Христо Христов, кмет на с. Ново село: Нашият вековен ще представя България в конкурса „Европейско дърво на годината“

500-годишно дърво, растящо на 20 километра от Велико Търново, ще участва в международен конкурс. Вековният дъб в село Ново село спечели националния конкурс „Дърво с корен“, а това го класира в европейската надпревара „Европейско дърво на годината“. Повече ни разказва, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, кметът на населеното място Христо Христов.

Фокус: Г-н Христов, вековният дъб в село Ново село спечели националния конкурс „Дърво с корен“. Разкажете ни повече за него.

Христо Христов: Ние дълго време обмисляхме дали да номинираме дървото за този конкурс, но в суетнята се появи една наша приятелка и журналист, която преди доста години прави репортаж за историята на село Ново село и беше впечатлена от това как пазим ние културно-историческите си ценности и тази година тя номинира вековния дъб в конкурса „Дърво с корен“. Той е част от европейския конкурс „Европейско дърво на годината“, а представител за Република България е фондация „ЕкоОбщност“, която организира и националния конкурс. Изключително много се радвам, че новоселци, великотърновци, а и приятели от други градове се обявиха около каузата за спечелването на националния конкурс.  Мисля, че това всъщност е по-големия успех – как една общност се обединява около една кауза, което е нещо липсващо напоследък в национален мащаб. Нещо, което не очаквахме и се случи от само себе си е, че конкурсът ангажира вниманието на децата и доста подрастващите гласуваха в подкрепа на нашето дърво. Имаше учители от великотърновските училища, които използваха часовете по „Човек и природа“ и клубовете по интереси, за да запознаят учениците с историята на дървото, след което отделиха време за гласуване в конкурса. Това изведе дъба от Ново село на първа позиция и то с една изключителна, почти двойна преднина, спрямо второто място, на което се нареди 200-годишен чемшир от Казанлък. Резултатите бяха обявени на официална церемония в София и дървото на Ново село получи обследване и грижа от Асоциацията на арбористите. Хубаво е, че освен престижа, следва да разберем и на колко години е нашето дърво.

Фокус: След спечелването на националния конкурс „Дърво с корен“, дървото от Ново село се класира в международната надпревара „Европейско дърво на годината“. Как върви подготовката за този конкурс?

Христо Христов: Нямаме точна хронология. Хвърлихме един бърз поглед към европейския конкурс през последните години. Съревнованието ще е твърде неравно, тъй като ще участват доста по-многобройни нации, които повече от нас, българите, са показали волята си за обединение около националните си каузи. Все пак смятаме, че едни 40-50 000 гласа за първата позиция в този конкурс не са така непостижими и за нас. Мисля, че България досега е печелила веднъж европейския конкурс със сливенски бряст. През миналата година сме били на предпоследна позиция от 16 държави и само Литва е била след нас. Тази година, доколкото знам, има и 17-та държава. Редно е да кажем на нашите слушатели и бъдещи съмишленици, надявам се, че целта на конкурса „Дърво с корен“ не е да открие най-старите или най-красивите дървета в Европа, а да намери дървета с най-интересни истории и такива, които са се превърнали в събирателен образ на местната общност по някакъв начин. Може би точно в тази връзка нашето дърво спечели симпатиите на повечето гласуващи и заинтересовани лица от България. Надявам се това да се случи и на европейския конкурс.

Фокус: Вие споменахте в началото на разговора, че не се знае точната възраст на дървото. Нека сега да разкажем повече за неговата история?

Христо Христов: Ние вече разработваме и чертаем планове за подобряване на инфраструктурата около дървото. Определено то ще стане забележителност за Ново село, а и не само. Преди то беше на новоселци, сега е на великотърновци и на всички българи. Намира се в центъра на Ново село, над чешмата, която никога не пресъхва.

Всъщност историята разказва, че Ново село е било на няколко километра западно от сегашното селище. Преди 270 години от там е минавал доста използван и натоварен път, свързващ София и Константинопол. Това, обаче, не е било с положителен принос към нашите деди – по-скоро те са страдали от набезите на различни банди. Сегашното местоположение на селото тогава е била гъста дъбова гора и е имало блата. Така, в търсене на по-спокойно място, в гората се заселва една жена, която всички наричали „новоселката“, след което и други хора са намерили спокойствие в гората. Посекли я, а чешмата в селото е била най-големият извор от тогавашните блата. Дървото, което стояло над нея, е от вида летен дъб, водолюбив. Той се е превърнал в единственото дърво, което помни онези времена. Ние смятаме, че под кората на този дъб стои историята на Ново село. Това дърво помни и Матей Преображенски и Апостола Левски.

Преди 10 години, когато чествахме 260 години от Ново село, един младеж предложи да посадим дърво и всички се обединихме около идеята това да бъде отново дъб. Тогава посадихме младо дъбче в близост до вековечния старец, с идеята докато старецът е жив да вплетат корени, за да му предаде историята на Ново село, за да стигне тя някога до нашите деца и внуци. Надяваме се тази история да впечатли и други националности, които да гласуват за нашето дърво на европейския конкурс, тъй като ще има възможност да се гласува за две дървета. Най-важното е да успеем да обединим българите в тази кауза и да възпитаме децата си в дух на обединение и любов към природата. Мисля, че това са по-ценни неща от спечелването на конкурса.

Рени АТАНАСОВА