Цветалин Цветанов, Исторически музей- Исперих:Всяка година трябва да се прави нова сурвакница, миналогодишната не носи нов, но и отнема стария късмет

Цветалин Цветанов, директор на Исторически музей- Исперих, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Цветанов, каква е символиката на ритуалите, изпълнявани на границата между старата и новата година?

Цветалин Цветанов: Както на Коледа, така и на Нова година стопанката в семейството изпълнява редица обредни действия. Още от сутринта  тя трябва да започне с приготовлението на т. нар. обредна трапеза. Тя трябва да е богата, колкото повече хляб, ястия, било то от месо или разстителен произход има, толкова повече ще е имането през идната година. На трапезата присъства и  кръвна жертва – във вид на месо, кървавица, свинска глава,.  Другата жертва  е хлябът. Това се свърза с идеята за раждането на новия живот, с възкресението. В случая заровеното в земята жито, пониква през пролетта и пораства. Така вареното жито и обредният хляб, които се поставят на масата се явяват пак жертва. Това е обредност, която задължително трябва да се спазва. Интересен е ритуалът с  баницата с късметите. Всички знаем, че на Бъдни вечер се прави обредна погача, която трябва да е постна и в която се слага паричка, а на Нова година, вечерта срещу Васильовден се прави баница или млин, в който се наричат или се слагат различни късмети.

Фокус: Каква е силата на новогодишните късмети?

Цветалин Цветанов: Това е силата на първия ден, да се привлече толкова добро и благопожелателнотс, които да дадат надежда и да осигурят здрава, плодородна и успешна година.
Задължително към всеки късмет трябва да има и дряново клонче. Когато тези пъпки се пекат или се преработват термично те се разпукват, т.е. да се разпука плодородието, да се разпука берекетът, късметът в това семейство и в зависимост от това стопанката нарича всеки късмет, преди да го сложи в баницата-. било за дома, за семейството, за животно в миналото. В ново време се появяват  късмети за любов, за печалба от тотото, за лека кола, екскурзии и др. И макар да съчетаваме минало и съвременност, да изпълняваме детайли, дори чийто смисъл не познаваме добре, остава непреходен човешкият стремеж към добруване и щастие, към по- добро бъдеще.  В това е магията на новогодишната нощ, границата между старото и новото, да измолиш, да привлечеш добрите сили. Със старанието здравето и доброто да осветят всяка дейност през новата година е белязан и първият ден от раждането на новата година,  Васильовден. Във всеки дом от Коледа до Нова година звучат коледарски благословии, сурвакарски наричания. В народните представи тези думи имат магическа сила и са свързави с вярата на човека в доброто.  Когато се завърти тавата с новогодишната баница, дори и най-възрастните се радват да видят какъв късмет ще получат. Това е магията, чрез магията ние получаваме това тайнство, което свише идва отгоре.

Фокус:С магията на първия ден са свързани и вярванията на Сурва.

Цветалин Цветанов: През първата половина на 20 век Васильовден се е празнувал на 14 януари, т.е Нова година е била на 13 януари, а  Васильовден на 14. Сега тази традиция се пази в празничния календар ромите християни. Рано сутрин малки деца тръгват със сървакници да сурвакат и благопожелават. Сурвакниците трябва да бъдат от прясно отсечени дрянови клонки, но и украсени с различни продукти- от това, което стопанката и стопанинът са произвели през годината. Това са сушени плодове, лук, чесън, пуканки, задължително вълна. Нещо на което стопаните са държали изключително много, защото от овцете са произвеждали и млякото, и сиренето, и месото и дрехите, също така и червеният конец. Червеният цвят е символ на здравето, на силата, на мъжествеността. По този начин всичко, което го има на сурвакничката се явавя благопожелание да го има и дадения стопанин, даденият човек който се сурвака, както той, така и неговото семейство.  Отсечената  дрянова пръчка, украсена по този начин добива друга сила. Сурвакащият се явява благопожелател, лицето между отвъдното и настоящето и с благопожеланията, които нарича когато сурвака той назовава този човек да бъде по-силен, по-здрав, с повече пари, с повече късмет, с благоденствие. Дрянът е най-жилавото дърво, което расте на територията на България, първо цъфти и дряновите пъпки се използват в обредната баница на Нова година. Стопаните са знаели по какъв начин символично да охарактеризират силата, могъщестото, благодатността. Сурвакарчета са минавали от дом на дом и са сурвакали всеки един. Да сурвакаш с миналогодишна сурвакница носи лош късмет, не носи нов късмет, но отнема дори и старият, който е бил. Задължително всяка година трябва да се прави нова сурвакница. Когато мине сурвакането,, сурвакницата трябва да се хрърли на покрива на къщата, или в течаща вода. Не бива да се изгаря в огнището, за да не изгори късметът.

Ивелина ИВАНОВА