Цвета Колева, РИМ – Смолян: Символите на Смолян са уникален белег на града и са материализирания израз на историята, традициите и обичаите на смолянчани

Интервю на Радио “Фокус“ – Смолян и Цвета Колева, историк в отдел „Най-нова история на България“ в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян за символите на града, тяхната история и значение за местните жители и гостите на града.

„Фокус“: Госпожо Колева, кои са символите, които отличават една държава и съответно един град и как те се променят и утвърждават във времето?

Цвета Колева: Думата символ е от гръцки произход и означава условен писмен знак, предмет или действие. Символите са сред малкото неща от древността, оцелели до днес, въпреки превратностите, с които е изпълнена човешката история. Нещо повече, те са били вечен спътник на човешкото общество. Човекът в своето историческо битие е сътворил различни символи, но с най-непреходно значение са онези от тях, които са свързани с държавата като форма на организация на човешкото общество. Паралелно с изграждането на съвременната българска държава се създават, променят и утвърждават символите на националната ни идентичност и суверенитет – знамето, гербът и химнът. Неизменна част от държавната символика става т.н. местна или наричана още градска символика, чиито исторически корени са от епохата на Средновековието и са свързани с даването на права и свободи на градовете. Тя се развива и променя едновременно с развитието на местното самоуправление. Символите и отличията на Смолян, неразривно свързани с най-новата му история, са обект на проучване , изследване и популяризиране на специалистите от Регионален исторически музей „Стою Шишков”.

„Фокус“: Кои са символите на Смолян, които най-пълно го определят като град?

Цвета Колева: Символите на  Смолян, които стоят най-близо до понятието град, са герб, знаме, символичен ключ, почетна книга, наградни отличия. Те са се наложили като отличителни знаци на града, с които той се легитимира не само сред останалите градове в България, но и в световен мащаб. Освен че са уникалния белег на града, те са и материализирания израз на историята, традициите и обичаите на смолянчани. Обединеният град Смолян е един от младите градове в България. Създаден е с Указ на Президиума на Народното събрание от 18 юни 1960 г., от сливането на селищата Смолян, Устово и Райково в единен град с наименованието Смолян.   Паралелно с изграждането му като административен, стопански и културен център се създават, променят и утвърждават символите на града. Те стават неразделна част от дейността на местните органи на управление. Символът с първостепенно значение е гербът. Гербът на град Смолян е утвърден през 1970 г. Изработен е по проекта на проф. Димитър Серезлиев, спечелил обявения през месец май 1969 г. конкурс. Както гербовете на повечето български градове от този период, той е изпълнен в стила на съветската приложна графика, за която са характерни архитектурни и пейзажни елементи и надписи с имената на градовете. В разработката на герба на Смолян авторът е  избегнал традиционната форма на щит. Гербът на града e фигурална композиция от символи в пет цвята. Има формата на лира – “oпростен вариант на Орфеевата лира”, “символизираща певческите дарования, лиричната душевност на смолянчани и богатото фолклорно наследство”. В нея композиционно в три  последователни хоризонтални пояса са изобразени: “три зелени ели – символи на трите селища на обединения град”, под тях характерен силует на старинен мост, символизиращ старата родопска архитектура, а под него – две вълни, „олицетворяващи природната забележителност Смолянски езера и река Черна. В долната част на лирата надпис: „Смолян”. Гербът присъства като централен елемент в знамето на град Смолян и във всички други символи на общината – почетен знак, плакет, значка, символичен ключ. Друг символ на града е знамето му. Знамето на град Смолян е осветено и издигнато за първи път на 15.10.1995 г. То има правоъгълна форма и е изработено от зелен плат. В средата е апликирана цветна щампа на герба на града.

„Фокус“: Каква е символиката на Ключа на Смолян и има ли и други подобни символи?

Цвета Колева: Към символиката на град Смолян се отнася и символичният ключ на града. Изработен е по проект на проф. Димитър Серезлиев. Автор на пластичния му вариант е скулпторът Тодор Дойчинов. Ключът е отлят в метал. В горната му част е изобразен гербът на Смолян в пластичен вид, заобиколен от елементи на родопска шевица. Поставен е в специална кутия с герба на града. Съгласно Правилника за отличията на община Смолян ключът се връчва от кмета на общината на български и чуждестранни граждани, на ръководители на чуждестранни делегации, на кметовете на побратимени на Смолян градове, на шефове на дипломатически мисии в България, на председателя на Народното събрание, на председателя на Министерския съвет на Република България, на президента на Република България.” Сред символите на Общината е и Почетната й книга.  Тя е хронологичен летопис на носителите на отличията и наградите на община Смолян. Един от най-новите символи на града е кметската огърлица. Тя става част от символиката му след създаването на Националното сдружение на общините в Република България през 1997 г., сред чиито учредители е и Община Смолян . Кметската огърлица е „символ на местната власт”, на отговорност и приемственост. Изработена е от сребро. Централен елемент в нея е гербът на град Смолян. Предава се от кмета на общината при встъпване в длъжност на новоизбрания кмет. Огърлица се носи от него при тържествени случаи и при всички тържествени заседания на Общинския съвет.

„Фокус“: Неразривно свързани със символиката на Смолян са неговите отличия и награди. Кои са отличията и наградите, утвърдили се като негов отличителен белег?

Цвета Колева: Най-високото отличие е званието „Почетен гражданин на Смолян“. То е учредено през 1970 г. Първоначално повтаря националния модел от 50-те години да се присъжда на „високи гости от страната и чужбина“, но от края на 80-те години се присъжда на личности с изключителни постижения в обществения и културния живот на града. Удостоените получават специален почетен знак – „Златен герб“ във вариант за индивидуална награда и грамота. Пръв носител на званието е дагестанският писател Расул Гамзатов през 1971 г. Отличието му е присвоено за „големия му принос за културното сътрудничество между бившата Дагестанската автономна съветска социалистическа република и тогавашния Смолянски окръг“. С настъпилите политически промени в началото на 90-те години се преустановява практиката за номиниране  и провъзгласяване на почетни граждани за период от 10 години. Общинското ръководство има други по-важни приоритети и затова едва през 1997 г. се приема Правилника за отличията, в който се определя статута на званието. То се присъжда на „български и чуждестранни граждани с особено големи заслуги към град Смолян и неговите граждани“. В периода 1997/1998 г. е изработен нов проект на почетния знак. Негов автор е скулпторът Иван Тодоров. Той съдържа уголемен вариант на герба на Смолян, монтиран върху пластична, високо релефна основа с лента. Носи се на шия. Първите носители на новия знак на званието са отец Константин Канев, народната певица Валя Балканска и носителката на златен медал от Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. биатлонистката Екатерина Дафовска. В следващите години званието получават предимно хора на изкуството и културата. В своята 46 годишна история с него са отличени 69 достойни личности. През 2000 г.Общински съвет – Смолян учредява ново наградно отличие – „Златен плакет“. Той се дава на физически и юридически лица с големи заслуги към град Смолян и неговите граждани. Негов пръв носител е ДЮФА “Орфей”. Изработен е от метал и представлява уголемен пластичен вариант на герба на Смолян. Сред отличията на Общината е и „Значката на Смолян”. в която в цвят е изобразен герба на града. Автор на проекта е проф. Димитър Серезлиев. Със „Значката на Смолян” се отличават български и чуждестранни граждани със заслуги в изпълнението на своя граждански и служебен дълг или имат принос в развитието на града и общината. Сред символите на Смолян са и наградите на Общинския съвет. От 1997 г. Община Смолян присъжда Годишната си награда. Тя се дава се на изтъкнати дейци и творци от областта на науката, културата и образованието по предложение на техни творчески организации. Връчването на наградата се извършва на специална церемония на 24 май. Наградата „За военен принос в опазване на мира и демокрацията на Балканите” е учредена е през 2002 г. по повод 90-годишнината от Освобождението на Родопите. Неин пръв и единствен до сега носител е ген. Михо Михов. Награденият получава почетен знак. Автор на проекта е художникът Дичо Капушев. Представлява огърлица с герба на Смолян, положен върху Кръст за храброст с многолъчна звезда. Наградата се връчва на български военни лица с особено големи заслуги за опазване на мира и демокрацията на Балканите. По статут наградата е предвидена да се връчва на кръгли годишнини от Освобождението на Родопите.

„Фокус“: Може ли да се каже, че празниците, провеждани в Смолян са сред символите на града и са се превърнали в емблема за Смолян?

Цвета Колева: Първоначално празниците на града се организират по повод Освобождението на Родопите от османска власт. Протичат в рамките на една седмица и включват богата културна програма – концерти на местни и гостуващи състави, театрални постановки, изложби, срещи с видни културни и обществени дейци. Кулминацията на празниците е 21 октомври – денят на победната битка през 1912 г. на връх Средногорец.  От 2010 г. 21 октомври се обявява за Празник на Общината. По повод 50-годишнината от сливането на Смолян, Райково и Устово в единен град, с решение № 435/ 20.05.2010 г. на Общински съвет – Смолян, за Празник на града е определена дата 18 юни –  рожденият ден на обединения град.

„Фокус“: Как се доразвиват символите на град Смолян с утвърждаването му като административен и културен център?

Цвета Колева: Съвсем естествено е с утвърждаването на Смолян  като административен и културен център да се доразвиват и усъвършенстват неговите знаци и символи. Те излизат извън рамките на чисто административните разпоредби. Това  е  продиктувано от  естествения стремеж на обществото за ориентация в пространството. Защото без символите, превърнали се в ориентир за неговите граждани и гости, град Смолян би бил просто един сбор от сгради и улици. Следвайки този стремеж на обществото строителите на съвременния Смолян са създали много образци в областта на архитектурата и монументалното изкуство,  неразделна част  от художественото оформление на града, но и същевременно негов отличителен белег. Днес сред  архитектурните забележителности на града, превърнали се в негова емблема се откроява  Катедралният кръстокуполен  храм „Св. Висарион Смоленски”, намиращ се в новия център на града. Храмът е осветен на  02.06. 2006 г. Идеята за построяването му е на учреденото сдружение „Св. Висарион Смоленски” и адвокат Тодор Батков, който е и основен ктитор. Проектанти са архитектите Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е инж. Ангел Бедров.   Проектант и изпълнител на дърворезбования иконостас е проф. Кънчо Аврамов. Друга емблема,  неразривно свързана с историята на града, е образът на митичния Орфей. Той намира приложение в скулптурната група  „Орфей и Родопа “ – разположена в организирана природна среда в Стария център на град Смолян. Автор на композицията е проф. Любомир Далчев, а проектант – арх. Петър Петров. Отрита е през 1970 г.  Идеята за Орфей е доразвита в скулптурната група  „Орфей и Евридика” – най-новия паметник в град Смолян, превърнал се в негов символ. Идеята за неговото построяване е на проф. Иван Маразов.  Проектант и автор на композицията е проф. Георги Чапкънов. Открит е на 26 септември 2007 г. Емблематични за града са и:  Паметникът на  полк. Владимир Серафимов в Новия център на града, чието изпълнение е възложено на скулптора Владимир Гиновски. Открит е тържествено на 23.10.1992 г.; Скулптурната група „Николай Хайтов и Хасан Мешов”, разположена пред входа на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”. Автор на фигуралната композиция е Александър Хайтов, а на пространственото решение – арх. Здравец Хайтов, открита на 15.10.2007 г.; Мемориалът и алеята на възрожденците на площад “Възраждане” – Устово, където ежегодно се провеждат общоградските тържества, посветени на 3 март – Националния празник на Република България.

„Фокус“: Има ли нематериални символи на Смолян и кои са те?

Цвета Колева: Уникален белег на град Смолян са  и неговите фолклорни ансамбли и изпълнители – оркестър „100 каба гайди”, създаден през 1961 г., ДАНПТ “Родопа” – основан през 1960 г с цел събиране и популяризиране на песенното творчество на Родопския край, ДЮФА «Орфей», уникалната певица Валя Балканска, чийто глас е едно от посланията на нашата планета в космическото пространство. Като знаков белег на града и общината през годините се налагат и традиционните Международни младежки фолклорни „Орфееви празници”, чието начало е поставено на  8 юни 1968,  Националният фолклорен събор – Рожен,  Международният  етно-джаз фестивал July Jazz. Утвърдени символи на града са и редица културни и научни  институции  като Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, Художествената галерия, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”, Регионална библиотека „Николай Вранчев“,  Планетариума – най-големият планетариум с народна астрономическа обсерватория в България  и др.

В заключение искам да отбележа, че местната символика, възникнала на определен етап от развитието на българското общество, се превръща в неразделна част от държавната символика. Тя се развива и усъвършенства паралелно със съзряването на държавната институция в България. Създала своите уникални знаци, лигитимиращи я в национален и световен мащаб, местната символика има своето запазено място в Европа без граници. Отстоявайки регионалната идентичност, тя се е превърнала в символ на местното самоуправление.

Нели ГЕРГЬОВСКА