Христо Смоленов: 2017-а ще бъде годината на големите разобличения – ще стане ясно кой създаде и кой подкрепя „Ислямска държава“

Христо Смоленов, експерт по сигурност и антитероризъм, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: След поредния атентат, за който отговорност пое „Ислямска държава“, можем ли да я победим през 2017 година? Този въпрос ще коментираме с Христо Смоленов, експерт по сигурност и антитероризъм, който е в нашето студио и на когото имам удоволствието да кажа добро утро и за много години.
Христо Смоленов: Добро утро и за много здрави и щастливи години на българската общественост, на тази чудесна аудитория на Радио „Фокус“, която генерира патриотизъм, който трябва по някакъв начин да осмислим като послание, като необходимост. Благодаря ви за това, че в тази трудна епоха сте на страната на собствената си държава. Защото българският народ никога не е имал нищо повече от държава. Ние всъщност сме държавотворна нация, най-старата такава в Европа.
Водещ: Благодаря Ви за хубавите думи, г-н Смоленов. Всъщност, поводът да Ви поканя беше начинът, по който „Ислямска държава“ отново взриви публичното пространство с атентатите, за които пое отговорност – и в Истанбул, и в Багдат. Сега през нощта излязоха информации и за нападения в Ирак, за които поема отговорност. На този фон френският президент Франсоа Оланд беше вчера в Ирак и каза на френски военнослужещи, че се надява 2017-а да бъде годината, в която „Ислямска държава“ и тероризмът въобще да бъдат победени. Според него офанзивата за Мосул ще приключи успешно за коалицията през пролетта, най-късно до лятото. Смятате ли, че подобни прогнози въобще са реалистични?
Христо Смоленов: Не. Смятам, че това е пожелателно мислене, което не отчита факта, че „Ислямска държава“ е нещо повече от територия, управляваща повече от 10 млн. души, имаща огромни ресурси и – подчертавам – чадър на подкрепа във висшите ешелони на западния политически живот. Това, което стана например в Берлин, и фактът, че терористът успя да се измъкне и стигна чак до Италия, където един доблестен, млад, с бързи реакции и честен полицай го ликвидира, бидейки също тежко ранен, фактът, че той стигна дотам и се оказа, че министър на правосъдието в правителството на Хамбург от т.нар. „Зелени“ е упражнил служебните си правомощия, за да подпомогне евакуацията му, показва две неща. Първо, до каква степен проникват тайните служби на петролните монархии с техните пари и идеологическият размах, който придобива феноменът „Ислямска държава“ в западния свят. Още нещо, показва нов стил – като че ли нивото на обикновените бомбаджии, които се самовзривяват, вече не е достатъчно, те не могат да стигнат до по-сериозни, по-елитни цели. Затова „Ислямска държава“ и изобщо международно организираният тероризъм започват да използват друг типаж терористи, такива, на които трябва да се осигури оттеглянето. Забележете, почеркът е същият, както в Истанбул. Опитът да се спаси този терорист май се оказва успешен поне досега – след като изстрелва 6 пълнителя, убива и ранява десетки хора, той успява и да се измъкне. Това е пълен скандал. Тук не става дума само за това, че 12 националности са разстреляни в този турски бар, става дума за нов почерк в действията на „Ислямска държава“. Те се адаптират не към самоубийствените атентати, характерни за Багдат, Ирак, където в масата хора лесно можеш да пратиш сравнително нискоинтелигентен човек, който да се самовзриви или да бъде взривен от дистанция, както практикуват много отдавна. Така беше и на нашето летище в Сарафово. Сега вече изпращат професионални диверсанти – много добре обучени, способни да оцеляват в критични ситуации и като че ли пращат послание към бъдещите терористи: „Ще си свършите пъкленото дело и ще оцелеете“. Номерът с 72-те девственици, които ги чакат в Рая, вече май не върви сред по-интелигентните участници в т.нар. „джихад“. Нещата почват да стават още по-страшни за Европа. Оптимизмът на Оланд приляга на човек, който трябва да окуражава собствената си общественост, още повече, че му предстои да се оттегли след не много славно управление на Франция. Но суровата истина е, че 2017 година няма да доведе до прелом в световната борба срещу организирания терор. Обаче прелом ще има. За мен 2017 година ще бъде годината на големите разобличения – ще стане ясно кой подкрепя, кой организира, кой създаде „Ислямска държава“. И това вече не е вътрешен проблем в кандидатпрезидентския дебат между Тръмп и Клинтън. Клинтън си отиде безславно, а Тръмп разполага с аргументи, които се заканва да направи обществено достояние. Да се надяваме той да бъде жив и здрав, за да съумее да продължи курса към промяна на американското общество, защото според мен това, което той прави, е втора американска революция. Има опит за намеса във вътрешните работи на САЩ от разни фондации, занимаващи се с пропагандиране на „разпорено“ общество, такива опити вече са факт – срещу него се консолидира фронт на клептократични, свързани с наркомафията по света сили. Битката почва да става наистина епична. И тук тероризмът показва своята истинска същност като оръжие за масово поразяване, което създава и разпространява масов страх, превръщайки го в начин за манипулиране на обществото, на обществените нагласи на пазара, на истаблишмънта, на тенденциите за развитие. Боя се, че 2017 година ще бъде изключително драматична, че ще зачестят терористични актове от типа на случилото се в Германия и Турция. Между другото, почеркът на атентата срещу бара изключително прилича на този на летището „Ататюрк“. Бих казал, че в самата Турция е гъчкано с диверсанти, добре обучени, с мисия, със съответните подготовка и въоръжение. Боя се, че това, което каза Мохд Абуаси тези дни – ръководителят на Центъра за близкоизточни изследвания, в който зам.-председател е известният български антитерорист Славчо Велков, за съжаление е самата истина. Проблемът е как ние се консолидираме за отпор на това, какво правим за самозапазване, какво правим като хора, можещи да осмислят опасността, за да опазим собствената си държава и собствения си народ. Нашите служби се състоят от добри професионалисти, които имат нужда не просто от повече ресурси, имат нужда от нов формат на европейско сътрудничество, в който да не бъдат тълкувани като девета дупка на кавала, на който се подхвърля информацийка от време навреме. Помните, неотдавна главният прокурор заяви, че партньорски служби са спестили на България информация, която е била важна с оглед на антитерористичната подготовка на страната.
Водещ: Добре обаче смятате ли, че подобно задълбочаване на сътрудничеството ще помогне, защото сте казвали, че очевидно европейските служби не се справят със ситуацията?
Христо Смоленов: И кога го казах? Казах го в навечерието на това, което се случи в Берлин, когато още болката от атентата не беше отшумяла, но и при скандалните разкрития, които потвърждаваха моята теза, че не се справят, именно защото има политическа намеса в тяхната дейност. Там също има добри професионалисти. Познавам някои от тях и знам драматичната история как след като са с компютърни методи са разпознали и с кибернетична система са позиционирали така нещата, че в рамките на една от провинциите да обезвредят за седмица всички спящи клетки на „Ал Кайда“, те просто бяха порицани, срещу тях бяха започнати едва ли не съдебни преследвания как така са си позволили да използват кибернетични методи на базата на информация, която, видите ли, засягала емоциите на една или друга група пришълци, нека го кажа. Това, което става в Европа, заслужава не просто преосмисляне, смятам, че Европа може да се учи от своите източноевропейски партньори, в това число и от нас. Защото България беше първата, която пое тежкия удар на зараждащия се османо-фашистки тероризъм още през 80-те години на миналия век. България беше поставена във визьора на много напрегнато и бих казал злонамерено внимание. В България тогава успяхме да обезвредим системно действаща терористична заплаха от наистина най-висок порядък. Това, което направихме тук, не го е направила Франция. Атентатите в метрото тук-там, атентатите в Брюксел и Париж показаха, че терористите съумяват да се приспособят към тромавата демократична процедура, че докато текат разследвания, които естествено имат своето място, докато умните се наумуват, лудите се налудуват и правят още и още атентати. Вълната на терористичната агресия изпреварва методичната и доста тромава европейска демократична санкция. Ето тук е проблемът. Като че ли обществото ни не е подготвено да се справи с новия болестотворен агент, наречен тероризъм.
Водещ: Казвате, че държавите от Западна Европа, където има политически чадър над тероризма, са по-уязвими и по-зле подготвени да се справят в сравнение с държавите от Източна Европа. Вчера бившият сръбски външен министър Вук Йеремич коментира, че е въпрос на време нещо като последния атентат в Турция да се случи и в неговата страна. Мислите ли, с оглед на близостта ни до Турция и Близкия Изток, че Балканите ще бъдат още по-заплашени в сравнение със Западна Европа от възможните действия на тези добре обучени терористи, за които говорихте, за това преминаване на следващо ниво? Миналата седмица от вътрешното министерство на Турция заявиха, че само за 7 дни са заловили 147 членове или симпатизанти на „Ислямска държава“, хора, за които имат информация, че си общуват с членове на „Ислямска държава“?
Христо Смоленов: Зададохте ми комплексен въпрос, който има отговор и в двете посоки. Да, от една страна това е точно така. От една страна, Балканите са не просто притегателен център за терористични изяви. Там и обстановката като че ли предполага това за държавите с доста по-малка степен на традиционно установени форми на институционална самозащита. От друга страна, ресурсите са толкова мизерни, а спонсорираните от Персийския залив финансови терористични кръгове са мощни, подчертавам – финансово-терористични, защото тероризмът има измерения не само във военно-техническата сфера, тероризмът преди всичко е жесток бизнес, включително вълната от мигранти, за която е платено много и се очаква да донесе още повече. Говорим срещу нашите каналджии, а си затваряме очите пред факта, че световното каналджийство е бизнес, който се решава едва ли не на правителствено ниво, което говори, че Европа не е подготвена за такова нещо. Имам предвид, че тук, на Балканите като че ли сме намерили противоотровата. Дългото съжителство и мъдростта на поколенията, понесените страдания и жертвите, които сме дали, са отрезвили до голяма степен хората от различни конфесии, от различни религиозни общности. Срещу такива хора тепърва ще бъдат правени провокации. Много съм притеснен от някои неща, които станаха в България на два пъти. Говоря за две железопътни катастрофи – онази с влака до Кардам, където лично успях да установя, че пожарът е пламнал от две места и има следи от прочутото вещество, създадено още през Втората световна война за бурно разпалване на пожари. Ставащото в България винаги трябва да се отчита и анализира от гледна точка на това може ли в него да се търси етническа и религиозна конфронтация. Такива опити ще бъдат правени на територията на балканските страни. Трябва не просто да сме готови за това, трябва да сме разработили система от профилактика. Профилактика за запазване на етническия мир, на религиозния мир, за недопускане на провокация между големите общности. Това ще бъде следващата бих казал непосредствена цел на терористите от „Ислямска държава“. В Западна Европа те не могат да постигнат това, но вече са напреднали в друго – в създаването на неприязън между тези общности, които вече се самоорганизират по своя собствена логика. Когато в раницата на 14-годишно момче от „Моленбек“ намерят експлозиви, подготвени за употреба, това естествено създава цивилизационен проблем, създава напрежение, недоверие, което тук, в България отсъства. Тук хората се отъждествяват с държавата си. В това отношение трябва да кажем голямо „благодаря“ както на представителите на мюсюлманското вероизповедание, така и на представителите на християнското. Забележете подкрепата, която Хитрино получи неотдавна от цяла България – спонтанна, ангажирана, с огромна симпатия към тези симпатични къзълбаши, които живеят в района, и може би в своята далечна история пазят спомена за великия Омуртаг, още за него.
Водещ: Секунди имаме до края на разговора, за съжаление, може би е време за обобщение.
Христо Смоленов: Ще имаме предизвикателства, за които държавата ни не е подготвена, но народът ни е. Повече воля на народните инстинкти за самосъхранение, повече уважение към специфичните форми за съпротива срещу външни провокации, които този народ е съумял да изкове през столетията трудно развитие. Повече самоусещане за всички като съотечественици, които трябва да пазим общата ни родина. Тогава нека се състезаваме в това кой по-доблестно и по-последователно ще опазва същата тази наша малка България и чудото ще настане – ще бъдем наистина остров. Не можем да сме остров на спокойствие, но ще бъдем пример за някои от прехвалените наши партньори.
Лора ТЪРКОЛЕВА