Цвета Караянчева: С гордост мога да кажа, че Красимир Узунов беше мой голям приятел

Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

  

Водещ: В тази част от предаването ще говорим за Красимир Узунов – в памет на основателя на Агенция и Радиоверига „Фокус“ ден преди обявяването му за почетен гражданин на родния му град Пещера. Професионалист, колега, приятел, такъв остава в мислите на всички нас, имали късмета и честта да работим с него. Красимир Узунов присъства във всекидневната ни работа, а позициите му ни служат като водещи аргументи в трудни ситуации. Първата ни среща е с един от неговите приятели – председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Г-жо Председател, два месеца и осем дни изминаха, откакто Красимир Узунов не е сред нас. И е странно чувството. Хем усещаме силно липсата му, хем той присъства неизменно във всекидневието ни. Знам, че бяхте много добри приятели. Какви спомени пазите за него?

Цвета Караянчева: Той беше голям мой приятел. Той беше приятел на много хора. Той беше истински човек,  патриот. Изключително влюбен в България. Винаги съм се съветвала с него, защото той никога не се страхуваше да каже истината, дори и тя да не ти харесва. Човек с много знания и много е тежко, когато не можеш да вдигнеш телефона и да кажеш – „Краси, как си? Поручик, здравей!“ Това наистина е много тежко. България изгуби истински българин, голям човек. Но ние, приятелите, загубихме много повече. Ние загубихме нашия Краси.

Водещ: Често разговаряхте за бъдещето на България. Ако сега имахте тази възможност, за какво щяхте да питате Красимир Узунов?

Цвета Караянчева: Миналата година участвах в честванията на Априлското въстание и едната от речите ми беше написана от него. И понеже имаше толкова много сила, толкова много чувство в тази реч и след като мина тържеството, аз му се обадих да го попитам, как се чувства, как ме е възприел. Говорихме си и сега ми е много тежко и празно, защото първи май мина, мина Копривщица, Панагюрище, Оборище, а него го няма. Няма с кого да споделя как е минало тържеството, според него  дали е било добро посланието към българския народ, към хората. Дали съм успяла да достигна до сърцата им със своите речи. Винаги сме си говорили за патриотизма, но и за бъдещето на България. За възможностите, които се отварят пред нея. Той беше много подготвен и във външнополитически план. И знаете ли, чувствам, сякаш някой ми е откраднал приятеля. Защото толкова бързо изчезна, толкова бързо си отиде, че празнотата е много голяма.

Водещ: Каква беше неговата мисия? Вие как я  чувствате? Успя ли той да я изпълни?

Цвета Караянчева: Не, разбира се. Толкова млад, с толкова много планове пред себе си. Той имаше много идеи и те останаха нереализирани. Колкото и да се опитваме и ние приятелите, и вие от екипа му да продължите неговото дело, вече няма да е същото, за съжаление. Той винаги ще бъде в сърцата и умовете ни, защото такъв човек няма как да бъде забравен. А дори вчера в Копривщица бяхме с бригаден генерал Матеев и пак си говорихме за него. Защото няма как, когато се съберем приятели, които го познаваха и които бяха заедно с него, няма как поне веднъж да не го споменем. Но той имаше още много, много път да извърви пред себе си. И България загуби един от много подготвените си хора. Подготвен и като журналист, и като писател, и като историк, и като военен. Човек, който познава народопсихологията на армията, дори армията загуби един човек.

Водещ: Вие какво научихте от Красимир Узунов?

Цвета Караянчева: Научих за Дрангов, научих за това, че България е имала много славни пълководци. Толкова малък народ сме, а сме успели да се противопоставим на много сили и на много препятствия в историята си. Научих, че животът не се измерва с продължителността, а по това какво си свършил. И аз мисля че, това, което Краси свърши за тези 56 г., можем да кажем, че се измерва със столетие.

Водещ: Вие сте патрон на инициативата за обявяването на Красимир Узунов за почетен гражданин на родния му град Пещера. Чия беше идеята?

Цвета Караянчева: На приятелите, на кмета, защото това е най-естественото нещо да се случи. В родния му град, човекът който е дал толкова много на България и непрекъснато продължаваше да дава, защото Агенция „Фокус“, неговата агенция е източникът на най-точната и бърза информация. Той е човекът, който ни научи на много неща. И както неговият подполковник Дрангов, любимият му подполковник Дрангов ни научи на много и различни неща – да бъдем влюбени до безумие в България, не съм сигурна дали точно го цитирам.

Водещ: Точно го цитирате.

Цвета Караянчева: Защото съм много развълнувана. Но знаете ли, сега ми хрумва да кажа следното нещо – така както един войник на Дрангов беше написал „Аз служих при Дрангов“, аз с гордост мога да кажа, че Красимир Узунов беше мой голям приятел.

Цоня Събчева