Христо Смоленов: Автентичната вяра на древните българи е била космическа, а не езическа

 

Христо Смоленов, изследовател и експерт по антитероризъм,  в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Днес ще говорим за старата българска столица Плиска, но ще засегнем и други любопитни теми, на много от които засега не може да се даде категоричен отговор. Казвам здравейте на събеседника ни в днешното предаване изследователят и експерт по антитероризъм Христо Смолянов.

Христо Смоленов: Добър ден на вашата достойна аудитория. Радвам се, че съм отново в ефира на Радиоверигата „Фокус“. С памет за нашия прекрасен приятел и боен другар, основателят на тази радиоверига Краси Узунов-Поручика. Вечна му памет в прекия и преносния смисъл.

Водещ: Още от времето на траките, върху скали, като Белинташ, има група от кръгли отвори и улеи, които наподобяват определени съзвездия, доколкото знам, главно на Плеядите. Това ни дава информация, че още тогава дедите ни са познавали добре небето. В свое интервю твърдите, че това, което е направил кан Омуртаг в Плиска, е на базата на астрономически знания и подробности за размерите на космически обекти. Но дали тези познания имат общо с това, което са знаели траките?

Христо Смоленов: Траките са един мистериозен народ, който според мен, има много по-дълбоки древни корени, за който ние знаем доста фрагментарно дълбоки и сериозни неща, но би трябвало да ги обобщим в по-глобален план. Херодот е казвал, че траките са най-многобройният народ в света след индусите, и ако биха били единни, щяха да са най-голямата сила в света. Но това, което знаем за числеността на траките на Балканския полуостров и Мала Азия, не ни дава представа за мащабността на такъв многоброен народ. Заради това, аз смятам, че има връзка, и то не само по звучене, но и генетична, между траки и тюрки. Навремето, когато са писани тези неща от Херодот, обикновено са изписвани само съгласните „ТРК“, докато гласните, които ги озвучават, могат да варират „А“, „О“, „Е“, „У“, „Ъ“, „Ю“ и т.н. така че „ТРК“ като „трак“, и „ТРК“ като „тюрк“ – говоря за тази могъща общност от хора, които са от тук до Сибир и от Дунав до Алтай.  Мисля, че има много общо, и че Херодот, който е бил много добре запознат с тези региони и ареали, е имал предвид точно това общо нещо. Тюрките после еволюират до това, което наричаме хуни, и „белите хуни“ всъщност сме тези прабългари или древни българи, които идват от изток, заедно с цунамито на хунското нашествие в Европа. Но да оставим това. Какво са знаели те? Първо, това е народ с изключително дълбоки познания и за земята, и за небето. Аполон е тракийският Бог на слънцето и пръв Орфей го е нарекъл така. Няколко много сериозни историци в дълбоката древност подчертават това.  Заслуга на проф. Иван Маразов е, че откритието на тази сюжетна линия. Така че Аполон не е просто някакъв от синовете на Зевс. В културния феномен, наречен „олимпийски богове“ фигурират ключови представители на пантеоните на различни народи, които пазарно развитата цивилизация на елините е обединила в едно, за да се показва общо взето единството на пазара. Но истината е, че Аполон е тракийското име на слънцето, докато гръцкото е Хелиос. Така че, когато говорим за пантеона на траките и за културния принос на траките, винаги трябва да подчертаваме това величие, което бих нарекъл „величие под прикритие“ – то не се коментира, често се отдава на гръцки постижения, което няма нищо общо с истината. Знаете ли например, че делфийският оракул е доказателство за това, което ви говоря, За да бъде избрана за пития, тоест, върховната жрица на този специален храм прорицатели, жената трябвало да бъде задължително от род тракиди, тоест „деца на Тракия“. Култът към Аполон и по-нататък прорицателските способности, които идват от това, че се признава този култ и хората отиват на поклонение там, е свързан с един много древен мит за това как бог Аполон убива със своята слънчева стрела чудовището Питон, родено от потопната тиня, тоест, от тинята, която е останала след великия потоп на земята. Той хвърлил тялото на убития от него Питон в пропастта, която се намира недалеч Делфийското светилище, и оттам почнали хората да обясняват факта, че приближаващите се до тази пропаст, започвали да изпадат в транс, тъй като разложението на тялото на Питон създало такива газове, които се отделят при различните химични процеси, в резултат на които първоначално козите, после козарите и след това жреците изпадали в такъв транс, и започвали да им се привиждат неща, които имат прорицателки характер. Много малко хора знаят, че когато Пизистрат успява да си върне контрола над Атина, благодарение на тракийските легиони, които го подкрепят и го връщат на власт, той заповядва всичко, което е известно за Орфей да бъде събрано в един Орфически кодекс, да се въведе култ към неговия пророк Дион-Исус – Дионисиос, после това е погърчен израз – Дион-Исус е пророкът на Орфей. И още нещо, пълно объркване на исторически факти и на знания е твърдението, че Орфей бил разкъсан от пияни весталки. Това е пълно объркване, защото в този кривопредаден, може би и криворазбран от нетракийски съвременници мит, е заключен един от важните ритуали на т.нар. „превръщане на човека в бог „антроподемон“ – това означава „човеко-божество“. За да мине по този път по канона на орфическата тракийска обредност, вече отишлият си от живота човек, трябва да бъде ритуално разчленен, и частите на неговото тяло да бъдат разпръснати. Всъщност, едно повторение на мита за Озирис, който според мен също е роден по нашите земи, и аз го свързвам с артефактите от Варненския некропол – най-старото обработено злато в света. Там има същия този елемент. Представете си, докато спял, Бог Озирис бил убит от Сет, който го разчленил на 14 части и разпръснал тези части из пустинята. Съпругата на Озирис – Изида решила да го върне към живот и събрала тези части в едно, само че били само 13 – липсвал фалосът. Тогава тя закръжила над него като соколица, дистанционно заченала – ето откъде в историята на религиите произлиза и християнският мит за непорочното зачатие. Тя е заченала и родила Хор – богът с глава на сокол, който в страшна битка разбил и унищожил Сет, и заел мястото на цар на живите, докато Озирис – неговият баща, станал цар в Царството на мъртвите. Това ритуално разчленяване, за което имаме свидетелства много хилядолетия преди Новата ера, е било криворазбрано от тези, които не са знаели контекста. Орфическата легенда, която е възпроизводство на тази на Озирис, е била така криво интерпретирана. Давам ви доказателства за знанията на древните траки в доста широк контекст, в който можем да кажем първата световна цивилизация се е родила именно тук по нашите свещени земи. Доказателство са и най-старото обработено злато, датирано на повече от 6 500 години, и най-старите крепостни зидове, намерени в Дуранкулак, в Суворово и специално в Провадия, Там работи проф. Николов, който е положил много усилия да развие тази теза, и най-древните писмени знаци. Тази цивилизация е била носена при миграцията, която е настъпила в резултат на събития, свързани с големия потоп на югоизток към Шумер. Положила е основите на шумерската цивилизация. И там в средата на III хил. пр. н. е. нашите пра-пра-прадеди кутигурите, превземайки свещената столица на Шумер – град Нипур, за първи път в историята, но като първа задача повеляват забрана за робовладеенето. Разбирате ли какъв нравствено, етичен и политически подвиг е това – нещо, което не се коментира или се коментира със скърцане на зъби от наследниците на тези робовладелски култури, които са тръгнали. Разбирате ли голямото противоречие? След западането на Шумер, тази общност от народи, които вече са били свързвани с името „добри хора“ – „Дулу“ на шумерски означава „добри хора“, а в императив  значи „освободи хората“, тоест има връзка между жеста и между политическия акт на забрана на робството, освобождаването на робите, което не е траело много, защото робовладелската истерия вече е била запалила алчността на много народи и много властници. Така или иначе, този пример да се освободят робите, е дал хората, които са били освободени, мотив да наричат своите освободители „добри хора“ – „дулу“. Оттам тръгва и историята на този легендарен род и народ Дуло, чийто наследници сме ние. Аспарух, преди него Кубрат, братята му, всички са от рода Дуло. И какво беше моето велико изумление когато на 3 500 км от тук, в подножието на Тяншан, в град Тарас, където бях на специално посещение, видях паметта към Дуло в десетки хиляди хора, които се наричат „дулати“ – казахстански граждани. Един от ключовите родове в Казахстан, един от ключовите родове в т.нар. „Старши Жус“, тоест, родово-племенно обединение, което е положило основата на казахстанската история. Вижте каква панорама, и всъщност, стигайки до великия предел на Тяншан, до Таримската котловина, която оттатък граничейки с Китай, хората, които са тръгнали оттук и постепенно са еволюирали през родово-племенното обединение, наречено „ефталити“. На сако-масагетска основа са се прелели в т.нар. „бели хуни“, за които има изключително интересни сведения и от византийски историци. Стигнали са дотам, че Великата китайска стена по мнение на много китайски автори, е строена, за да спре белите хуни.

Водещ: Да, това съм го чувала и аз. Но нека се върнем на Плиска.

Христо Смоленов: Идваме сега до факта, че Плиска е един шедьовър, за който започваме да говорим със самочувствието, че нашите хора не са просто деца на безбрежната дива степ, а са били носители на древна култура, може би най-древната в света. Имали са системни познания за небето и за земята. Земните си градежи са организирали съобразно една небесна мера, което е удивително. Това е една милионна част от земния екваториален радиус, респективно диаметър, респективно обиколката на Земята по екватора. Това звучи толкова неприемливо за съвременния човек, който е пълен със самомнения, че едва ли не той за пръв път знае и прави неща. Съвременните хора са в дълг пред своите прадеди и знаят твърде малко за това, което древните са знаели и можели. Аз твърдя и мога да го докажа (няколко филма в You tube го демонстрират), че Плиска е един уникален шедьовър на древнобългарския строителен гений. В него е втъкана космична мяра за дължина. И нещо повече. Пропорциите и на Тронната палата, и на Царския дворец, както и на Голямата базилика, която е недалеч оттам, дори пропорциите на Мадарския конник, носят удивително знание и мяра, която е точно равна на свещената мяра на древен Шумер, т.нар. „нипурски лакът“. Например: височината и дължината на Мадарския конник са в съотношение 5:6, но височината е 2.60 м., дължината е 3.10 м.. Когато си поставиш въпроса на каква мяра отговарят тези размери, се оказва, че височината е точно 5 нипурски лакътя, а дължината е точно 6 нипурски лакътя – свещената мяра на древен Шумер, която е родена тук и занесена там. Но се е запазила в пътя през великия Имеон – планината, която сега се нарича Небесната планина – Тяншан. И обратно дотук, докато се основе първата столица на древните българи отсам Дунав. Тя носи името Плиска. „КА“ на шумерски означава „портал“. Подобна крепост има в Памир, и тя се казва „Кахка“, което ще рече „лисичата порта“. Трудно ми е все още да идентифицирам на какво точно означава думата „Плис-ка“, но важното е, че и Тронната палата, и двореца, и крепостната стена, която е дебела точно 2.60 м, колкото е височината на Мадарския конник, тоест, стандартна дължина от 5 нипурски лакътя. Целият този архитектурен шедьовър трябва да бъде възстановяван и гледан с много повече респект от това, което съвременниците са отредили на Плиска. Можете ли да си представите, че Тронната палата е в удивителна пропорция: 48.5 м дължина на 26.6 ширина. Мога да докажа на какво отговаря това в термини или в мерки, свързани със земния екваториален радиус. Самото име на Омуртаг трябва да ни говори особено много защо той е посветил такова внимание на Тронната палата. Омур-таг, казано на казахски Омур-тах означава „живот на трона“. „Омур“ значи „живот“, „тах“ означава „трон, престол“. Така че дори в името си този велик български владетел и строител носи кода на това, което е неговият строителен шедьовър – Тронната палата на Плиска. И какво беше моето учудване когато доказах, че размерите отговарят перфектно на систематиката на нипурски лакътя. Освен всичко друго носят в себе си точната пропорция, която може да възхити всеки един съвременен строител. Но най-важното, тази мера, която е заложена, има космически еквивалент. Как да го допуснем, как да си представим, че това е възможно? Знаете ли, че има исторически писмени доказателства, че в спора си с византийския проповедник Кинам нашият велик владетел Омуртаг е казал буквално следното: „Аз вярвам в този бог, който е създал слънцето, луната, земята и планетите.“ Кой друг владетел в Ранното средновековие, а и векове след него, е бил толкова просветен да говори за този космичен фактор, който обединява слънцето, земята, луната и планетите?

Водещ: Омуртаг е вярвал в Тангра и тангризма.

Христо Смоленов: А знаете ли какво е Тангра?

Водещ: Щях да ви питам.

Христо Смоленов: Тан-гра е небето. Погрешно тук някой го схващат като слънце. Не е богът Слънце. Слънцето е част от небесната симфония, Слънцето е един обект. Тангра означава „небето“. Той е вярвал в тази сила, която е имала влияние върху всички земни дела, но бих казал, че автентичната вяра на древните българи е била по-скоро космическа, отколкото езическа. Абсолютно невярно е, манипулативно и бих казал вражески поддържана е тезата, че българите са били езичници. Не е вярно. Тангранизмът по същество е първата монотеистична вяра, от която възникват по-сетне религии, всичките монотеистични. Но истината е, че тази вяра в единна космична обусловеност на нещата, които се случват на Земята, това е Тангра.

Водещ: Всъщност девизът на тангризма, доколкото знам, е „Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда“.

Христо Смоленов: Ето, вижте колко е логична тази връзка с това, което ви говоря. Освободи хората. Да не поробваш. Поробването на другия човек е позорно за поробителя. Ето защо в историята на българската държавотворна общност няма робовладелски отклонения. Не сме се опозорявали с робовладелски страсти и съответната алчност. Смятам, че това е една изключителна заслуга, която ще се оценява все повече, така, както светът постепенно се еманципира от тази алчност, която превръща другите хора в роби. Този процес изобщо не е завършил, този процес не е приключил. Еманципирането на човешкия дух от робовладелската алчност е предстояща задача.

Водещ: Надяваме се, че ще се справим с нея.

Христо Смоленов: Въпросът е да оцелеем с паметта за тези наши велики предшественици. Защото, ако помислиш колко сме в дълг пред тях, не можеш да не изпиташ възхищение от тези достойни казахски наши сънародници, за които да знаеш 7 поколения назад в миналото за себе си е програма минимум за един интелигентен човек. Има хора, които знаят до 50 поколения назад. Ние боксуваме вече на третото или четвъртото. Пак казвам, в дълг сме пред тези висококултурни наши прадеди, които са пренесли щафетата на знанието на първата световна цивилизация по великия кръг от тук, през Месопотамия до предела на Тяншан и Таримската котловина, и обратно през степите на Централна Азия до тук като държавотворна нация, като народ, нека да го наречем народа Дуло, защото като дойде вече и понятието какво значи балга – българи – то също има шумерски корен и значи точно „прадеди“, „праотци“. „Балга“ значи „предшественик“. „Бългамес“ е автентичното име на героя Гилгамеш от първата литературна епопея в историята на човечеството. Балгамес, вие сте чували Радамес например от операта „Аида“. Радамес означава пак на шумерски „сияйният, смел герой“. Бългамес означава „героичният прародител“, защото „мес“ означава „герой“. Вижте колко е логично в епоса на една човешка общност да заложиш паметта на героичния прародител. И оттам следва култ към прадедите, който виждаш с огромно възхищение, че се изповядва и днес в пределите на Казахстан и по-специално в тази родова общност, наречена „Дулат“.

Водещ: Преди малко говорихте за сакралната геометрия. Не трябва да забравяме, че геометрията, както и математиката, е в основата на музиката, геометрията се ползва дори в психологията. Както знаем, в психологията кръгът символизира емпатия и вечност, триъгълникът его и т.н. Могат ли да се търсят подобни символики в тази геометрия, за която говорите?

Христо Смоленов: Не е само символика, а по-скоро визуализация на човешко мислене в неговите креативни измерения. Това е ролята на свещената геометрия още от памтивека. Това е всъщност първият научен метод. Неслучайно цветето на живота, което е една от централните сакралногеометрични фигури се оказва изсечено с невероятна прецизност върху мраморен камък в храма на Озирис в Абидос, в Египет. Още тогава тази фигура е привличала вниманието, защото тя генерира разбиране за много от връзките в пространството. Генерира закономерности, които хората не могат по друг начин да визуализират, следователно и да разберат. Така че сакралната геометрия не е само въпрос на символика, това е въпрос на реален метод за откриване на закономерности. Тя триумфира в постройките на Плиска, и в Голямата базилика. Аз доказах, че един елемент, получен планиметрично, тоест, в двумерно пространство, на базата на свещената геометрия, съотношението корен от 3 доминира в пропорциите, в размерите на Голямата базилика. Нейната ширина е 100 пъти корен от 3, умножена по дължината на златната плоча от Варна, а дължината е 330 пъти по корен от 3 по същата тази дължина. Човек ще каже – как така, свързваш три различни епохи? Точно така. Златната мяра на три велики епохи се намира тук и от нея произлизат и определенията на шумерския лакът, и царския лакът, който е еквивалент на шумерския в Египет, различаващ се с няколко стотни от милиметъра. Истината е, че в понятието „мяра“ древните са успели да фокусират доловената връзка между космичните еквиваленти на земните мери и това, което ги е превръщало в реален механизъм за нови творчески реализации, каквито са всички тези феноменални храмове – и пирамидите, и зикуратите в Шумер, и нашата великолепна Плиска, която е шедьовър от световна величина. Казвам го отговорно. Мога да го докажа математически, мога да го докажа и с множество артефакти, които ни отвеждат отвъд скепсиса на една конкретна определеност.

Водещ: Да поговорим и за розетата от Плиска.

Христо Смоленов: О, чудесно.

Водещ: Смята се, че седемте лъча са петте планети, Слънцето и Луната, а от другата страна е знака „Дуло“.

Христо Смоленов: От другата страна, точно така.

Водещ: За него пък щях да ви питам откъде произлиза.

Христо Смоленов: Този въпрос е централен от логическа, семантична и ако щете от цивилизационна гледна точка. Това е най-важният въпрос – от къде произлиза знакът „Дуло“, който е очевидно тамга, както го наричат в Централна Азия. Тоест, емблемата на Дуло. Знаете, че той представлява рогатка в средата с две вертикални прави отсечки надолу. Неслучайно говорят за това като емблемата на Дуло, но съдържанието му е много по-древно и е много по-символично, отколкото просто емблема на един род. Дуло не са били просто род, те са народ, те са народностна щафета, към която принадлежим и ние. Знака „Дуло“ означава нещо много дълбоко. Във Ватикана се пази анонимен хронограф, тоест писание, чиято автентичност не се оспорва, но чийто автор е бил достатъчно скромен да си напише  името, смятайки, че в тези божествени неща няма място човешката суета. Там пише за най-древните народи на света и от кого произлизат. Но има един много специфичен пасаж, който липсва за всички останали. Обикновено връзката се търси през синовете на Ной Това е много интересно и много логично, защото Ной символизира за християнството оцелелият от потопа. Подобна фигура има още в шумерския епос – оцелелият от потопа. Той има друго име. Ще говорим и за него, но първо да се върнем на нашия знак „Дуло“. Известно е, че във Ватикана има надпис, където пише: „Ziezi ex quo vulgares“ или „от който произхождат българите“. Знаете, че обикновено виждаме клинописното писмо на глинени плочки, на глинени таблички или триъгълници, но искам да уверя нашите читатели, че има по-солидни носители на това клинописно писмо. Има открити каменни стели със също такъв стил на писане. Една от тях носи информация за най-древната история за потопа, открита именно в Нипур. Намерена е от един забележителен американски археолог проф. Хилпрехт, който в началото на ХХ век, през 1900 година води експедицията на Университета в Пенсилвания в Нипур. Той открива тези стели и разшифрова тяхното съдържание. И там нещата стават забележителни за нас, българите. Но ще се върнем към това. Представете си вертикална чертичка „Ци“, което на шумерски означава „дух“, „духовна енергия“, между другото, тази дума е просъществувала и е вляла дори в китайския – Ци. Знаете, че енергията Ци или Чи означава „духовна сила“, „духовна енергия“. „Е“, което отговаря на рогатката по средата и означава „храм“ или означава „чрез“. И пак „Ци“.  „Ци Е Ци“ означава „дух от храма на духовете“ или „дух чрез духовете“, множествено – духове. Ето ви интерпретацията на този символ: вертикална чертичка, после рогатка, и после пак чертичка, което всъщност ни дава разбиране, че това е едно писмено послание от много хилядолетия, много по-древна писменост от всички тези, които сме свикнали да приемаме. Много по-древно писмено послание „Ци Е Ци“ – този, от когото произхожда, произлиза, този пра-пра-праотец на българите. Това е. Това е смисълът на символа. И аз съм много горд, че тази моя гледна точка се прие с възторг на симпозиума, в който бях в университета на името Мухаммед Хайдар Дулати – един средновековен пълководец, писател, художник, това, което е за българите Иван Вазов, това е Мухаммед Хайдар Дулати за казахите.

Водещ: Само искам да се върнем отново назад, към Дуло. Това, което аз намерих като информация е, че той символизира огледалния принцип. Доколкото знаем траките са използвали отражението, за да гадаят. Някои твърдят, че дори живеем в огледален свят и че не съществуваме. Това е свързано с един от херметичните принципи, който гласи: „Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе“.

Христо Смоленов: Това е основен принцип на учението на Хермес Трисмегист – трижди великият Хермес. Между другото, Хермес не е гръцко божество, той е много по-древно бощество. Хермес Трисмегист е в центъра на тайното египетско знание. Но по принцип Хермес идва от зората на индоевропейските народи и означава на онзи прадревен език, който някои наричат „езика на патриарсите“: Хараматра, Херамеса – Хермес, което ще рече „свещена мяра“. Разбирате ли?

Водещ: Да, нещата пак са свързани.

Христо Смоленов: Всичко е свързано по един изключително прост и внушителен начин. Хермес неслучайно е богът комуникатор между боговете и между боговете и хората. Мярата, това е квинтесенция на научното познание, резултатът от измервания. Измерването това е принципният нов метод, който отличава науката от догадките, от гадателствата. Хараматра, Хераметра, от там Мес, Хермес е производно от прадревното индоевропейско име „свещена мяра“. Ето защо е толкова важен и богът Хермес в египетската тайна доктрина. По-нататък бива взет и в гръцката митология. Неслучайно той има и крилца на сандалите заради комуникативна гениалност, но истината е, че в принципа „както на небето, тъй и на земята“ се съдържа същата релация космос-земя, за която ви говорих, и тогава е естествено, че древните българи са ценели особено това научното постижение да знаеш размерите на земята. Знаете ли, че на колоната на Омуртаг, която се намира във Велико Търново в църквата „Св. 40 мъченици“ това е изписано. Той казва: „И след като измерих земята, оставих този надпис“. По-нататък продължава: „Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда. И нека роденият по-късно, като чете тези писмена, да си спомня за оногова, който го е направил“. Но кое е направил? Направил е измерването на земята. И то не като измерване на някаква нива, а като измерване на свещената наша люлка на човечеството и цивилизацията – Земята като планета. И мога да го покажа, и нещо повече, в същия този велик надпис, който ние с лека ръка интерпретираме просто като свидетелство, че е царствал, този човек, свързал живота си с престола на българите, е казал: „Като живеех в стария ми дом, изградих нов дом по посока на Дунав, и по средата между двата дома издигнах преславна или всеславна могила. Тя е на 20 хиляди разтега от стария ми дом и на 20 хиляди разтега от новия ми дом.“ Тоест, става дума за една мяра, която на два пъти писмено удостоверява, че е използвал Омуртаг – 20 хиляди разтега. Задължени сме на проф. Бешевлиев, че е показал изключително убедително на какво е равен този размер, този разтег. Всъщност, той го е свързал с египетския древен разтег – 2.13 м и малко, например 4 до 6 мм. Оказва се, че ако приемем този размер, за който проф. Бешевлиев така проницателно говори -20 хиляди разтега са точно равни 42.7 км. Но това е точно разликата между екваториалния диаметър на Земята и полярния диаметър, по-точно оста между двата полюса, около която се върти Земята. Тоест, това е формула на този геоид, тоест, приплеснат откъм към полюсите глобус, а не просто земно кълбо, както го твърдят, който представлява нашата Земя. Това е характеристичната формула – разликата между екваториалния диаметър и полярния диаметър – това е точно стойността на 20 хиляди разтега. Оказва се, че нещото, за което пише нашият велик Омуртаг върху колоната си, представлява също мяра с космичен еквивалент. Аз мълча, докато някой не започне да се заяжда, че това би било невъзможно за човек от IX век. Тогава ще покажа неща, които просто потвърждават тезата, че нашите велики предшественици са много по-велики, отколкото ние смеем да допуснем. Смеем да допуснем, защото сме облъчвани твърде дълго от нихилизъм, желание да ни елиминират като хора със самочувствие и да ни превърнат в общо взето индивиди в насипно състояние.

Водещ: Това е добър край на нашия разговор. Благодаря Ви за това интервю.

Христо Смоленов: Моите уважения на слушателите на Радио „Фокус“. Готов съм да продължа тази панорама. И още веднъж само искам да кажа – вярвайте в себе си. Това има своите автентични корени и е истина, а не просто пожелателно мислене. Една толкова дръзка истина трябва да влезе в нашето самочувствие, за да ни направи за пореден път свободни.

Биляна БОЗИНАРЕВА