязахте, може би по-засилени проверки, по-солени глоби. Дали това би оказало влияние върху решаването на проблема, според вас?
Христо Григоров: Знаете ли, ние не можем на всеки шофьор да сложим пътен полицай и на всеки скиор да сложим контролен човек. Това е за самоотговорност, това е нещо, което трябва да бъде дълбоко вътре в нашата душа. Този процес се контролира от самите нас. Когато ние не упражняваме този контрол, това е резултатът. Да, хубаво е да има специално в планините полиция, която да следи, но не е в това въпросът. Въпросът е дълбоко вътре залегнал в нас – нашата самоотговорност, нашият вътрешен контрол. Не може ти да се спуснеш в един улей, и то в 17.00 часа следобед, когато снегът се е разтопил, когато всичко е толкова меко и когато просто е забранено да се влиза в това време. Обикновено в улеите се кара сутрин рано, от 8.00-8.30, 9.00 часа, когато снегът е твърд. Когато снегът омекне, завоите, които се правят, вече подпират снега и блокират лавините. Така че пак казвам – контролът е хубаво, той до известна степен ще регулира този процес, но процеса трябва да го регулираме самите ние.
„Фокус“: А все по-честа практика ли става сред младежите този тип търсене на адреналин, карането извън определените за това места?
Христо Григоров: Знаете ли, аз направих снимка на улеите – ами, то няма улей, в който да няма следи от сноубордисти и от скиори. Да, действително, увеличават се. Това може би е един вътрешен протест на тези хора, заради всичко това, което ни заобикаля, защото агресията се натрупва в хората – причините са много, нека да не навлизаме сега в тях – и тя избива именно в търсене именно на такива екстремални ситуации, за да може човек да изразходи тази енергия, да може да се разтовари. Но знаете ли, тук има и друг въпрос. Тези хора, търсейки адреналина, рискувайки собствения си живот, те рискуват и живота на хората, които отиват да ги спасяват. Знаете ли колко пъти нашите планински спасители са рискували живота си, за да спасяват ето такива момчета, които действително са пострадали от лавина. Така че, нещата са много сериозни и трябва да се въведат някакви механизми. Всичко започва от семейството, от училището, от обществото. Много са комплексни факторите. Нямаме право повече да губим млади хора. Знаете ли какво момче е било това? Аз ползвам ефира да изразя съболезнования на родителите, защото аз бях там, а този баща е наш колега. Така че не трябва повече това да се допуска.
„Фокус“: В този период от годината отчита ли се повишена лавинна опасност?
Христо Григоров: Да, определено да. Знаете ли, че преди десетина дена падна нов сняг. Долният сняг е една кора, върху него пада новият сняг – сутрин рано е добре, той е твърд, но към обяд, когато вече слънцето го нагрее, той омеква и много леко е податлив да се хлъзне и да тръгне надолу, и да направи лавина, което е станало и с това момче онзи ден. Той тръгва да се спуска първи и прави лавина. Те са били пет човека и са имали шансове другите момчета, че не са тръгнали веднага след него, иначе сега щяхме да имаме пет трупа.
„Фокус“: Какво все пак е необходимо да знаят скиорите и туристите? Какви опасности всъщност дебне планината и как могат те да намалят риска от подобни инциденти?
Христо Григоров: Те трябва да спазват стриктно дадените указания от планинските спасители. Те трябва да се движат само там, където са указани пистите, защото пистите са проверени, пистите са сигурни. Не трябва да се кара извън пистите, защото виждате какво става. Но пак казвам – има момчета, които ние не можем да ги укротим, те „дърпат дявола за опашката“. Но пак се връщаме на въпроса защо го правят това. Ами, правят го, не можем да ги спрем. Въпросът е да се направи така, че да стигне тази култура, тази информация, това, което ние непрекъснато казваме – вие знаете ли колко пъти Радио „Фокус“, другите медии, нашата Планинска спасителна служба е излизала с указания: не правете това и въпреки всичко, пак имаме загубени хора. Ето това е нещо, което ние трябва да го направим с една обща профилактика, ние трябва да даваме една информация много по-обемна и тази информация трябва да започне още от малки, за да може, когато се качат на ските, да спазват правилата. В нашата държава не се спазват правилата – не само когато караме ски. Поначало няма ред, няма правила. Именно това е резултатът – с даване на тези човешки жертви, невинни и безсмислени.
„Фокус“: За финал – можем ли да обобщим, че опасностите, които се крият в планината, са силно подценявани?
Христо Григоров: Можем да го кажем, категорично. Планината е много хубава, планината е място, където хората отиват да починат, да се разтоварят, да спортуват, но планината е и един огромен капан, в който може да влезем, ако ние не спазваме предписанията, за които говорим. Трябва да сме много внимателни, трябва да сме добре облечени, трябва да сме със зареден мобилен телефон, не трябва да употребяваме алкохол. Когато тръгваме на преход, трябва да казваме на хижаря къде отиваме, когато стигнем на точката, за която сме тръгнали, трябва да се обаждаме, да казваме, че сме стигнали. Това са комплекс от неща, които просто е част от едно общо възпитание на нацията.
Виктория МЕСРОБОВИЧ