Христо Григоров, БЧК: Спасяването на човешки животи оправдава отсъствието от работа, държавата трябва да урегулира доброволчеството

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

 

 

Председателят на БЧК Христо Григоров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Г-н Григоров, през изминалата година Българският червен кръст (БЧК) отбеляза своята 140-та годишнина. Реализирахте изключително важни множество проекти и инициативи. Тези първи месеци  на новата година с какво е ангажирана организацията?

Христо Григоров: 140 години в полза на хората, в полза на държавните институции. Ние стъпихме върху основите, градени от нашите предци и всички заедно, включително с вас медиите, успяхме да изградим една къща, бих казал – къща на доброто, в която всеки един човек, който е в нужда, може да намери протегната ръка, можем да му помогнем да намери обич, топлина и помощ. Това е за тези 140 години. Тази година не се отличава с нищо повече от предишните години. Тя също ще бъде една напрегната година, защото предизвикателствата, които сега стоят пред нас, са огромни. Като се започне сега през зимата от Планинската спасителна служба, Водноспасителната служба, бедствената готовност, в която ние сме един от основните партньори на държавата, Младежкият червен кръст, десетките програми, които ние изпълняваме в името на хората. Така че, когато се говори за Червения кръст, трябва да се говори не за една структура, трябва да се говори за институция.

Водещ: Изключително важни са наистина дейностите, с които сте ангажирани. Тази работа, обаче, трудно би могла да се свърши без помощта на доброволците. Има ли яснота каква е тяхната бройка към днешна дата? Изобщо има ли желаещи да се занимават с каузите на Червения кръст?

Христо Григоров:  Въпросът ви е много актуален. Силата на нашата организация е в доброволчеството. Ние в нашата държава имаме около 650 служители и над 200 000 членове, които са доброволци. Отделно младежката ни организация е с близо 20 000 млади хора, които намират в Червения кръст нещо, което ние сме наследили от нашите баби и дядовци – да бъдем добри, да бъдем милосърдни, да бъдем готови да подадем ръка. Ние се явяваме като една алтернатива на всичко негативно, което наблюдаваме, включително и това чатене на айпадите с часове на децата. Така че когато говорим за младежката ни организация, мога да ви кажа, че в България няма друга структура, която да бъде толкова активна и толкова подготвена. Ще си позволя само един пример. Ние изпълняваме една много сериозна европейска програма заедно със социалното министерство, с Агенцията за социално подпомагане. Ние храним близо 320-330 000 българи по тази програма. Това са 300 пункта, по които участват близо 7 000 доброволци на нашата организация. Кажете коя друга структура в страната би могла да има такава мрежа и да изпълнява такава отговорна задача? Няма. Това е БЧК и младежката ни структура. Но понеже вие загатнахте въпроса за доброволците, аз искам отново и отново в ефира да призова българските политици най-после действително да се направи един разумен Закон за доброволчеството. Ще си позволя отново да дам един пример. Когато стана голямото наводнение в Аспарухово, на втория ден идва един човек при мен и плаче. Казва: „Г-н Григоров, мен ме уволниха“. „Защо ви уволниха, господине?“. „Когато видях тези апокалиптични картини, взех една лопата, обух ботушите, два дни рия калта и вадим труповете. И когато се върнах, шефът ми каза, че съм уволнен, защото съм отсъствал от работата“. Ето това е нещо, което трябва да се регулира със Закона за доброволчеството. Трябва да се знаят правата и задълженията както на доброволеца, така и на работодателя.

Водещ: Има ли други европейски страни, в които доброволчеството вече от години е уредено със закон?

Христо Григоров: Почти в цяла Европа е направено това. Ние за пореден път демонстрираме, че сме уникална държава, където това го няма. Ние все още нямаме един Закон за доброволчеството, който да обхваща целия спектър на ангажиментите. Но аз вярвам, че ще се случи– работи се по въпроса. Законът е в различни комисии. Аз вярвам, че много скоро ние ще имаме действително един закон, за да можем да кажем, че България е част от Европейския съюз (ЕС) в пълния смисъл.

Водещ: Защо обаче все още не сме реализирали тази стъпка? Кой ще бъде ощетен? Работодателят ли ще бъде този, който ще страда от подобен закон?

Христо Григоров: Темата е много деликатна. От една страна работодателите имат право, защото в крайна сметка те плащат заплати и те искат тези хора да работят, без значение дали са на бюрo или не. Но това са обучени хора. Доброволците – това са обучени хора, които спасяват човешки животи. Това е другата страна на въпроса. Така че един ден отсъствие, но спасяването на един или два човешки живота мисля, че в напълно оправдано. Така че, когато говорим за доброволчеството, не говоря само за Червения кръст, а по принцип, ние трябва да се отнесем с едно изключително голямо уважение към тези хора, които са доброволци и законът трябва да е този, който да защити интересите на работодателите, но и да регулира отношенията работодател – работник – доброволец.

Водещ: Кое обаче е най-важното качество, което един човек, желаещ да бъде доброволец към БЧК, трябва да притежава? Как точно се случва това?

Христо Григоров: Знаете ли, за да бъдете доброволец, то не става с пръст. То не става с нормативен акт. Той трябва човекът да е убеден,  той трябва да има едно голямо сърце. Той трябва да има това, което са  имали нашите баби и дядовци и което ние сме предали на нашите деца, които желаят да станат доброволци, а именно да са готови, да бъдат съпричастни, да бъдат милостиви и да са готови да подадат ръка. Доброволците работят, те нямат материална облага. Тяхната облага е, и то може би ще прозвучи доста тъжно, когато отидат в дома на един възрастен човек, когато му почистят, когато му напазаруват, когато излязат с него да се разходят. И когато си тръгнат, в очите на този човек има сълзи. Ето това е. Затова тези деца работят, защото тези сълзи, това е цялата благодарност се изразява в тези сълзи. Ето това е доброволчеството – помагаш на хората, за да видиш радостта и сълзите от благодарствените очи.

Водещ: Акцентирахте на някои от реализираните проекти на организацията. Иска ми се обаче да насоча вниманието ви към един друг, не по-малко сериозен – това са контейнерите за дрехи, разположени на много места в столицата конкретно. Видяхме обаче по някои от националните телевизии опити за кражба от тях. Как помагат тези контейнери, разпространени на различните локации?

Христо Григоров: Контейнерите са една много малка част от нашата активност. Вие споменахте за програмите. Да вземем програмите за децата, пострадали в пътнотранспортни произшествия. Това е една безумна война по пътищата, за която всички носим вина. Ние имаме един фонд, събираме парички и помагаме на тези дечица. И тук не е въпросът, че ние им даваме 500 лева или 1 000 лева. Тук въпросът е, че те виждат една съпричастност и не се чувстват самички в бедата, в която са. Да вземем друга програма. Не е тайна, че близо 12 000 дечица напускат училище и една голяма част – това са българи от цигански произход. Ние отиваме и казваме на родителите: „Ако вие върнете дечицата, ние ще ги храним“. И действително ние успяваме всяка година да върнем между 1 700 и 2 000 дечица в училище. Това е важно, защото ги откъсваме от улицата и ги вкарваме в тяхната среда – детската среда, училището. Сега в момента се вдига един много огромен шум. Трябва да се потърсят къде са причините защо тези деца не ходят на училище. Имаме и програма за възрастните хора. Така че, когато говорим за програми, БЧК реализира над 100 програми – международни и български. И всичките те са в полза на институциите и преди всичко – в полза на хората. Когато говоря за институциите, ние навремето имахме едни сериозни програми за бедствената ни готовност. И в момента имаме 5 склада в страната с всичко готово, за да помогнем на 12 000 човека. И ние сме в състояние до 2 часа да изнесем тази помощ във всяка една точка на страната- заедно с Пожарната, с хората на генерал Николов ние сме едни от първите, които отиват и подават ръце на хората и ги вадим от калта и ги спасяваме. Това е само една малка част от програмите.

Водещ: Вие споделихте една идея- България да се превърне в основен център на Балканите по бедствено спасяване. Какво се случва с тази идея към днешна дата? Как се движат нещата?

Христо Григоров: Ние имаме подкрепата на нашата централа в Женева. Имаме подкрепата и на нашите братски и сестрински структури, защото сме международна организация, нашата централа е в Женева. Над 170 държави членуват там. И заедно като един основен партньор в една бъдеща такава дейност ще бъде и Турският червен полумесец. Нашата идея е да направим един склад за бедствена готовност, който да обслужва всичките Балкани. Имаме земя. В момента с Министерството на вътрешните работи работим активно по този въпрос да ни бъде предоставена, за да бъде построен един такъв голям, бих казал – регионален склад. Отделно нашата идея е там да се построи едно училище, в което училище да идват специалисти по бедствена готовност от всичките Балкани, да обменят опит, да дискутират проблеми. И също това училище да бъде училище за парамедици – нещо изключително важно за България, защото ние виждаме, че вече имаме сериозни проблеми и с медицинските кадри. Така че тази програма е доста напред. Сега очакваме окончателното решение. Вярвам, че Министерският съвет много скоро ще ни предостави тази земя, за да можем заедно с финансов ресурс, получен именно и по линия на Женева, и от нашите съседни червенокръстки дружества да направим център. И това би било добре за България, защото в крайна сметка ние ще бъдем действително един център за бедствена готовност, за подготовка, за обучение и за помощ.

Водещ: Кои са структурите, с които БЧК успешно работи през годините, извън територията на страната ни?

Христо Григоров: Ние като международно организация се съобразяваме с политиката на нашата централа. Работим много добре с почти всички балкански червенокръстки дружества. Това е Македонски червен кръст, Гръцки червен кръст, Турски червен полумесец, румънците, сърбите, босненците, Черна гора. Така че, говорим за едно голямо семейство, в което има разбирателство и си помагаме помежду си много. Когато ние имаме нужда, имаме и помощ. Когато те имат нужда, ние даваме помощ. Тук миналата седмица  чествахме 30 години от голямото земетресение в Армения, където нашите екипи на Планинска спасителна служба, на бедствената ни готовност спасиха хора и бяха едни от първите. Да вземем голямото земетресение  в Турция. Нашите екипи на Планинска спасителна служба, обучените хора с кучетата също бяха едни от първите. Ние сме в непрекъснат контакт и си помагаме.

Водещ: Сега в зимните месеци е изключително актуална темата за зимното спасяване. За съжаление не липсваха трагични случаи през тази година. След няколко месеца обаче отново предстои да си говорим за водно спасяване. Там също рисковете, знаем, са големи. Имахте идея за внедряване на водното спасяване в образователната ни система, повече часове по плуване.

Христо Григоров: Знаете ли, този въпрос многократно сме го поставяли, но преди да се върна на него, аз бих желал с няколко думи да обърна внимание на ПСС. Това са едни достойни мъже. Те са около 600 доброволци с 50 щатни, разделени на 33 отряда, с 23 изключително умни кучета. Това са хората, които 24 часа в денонощието са на пост и са готови да окажат помощ. Ние сме в непрестанна връзка със спешния номер 112, така че едно сътрудничество, едно колабориране, една бърза информация дава възможността и за бързо реагиране. Защото често пъти когато стане инцидент, минутите са важни за спасяването на човешки живот. А ние видяхме в планината какви жертви дадохме, и то защо – заради безумието на отделни хора. Темата е много болна, защото има млади хора, които загинаха. Но не можеш ти да излизаш извън очертанията, не можеш ти да късаш лентата, която те ограничава да не се спускаш надолу, да търсиш адреналина. Търсейки адреналина, ти дърпаш дявола за опашката, както загинаха и тези млади хора. Когато говорим и катастрофите по пътищата, и за тези жертви, които дадохме в планината, до голяма степен трябва да потърсим вината и в себе си. Разбира се, в някои моменти и някои институции имат някаква отговорност, но главната отговорност, тя си е вътре в самите нас. А що се касае за водното спасяване, знаете ли, аз когато бях ученик преди доста години, нека да не ги казвам, нас ни водеха задължително в басейните да плуваме. И всичките, които завършихме, знаехме да плуваме. Не може в една Германия над 90% от населението да плува, а ние знаете ли колко процента в България българското население – то вече беше 22-23%. Сега, като извадим тези 2-3 милиона, които напуснаха България, бройката вероятно ще стане по-малка. Така че връщането на плуването като задължителна дисциплина е много важно. Но тук има много сериозни проблеми – това са проблемите с басейните. Върху басейните се изградиха молове, върху басейните се изградиха едни луксозни хотели с казина и с развлекателни клубове. Така че това е един въпрос много сериозен, който трябва да се дискутира на друго ниво, но е изключително важно. Изключително важно е за нашите деца. Аз четох тук преди известно време, че вече сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването у нашите деца били от липсата на движение. Да, ако има плуването, статистиката нямаше да е такава. Тези деца ще имат възможност да се реализират и да отклонят до голяма степен това влияние и на улицата, и това, че седят и чатят на айпадите с часове. Плуването трябва да бъде върнато в училищата като задължителна дисциплина. Разбира се, някои може би не са доволни от това мое изказване, но това е истината – нашите деца трябва да бъдат активно включени в някакви спортни насоки – било да карат ски, било нещо да се занимават тези деца. Не можеш да ги оставаш да завършат часа и го пускаш.

Водещ: Станахме ли по-отговорни към себе си, един към друг? Имаме ли повече желание да си помагаме?

Христо Григоров: Не. Въпреки че дълбоко в душата на българина е останало чувство за милосърдие и съпричастност. Когато ние правим някаква национална кампания, и когато на българина много ясно му кажем за какво се събират средствата, и когато той знае, че ние ще ги отчетем тези средства, както ги отчитаме до стотинка, то той помага. И тук има един много интересен феномен в последните 3-4 години – ако до преди 3-4 години финансовият ресурс, който събирахме, идваше от хората с пенсии по 200-250-300 лева – оставяха по 5, по 10, по 15 лева, сега голяма част от финансовият ресурс вече идват от корпоративния бизнес, от фирмите. Това говори, че бизнесът вече има една по-друга насоченост, вече има един хуманитарен поглед. Едно 70-80% вече от финансовия ресурс се събира от корпоративния бизнес.

Водещ: Бизнесът да, обаче обществото като че ли още е малко скептично към даряването.

Христо Григоров: Не, не е скептично. Вижте, едно е да ръководите Червения кръст в една Франция, в една Италия, в една Германия, друго е да ръководите Червения кръст в една България. Вие виждате как живее българският народ – той не живее особено комфортно, не слагам никакви политически нюанси, но това е факт. Обикновено дарява човек, който има много добри финансови възможности. Но феноменът е при нас, че в България даряват и хората, които нямат тези финансови възможности. Когато стана в Перник голямото земетресение преди години, бяхме сложили една каса, в която хората пускаха пари. И гледам една баба бърка, бърка в един портфейл с едни изкривени от артрит пръсти, вади стотинки и пуска вътре в касичката. И аз й казвам: „Бабо, ти нямаш парички, миличка, защо го правиш?“ „А, чедо, има други хора, които и това нямат.“ Ето за това говоря. Това трябва да го предадем чрез нас и нашите деца – да бъдат добри и да бъдат милосърдни.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА