Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Големият проблем за България е заговорът срещу сегашния формат на ЕС и опитът да бъдем превърнати в гетото на Европа

Агенция"Фокус"

Над 5 милиона бежанци напуснаха размирния сирийски регион след стартирането на кризата през 2011 година. Сега обаче ООН отчита друга тенденция на завръщане на мигрантите от Европа към иначе все още неспокойната страна. Каква е причината за тази тенденция, да очакваме ли скорошно разрешаване на мигрантската криза в Европа и на проблемите, произлезли на Стария континент от масовото нахлуване на чужденци? Тези и още теми коментираме с експерта по антитероризъм Христо Смоленов, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Смоленов, ако до скоро си говорехме за притесненията от мигрантските вълни към Европа, сега пък ставаме свидетели на завръщане на хиляди бежанци към родните им места. На какво отдавате случващото се- невъзможност за установяване в страните от Европа, подари различния стандарт на живот, липса на приемственост или дори носталгия към родните места?

Христо Смоленов: Съвсем нормално е тези хора, прокудени от войната, да започнат да се връщат, когато основният доставчик на страх и ужас в региона е разбит. Става дума за „Ислямска държава“, която е не само терористична групировка, но и едно хипертерористично международно подкрепяно формирование. В него бяха вложени огромни суми пари, огромни организационни възможности и бих казал даже и държавна подкрепа. Разгромът на териториалната структура на „Ислямска държава“ отстранява основния дразнител в региона, който не само тероризираше хората, но и ги експулсираше от страната. Нормално е да се завръщат тези хора. Не бежанците обаче са виновни за това, което се случва в Европа, а тези, които инвестират в многомилионния трафик на хора, който има и трансконтинентален характер- виждате идват чак от Афганистан, Пакистан, Ирак. Става въпрос за гигандска далавера, от която някой- и ние знаме кой е- печели огромни пари. Не просто печели, но и създава условия за дестабилизация на цели големи региони. Това е истинската задача, която изпълняват глобалните терористични субструктури. А тази суперструктура, която стои зад него я наричам клептокрация, международна олигархия, сраснала се с организираната престъпност. За мен беше удоволствие да чуя главния секретар на ООН Антонио Гутериш да казва точно това- глобалният тероризъм се сраства с глобалната организирана престъпност и се образува конгломерат, чудовищно срастване на тези две явления. Този, който печели, инвеститорът, е този към когото трябва да обърнем критично вниманието си. Не бажанците, не дори мигрантите в този икономически смисъл, са виновни за масовите трагедии и дестабилизацията. Отговорът е прост- невъзможно е интегрирането на такива огромни човешки маси, в цивилизационно различен контекст, без това да доведе до противоречия, напрежения, които започнаха да тресат Европа.

Водещ: В този смисъл, да разбираме ли, че хилядите мигранти, търсещи по-добър живот на Стария континент и дошли с едни утопични представи за живота в страни като Франция, Германия, например, са останали меко казано разочаровани?

Христо Смоленов: Да, разочаровани. Жестоко, а не меко казано. Още повече, трябва да се замислим за това триумфиращо лицемерие, което представлява основната тенденция, в начина, по който се самобрандира Западът. Западът има определени предимства в страните, в които начинът на живот е свързан с огромен риск за оцеляването на хората, с невъзможност те да се измъкнат от капана на едно предопределено агонизиране цял живот. Същият този Запад обаче беше колониалната метрополия, която изсмука ресурсите на страните, които сега излъчват такова огромно количество мигранти. Лицемерието продължава. Този Запад настоява страните от Източна Европа, които никога не са били колониални метрополии, не са експлоатирали робски труд, не са изчерпвали богатствата на цели континенти, да поемат основна тежест в разселването на мигрантите. Тази гротеска евродепутатката Ска Келер, която гастролира тези дни в България, под розово-зелен флаг, троцкиските идеи в кръга на нейното партийно европейско семейство, са доста силни. Става дума за износ на революция посредством огромни маси, които променят целия облик на огромни региони. Тази евродепутатка е известна с пропагандата си в полза на принудително заселване на големи маси мигранти в страните от Източна Европа. Принудително за страните от Източна Европа, и за мигрантите, които много добре разбират, че икономическия стандарт тук е далеч по-нисък. Трудностите пред местното население, пред народите, изградили тези държави са много по-големи и следователно трудностите им при интегрирането ще бъдат много по-сериозни.

Водещ: От една страна, ако хилядите бежанци, дошли в Европа са разочаровани, от друга европейските страни, поели този ангажимент, с който очевидно не могат да се справят, имайки предвид и тази скорошна тенденция за завръщане към размирните региони, можем ли да говорим за едно успокоение на ситуацията и поетапно изчистване на проблемите на континента?

Христо Смоленов: Разбирам желанието на един прогресивен млад човек, който отразява настроенията на своята генерация и този извлечен хуманизъм, свързан с младите интелигенти хода, да творят добро и да помагат на други. Капанът тук обаче не е отстранен. Капанът за нашата страна продължава да е задействан. Бих го нарекъл розово-зелен заговор срещу България и страните като нея. Визираните от мен политически семейства са силно уязвими от разни чичко-паричковци, които се манифестират в световен мащаб като филантропи, а всъщност перат парите от наркотрафика, от търговията с човешки съдби. Забравя се за чудовищната търговия с влияние, която се вихри на най-високо ниво. В този смисъл- ние не сме канили тези хора, не сме ги заблуждавали с възможности, които Европа не може да осигури. Тези, които са правили това, под въздействие на няколко сериозни фактора- необходимост от евтина работна ръка, необходимост от опресняване на генофонда на своите нации, който е силно залинял от охолство и предишни авантюри, тези политически лидери носят отговорност за действията си. Когато обаче сме влизали в ЕС не сме подписвали готовност да приемем неопределено количество бежанци, на които дори да осигурим превилигирован статут. Не сме влизали в тази Европа, при такива условия. Визирам и един манифест, който не отдавна прогресивни консервативни интелектуални от Европа подписаха в Париж. Там се казва, че не това е нашата Европа- на лицемерието, на либералната перверзия, не това с християнските традиции на тази цивилизация. Трябва да се направи всичко необходимо, за да се върне Европа в нейното нормално русло. Стабилно и устойчиво развитие на еропейската цивилизация, което беше поставено под въпрос от цялата тази трагедия, наречена мигрантска криза. Устойчивото развитие е нещо, към което трябва да се върнем, но това изисква определени големи усилия. Пожелавам на българската общественост да усети гордост от това, че има гръбнак, има дух и това се показа в голямата интелектуална битка срещу перверзиите на Истанбулската конвенция. Българската общественост показа, че е част от един свободомислещ народ, който не се превива.

Водещ: За финал на нашия разговор искам да се върна на вашите думи от по-рано. Казвате, държавата е обект на прицел, попаднали сме в капана. В момента голямата гордост е успешното ни защитаване на външната граница на ЕС, на фона и на европредседателството ни. Откъде обаче идва заплахата, променен ли е обектът, от който трябва да се пазим? Накъде да гледаме- към външните граници или някъде във вътрешността?

Христо Смоленов: Нито към вътрешен, нито просто към границите. Големият проблем за България е заговорът срещу сегашния формат на европейската цивилизация и на ЕС. Той беше предпоставен и за него малко се говори, но всъщност става дума за следното. На България беше отредена доста недалновидната роля да бъде гетото на Европа. Това е причината да не сме приети в Шенген. Нещо, което е чиста дискриминация и аз се питам кога най-после нашите правителствени ръководители ще заявят в лицето на Европа най-после, че сме дискриминирана страна и няма да търпим повече това положение. Факт е, че въпреки изпълнението на всички изисквания за членство в Шенген, факт е, че отлично охраняваме границите си, въпреки всички инженерни и тактически трудности, въпреки недостатъчно добре форматирания диалог между Турция и ЕС. Виждаме, че със специфична политика превърнахме Турция в надежден партньор на България, що се отнася до охрана на границата. Тук проблемът е мястото, което някои си мислеха, че могат да ни отредят като външна граница на Европа, като нейното гето. 2018 година е годината на Европейското културно наследство и е важно да кажем, че цивилизована Европа започва своето развитие именно оттук, от свещените земи на България. Не е нормално някой полузапознат с историята на Европа да вземат такива географски детерминирани и мафиотски угодни решения. България нам да бъде гето на Европа. България има жилав народ, който има желание да брани децата си, дори и самочувствие, че не е от вчера на европейска земя.

Виктория МЕСРОБОВИЧ