Христо Мутафчиев, САБ: Човек трябва да изчисти от съзнанието си думата „дано“ и да повярва, че пътят на промяната започва от самите нас

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България, актьор, общественик в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод създаването на Съюза на артистите в България, за неговата дейност, както и за творчеството и любовта

Водещ: Като за начало да изясним датата на създаването на Съюза на артистите в България. В публичното пространство информацията е, че на днешния ден през 1921 година в София е учреден Съюзът на артистите в България. На интернет страницата, обаче, на Съюза отсъства тази дата? Има ли разминаване?

Христо Мутафчиев: През 1921 година е със сигурност. Дали е на днешния ден, или не – това едва ли има някакво значение при положение, че сме успели да доживеем толкова години и до го има още Съюза на артистите.

Водещ: Като председател на Съюза на артистите може ли да обобщите какво постигна и постигна тази организация, бих допълнила – и институция?

Христо Мутафчиев: Аз ви благодаря за въпроса. Благодаря ви и за определението, защото през всички години, през които ние сме работили тук, говоря за екипа, който аз управлявам, винаги сме се опитвали и продължаваме да се опитваме да превърнем тази организация в институция, с която да се съобразяват и работодатели, и държавни институции, и общински институции, както и колегите ни най-вече, които могат да намерят защита в наше лице по всяко време. Това, което мога да ви кажа, е, че изключително активно работим в обществения и социален живот на българския театър, в частност разбира се, защитавайки интересите на колегите ни от всяка една гледна точка – и синдикално, и творчески, морално и във всички форми на нашия живот. Това, което успяхме да постигнем в крайна сметка и което съм заложил и аз самият в този мандат, е да се повиши житейският статус на колегите ми, което означава по-високо заплащане по трудовите им договори и възнаграждения. Смея да твърдя, че сме на път наистина да стигне до едно нормално и човешко ниво така че колегите ми да не се срамуват, че работят в българския театър и да не изпитват лишения. Въпреки че ни е трудно да се разправяме с някои работодатели, които не разбират необходимостта от това да се повиши жизнения стандарт на хората, за да може наистина продукцията на съответния театър да работи добре. Но сме на път съвместно с държавните институции – Министерство на културата и Министерство на финансите – наистина сме на път да убедим колегите директори, че е крайно време да се инвестира в живия капитал в театъра.

Водещ: И в тази връзка, към Съюза на артистите се организират социални инициативи. С каква насоченост са те? Можете ли да бъдете по-конкретен?

Христо Мутафчиев: Създадохме здравен фонд, който до този момент е помогнал на около 200 човека индивидуално – членове на Съюза на артистите, искам да отбележа, че те са само членове. Има условия за кандидатстване за здравния фонд на Съюза. Трябва да си не по-малко от 4 години член на Съюза на артистите, което аз го намирам като някаква лоялност от тяхна страна към организацията, към която се обръщат за помощ. Създадохме и социален фонд, съвместно с Първа инвестиционна банка, които подпомагат наши колеги пенсионери, чиято пенсия за момента, в който правим проучването, чиято пенсия не надвишава прага на бедност. А те са доста. Започваме да работим в посока на това да извадим пенсионираните наши колеги по някакъв начин извън общия чувал с пенсии в държавата. Това да се разглежда пенсията на нашите колеги, работещи в театъра, вече на браншови принцип, което би увеличило пенсиите на всички, които предстои да бъдат пенсионирани.

Работата на Съюза на ар тисти е и на ниво работа в театри, неправомерни уволнения и всичко останало, което се случва.

Водещ: Сериозни начинания. Искам да насоча вниманието ви към една друга тема. Бяха обявени номинациите за наградите „Икар“. Кои творци ще се борят за отличията по време на официалната церемония на 27 март?

Христо Мутафчиев: Аз не мога да ви ги изброя. Първо – не ги знам наизуст. И второ – не се занимавам с това конкретно, тъй като Съюзът на артистите работи с комисии всяка година, които комисии са ангажирани да наблюдават спектаклите, предложени от цялата страна от театрите за евентуално разглеждане за номинации. Но това, което за мен е най-важното, е, че миналата година беше много интересна театралната картина и беше много трудно да се номинират творци, тази година е не по-малко трудно да се определят конкретните номинации. Аз отстрани наблюдавах работата на комисията и виждах наистина колко им е трудно на колегите, разглеждайки, да оценяват свои колеги, които наистина са постигнали нещо различно от миналата и по-миналата година в собственото си творчество. И смятам, че номинациите са изключително обективни в този случай, въпреки че винаги има субективизъм и винаги сме обвинявани в субективизъм, но аз не се страхувам да бъде обвиняван в субективизъм от гледна точка на това, че ние в крайна сметка ние организираме празник. И не организираме настроението на колегите, организираме техния празник. И ако те съумеят да дойдат със своето настроение и да се забавляват, тогава празникът става по-голям и ненаградените по-лесно преглъщат получаването на съответната награда от друг.

Водещ: Г-н Мутафчиев, да не забравяме, че днес е и Ден на любовта. Да си поговорим за нея, но не в смисъла на романтичната любов, а да пречупим това чувство през творчеството. Как се преплитат любовта и творчеството?

Христо Мутафчиев: Те са неразривно свързани. Ако мога да кажа, сигурно клише ще бъде, но ако нямаш любов към творчеството, което практикуваш или изповядваш, творчество няма. И ако творчеството не се занимава с любовта като тема, също някъде по пътя губи, защото любовта е основен двигател в крайна сметка на всичко, което се случва и помежду ни, и в обществен план, и в професиите ни. Няма как. Без любов не става. И неслучайно най-големите автори, театрални автори пишат и използват темата за любовта като основна тема в творчеството си. Вземете само

Шекспир. Няма пиеса на Шекспир, в която да не съществува любовта като тема, омразата и предателството. Така че смея да твърдя, че тези три теми, ако щете, вървят една за друга.

Водещ:  Участвате в инициативата „Силата е в теб“. Какво трябва да символизира тази сила според вас?

Христо Мутафчиев: Силата на нашето собствено можене, според мен. Силата на нашата вяра, единствено нашата вяра в самите себе си. Това че вместо да лежиш вкъщи и да цъкаш с език и да казваш: „Това няма как да стане. Онова няма как да стане. Аз живея лошо. Хората около мен живеят зле“. Вместо това просто трябва да станеш и да си размърдаш задника, за да се случат някои неща. Това е посоката на този слоган, на това изречение – „Силата е в теб“. И определено е така. Аз го знам по самия себе си, уверявам ви. След всичко, което ми се е случило, ако аз не знаех, че силата е в мен и не я бях използвал тази сила, нямаше да съм тук сега и нямаше да говоря с вас най-вероятно. Всичко е вътре в нас и душата. Нека да не забравяме, че тялото е само опаковка, само автомобил, в който душата може да се придвижи, да изпита чувства от точка „А“ до точка „Б“ безболезнено. И затова душата се грижи за мозъка, мозъкът се грижи за душата така, щото тялото, автомобилът да бъде цял. И затова казвам, че силата е някъде в нас и силата е в душата. Така приемам аз поне нещата от живота. И смея да твърдя, че се чувствам комфортно с всичко това, което мисля.

Водещ: Това ли според вас е пътят на промяната?

Христо Мутафчиев: Пътят на промяната започва от нас. Ако ние самите се променим вътре в нас, нещата ще ни се получат. Уверявам ви. Не можеш да искаш да промениш гората като я изсечеш, ако ти самият не стигнеш до ясното съзнание, че ако изсечеш гората ще се промени климатът, с което унищожението ти е гарантирано. Знаете ли? Преди време бях в Израел. И там разбрах един много интересен факт. Говорейки за гората, го казвам това. Много интересен факт, че преди много години Израел е имало абсолютно същия климат като нашия – четири сезона. И е бил много умерен като климат. В момента, в който идват туруците, завладяват Израел и изсичат горите, за да ги пренесат с корабите си до Турция, в момента климатът се е променил и е станал това, което е днес. Температурната разлика знаете ли каква беше, когато аз излетях от София и кацнах в Израел? Аз излетях на 18 градуса, кацнах на 48. От тази гледна точка, ако ние не разберем, че в крайна сметка трябва да се променим ние самите и вместо да сечем, да засаждаме дървета, говоря буквално. И Израел това правят. На всеки 6 години те изкореняват старите дървета, засадени вече, и на тяхно място засаждат нови – дали 6, или 10, сега ще ви излъжа. Но промяната е в самите нас. Ние трябва да проумее, че в крайна сметка всичко зависи само от нас. Има една висша сила, от която зависи съществуването на цялата планета разбира се и на всичко около нас, но в буквалния ни, в реални ни живот, този, който живеем всеки ден, стъпвайки по едни и същи стъпки, изкачвайки едни и същи стълби, сядайки на един и същи стол, всичко зависи само от нас и от нашата промяна.

Водещ: В същото време обаче казвате, че „надеждата е ленива“. Как да преборим тази ленивост и да мотивираме силата в нас?

Христо Мутафчиев: То е въпрос на лична мотивация. Ако човек я няма, няма как да бъде мотивиран. Ако самият ти не се мотивираш да промениш живота си и то, знаете ли, мисля, че промяната идва от погледа напред. Ако ти успееш, ако човек успее да види, че пред него стоят млади хора, които имат право на живот, след като си им го дал този живот, има право на хубав живот, след като ти си му го дал този живот, тоест ти си го направил този човек. Ако ти успееш да погледнеш напред и да видиш, да проумееш, че тези млади хора трябва да продължат да живеят и да живеят добре, ти трябва да се самомотивираш да направиш кръга около себе си по-красив, по-щастлив, по-усмихнат и по-слънчев, за да му дадеш път на този млад човек. Ако всичко ти е кално около теб и ти си кална личност или си се превърнал в кална личност, няма как да направиш живота на децата си щастлив. Това е мотивацията за мен. И затова всяка сутрин се събуждам с усмивка, защото дъщеря ми ме чака. Дъщеря ми, когато се събудя сутрин и ме види кисел, и на нея целият и ден й е кисел. Когато ме види усмихнат и пълен с желание за живот, това означава, че тати е добре, аз ще съм добре и мама ще е добре.

Водещ: А има ли формула как да премахнем думата „дано“ от речника си и да започнем да градим живота, който заслужаваме?

Христо Мутафчиев: Сигурно има формула. Едва ли аз обаче мога да я знам тази формула.

Водещ:Коя е вашата?

Христо Мутафчиев: Да, сигурно има формула. И тя е като изчистим от съзнанието си използването на самата дума и то целенасочено. Знаете ли? Аз съм се научил, тъй като това вече ми е по професия по някакъв начин, аз всяка вечер, задължително, сядайки да вечерям, аз гледам новините по всички телевизии. Аз трябва да знам какво се е случило през деня, за да имам възможността и правото на другия ден да коментирам една или друга новина, ако ме попитат журналистите. Плюс това, аз съм длъжен да знам всичко. Лично за себе си съм си изградил някакъв принцип за чуване на новини. Аз ги слушам, но не ги чувам. Тоест те не преминават вътре през мен. Аз я знам информацията, имам я, но тя не остава вътре в мен. От тази гледна точка човек има свой собствен филтър, който трябва да си слага. Освен това, аз гледам новините по всички телевизии, защото знам всяка една телевизия с каква тенденция ми съобщава конкретната новина по начина, по който ми я съобщава. Знам накъде ме тика. И аз си избирам на коя телевизия да вярвам в случая за конкретната новина. Давам ви буквален пример със самия себе си, защото все пак разговаряте с мен. Искам да кажа и друго – човек има свой собствен филтър и трябва да се научи да си използва филтъра. Думата „дано“ се използва само ако има смисъл в нея. В повечето случаи ние я използваме, молейки се и очаквайки, надявайки се, пък надеждата е нещо, което, ако ти трябва, как се казваше – „Приказка за неволята“ се хващаш и си оправяш колата. В тази приказка няма думата „дано“, нали?

Водещ: Г-н Мутафчиев, тогава да пожелаем на нашите слушатели да се събуждат с усмивка, да ползват собствения си филтър, да гледат напред и да намерят силата в себе си. Какво още бихте допълнили?

Христо Мутафчиев: Ще допълня – да намалят пушенето и мрънкането.

Водещ: И да увеличат любовта.

Христо Мутафчиев: Най-вече.

Елеонора ЧОЛАКОВА