Христо Христов, физиотерапевт от Варна: При загуба на равновесие на лед не правете повече крачки, защото това засилва скоростта и силата на падането

Христо Христов, физиотерапевт във възстановителен във Варна в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Има ли зачестели случаи на наранявания свързани със зимната обстановка?

Христо Христов: Ами нормално във този сезон да има наранявания. Основно са фрактури и оксации. При по-възрастните хора, естествено, преобладават фрактурите. Най-чести са тези в тазобедрената област понеже възрастните хора падат по-често назад, много рядко напред. Ако падат напред при жените се получава една фрактура на китката, докато при младите е малко по-безопасно като цяло.

Фокус: Има ли разлика между типа наранявания, които получават младите и по-възрастните хора?

Христо Христов: Да, има разлика. При по-младите в повечето случаи са високоенергийни травми, защото те са по-скоростни и бързат повече. При тях примерно при ходене е нормално падането в повечето случаи да не донесе тежка фрактура, докато при възрастните хора може и при съвсем леко подпиране да се получи фрактура. Костите стават по-трошливи при възрастните хора, докато младите са по-здрави и са в постоянно движение. Другото, което е важно е, че при младите хора още не е избледнял двигателния навик и те имат по-добро равновесие, отколкото възрастните.

Фокус: Има ли някакви конкретни позиции, чрез които човек може да се предпази при движение и падане?

Христо Христов: По принцип не се ходи с ръце в джобовете. Това е една много голяма грешка. По-малки крачки, да не се бърза, тежестта на тялото да е изнесена напред. Доста колеги бяха споделили клипове на ходещи пингвини  да покажат, че горе долу при изнесен напред център на тежестта на предния крак, с по-малки крачки, съответно по-рядко се получават падания. По принцип за възрастните хора е по-хубаво да не излизат навън, когато е заледено. Това е най-добрия вариант. Но все пак има доста самотни възрастни хора, които нямат избор и трябва да излизат. Когато загубят равновесие, също да не се бърза. Да се помъчат да се стабилизират и тогава да направят следващата крачка, а не да залитат от крачка в крачка и да се засилват.

Фокус: Това утежнява ли ситуацията и пречи ли на възвръщането на равновесие?

Христо Христов: Да, пречи. По-голямата скорост е по-голям риск, както при колите така и при хората. Засилваме се, а инерцията също не е добър фактор в такива условия.

Фокус: Има ли нови ситуации от тази година, заради ледените условия от първите студени дни?

Христо Христов: Има статистически по-голям травматизъм през този период на годината. Но все пак това е скоро и всички пациенти, които през този период паднаха, все още не са постъпили в клиники за рехабилитация и спортна медицина. Все още е твърде рано и най-вероятно голяма част от тях са все още в отделенията по ортопедия. Очакваме от 3 седмици до месец да идват към нас.

Фокус: Имате ли някакви последни съвети към хората, които ще се движат в зимните условия?

Христо Христов:В чужбина където има профилактика, един от основните методи, които съм виждал да работят колегите, е като обучават хората как да падат. Но за жалост в България няма профилактика и няма такива занимания. Така, че най-важното е да избягват, ако има възможност рисковите моменти т.е. да не се излиза на прекалено заледено. Ако няма възможност, нека това да става особено внимателно и да не се бърза.

Стажант-репортерът Бояна АТАНАСОВА