Цветозар Томов, бивш говорител на ЦИК: Машинното гласуване премахва едни рискове и създава други

Цветозар Томов, бивш говорител на ЦИК, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 Водещ: За следващите парламентарни избори да бъде въведен машинният вот, разпореди премиерът Бойко Борисов. Машините за гласуване ще бъдат придобити от държавата, а не наети, съобщи пък вицепремиерът Томислав Дончев. Той обясни, че така се решава радикално проблемът с одитирането и сертифицирането на машините.

Г-н Томов, как определяте решението за въвеждане на машинно гласуване? Крие ли рискове машинният вот?

Цветозар Томов: Всяка изборна технология крие рискове, но хубавото е, че това решение се взема достатъчно рано преди изборите – има време да се решат всички проблеми, свързани с машинното гласуване. Първият от тях би трябвало да бъде промяна в Изборния кодекс. Такава промяна, която да позволи от една страна да се избира между различни варианти, различни видове машини за гласуване, когато се решава въпросът какви да бъдат те. И от друга страна да не бъде толкова техницизиран кодексът, колкото е сега, което затваря възможностите да се вземат разумни, интелигентни решения по отношение на машинното гласуване.

Водещ: Има съмнение относно сроковете за доставка на машините предвид големия им брой, предвид международната ситуация във връзка със коронавируса. Казвате, обаче, че така или иначе срокът е достатъчно дълъг, за да могат да бъдат решени тези въпроси?

Цветозар Томов: Да, за разлика от предишните парламентарни избори, когато се взе подобно решение в навечерието на изборите, сега има време да се решат всички проблеми. Колкото до производството на машините, напълно е възможно и български компании да свършат тази работа. Има поне няколко компании в страната, които имат капацитет да произведат машина за гласуване.

Водещ: Ясно ли е какъв брой машини ще бъдат необходими, за да се обезпечи вотът?

Цветозар Томов: Според мен, не е ясно. Зависи от вида на машините. Общо взето се използват 2 основни типа машини за гласуване. Единият тип това са познати от предишните експериментални гласувания в България системи за директно записване на вота. Вотът се подава по електронен път чрез сензорен екран и се отчита от машината, избирателят получава само разписка за начина, по който е гласувал. Другият вид машини, които са по-популярни, по-сигурни и безрискови според специалисти, са машини за оптично сканиране. При тях другото предимство е, че избирателят отива така, както си е свикнал с хартиена бюлетина, която е маркирана, която машината възприема и обработва вота и  съхранява резултата.

Водещ: Какъв е капацитетът на една машина? Колко гласоподаватели могат да гласуват?

Цветозар Томов: Те имат различен капацитет. Значи, различните машини имат различен капацитет, като общо взето би възникнал проблем, ако в една секция на една машина броят на гласуващите в нея надхвърля 500 души. Тогава би възникнал проблем.

Водещ: Но това означава, че във всички случаи в дадена избирателна секция ще се наложи да има повече от една машина, защото има такива секции.

Цветозар Томов: Има такива секции, те не са толкова малко. Доста е сложна логистиката за организацията на машинния вот. Би трябвало да се отчетат случаите, да се вземе някакво формално решение при колко избиратели, да имаме готовност да инсталираме по 2 машини в по-големите секции. Така че според мен, за да се осигури машинно гласуване навсякъде, трябва да е по-голям от броя на секциите. Може би с 40-50%.

Водещ:  Тук идва и въпросът как ще гласуват хората, които досега са го правили с подвижна избирателна секция?

Цветозар Томов: Там също може да се проведе машинен вот. Машините за гласуване, по-добрите екземпляри бих казал от тях са със сравнително леко  устройство и могат бързо да бъдат монтирани. Но така или иначе, това би било трудно и скъпо начинание. Може би в случая е уместен някакъв компромис, тоест, хората, които гласуват с подвижни избирателни секции, да гласуват по традиционния начин. Те не са и толкова много като общ брой в страната.

Водещ: Защото идва въпросът и за българите в чужбина, които също трябва да гласуват.

Цветозар Томов: Инсталирането на машини за гласуване в избирателните секции в чужбина също е възможно, но ще създаде доста сложни логистични проблеми и ще бъде доста скъпо. Там по-рационалното решение, което също е предвидил нашият закон, е в крайна сметка да минем към дистанционно гласуване – било електронно дистанционно гласуване, било гласуване по пощата. Това е единственият начин да се разреши проблемът с избирателните права на българите в чужбина.

Водещ: Сега на фона на всички тези въпросителни, които поставяме, уместно ли е на първо време да се приеме идеята за паралелен вот – и хартиено, и машинно гласуване? Или това твърде много ще оскъпи изборите?

Цветозар Томов: Според мен, за изборите 2021 година е уместно. Но само като междинен вариант, за да могат хората да свикнат с промяната на изборната технология в по-голяма степен. Иначе, наистина би било много скъпо да организираме паралелно и машинно, и хартиено гласуване, както сега.

Водещ: Ще гарантира ли в крайна сметка машинният вот честност на изборите на фона пък на заплахите от кибератаки?

Цветозар Томов: Проблемът за честността на изборите не се решава и не може да бъде решен просто с въвеждането на изборни технологии. Това е значително по-сложен и по-комплициран проблем, който изисква и правоохранителните органи да си свършат работата достатъчно добре. Машинното гласуване наистина позволява да се справим по-леко с някои от проблемите, съпътстващи изборния процес в България. На първо място: недействителните бюлетини, защото е възможно да няма недействителни бюлетини при машинно гласуване. На второ място, някои от техниките за контролиран вот, които се прилагат в момента, ние знаем, че се прилагат. От друга страна обаче, машинното гласуване също не дава 100-процентова защита от злоупотреби. И практиката в много страни показва това. Тоест, тук най-важното е наистина да изберем добри устройства, те да бъдат надеждно сертифицирани и да има достатъчно добра съпътстваща система за киберсигурност на тези устройства. Ако оборудваме всички секции в страната с машини за гласуване, това трябва да бъде с разчет 10-15 години – това е времето, за което тези устройства остаряват морално, и в това време всички неща, свързани със сигурността на устройствата, трябва да бъдат съобразени и по отношение на начина на съхраняването им, и по отношение на достъпа до тези устройства в ситуация, която не е изборна. Има доста проблеми, които опират до сигурността и които са различни от тези, с които сега се сблъскваме, и които също могат да се окажат фактор, компрометиращ изборите в България. Не бива да очакваме, че въвеждането на машинно гласуване само по себе си, както доста политици говорят, премахва рисковете от изборни злоупотреби.  Просто премахва едни рискове и създава други.

Водещ: Сега, едни от големите въпроси, които винаги са стояли при провеждане на избори у нас, това е бил от една страна броят на недействителните бюлетини, и от друга страна, несъгласие с начина на броенето на бюлетини, с поправките в протоколите. Моят въпрос е как ще се броят машинните гласове – автоматично ли се отчитат, има ли намеса на човешки фактор или това зависи от конкретния тип машина?

Цветозар Томов: Това отново зависи от конкретния тип машина. Ако наистина се използват системи за оптично сканиране, на които аз лично съм фен, но като че ли в България са малко хората, които говорят за тях, те дават възможност както вотът да бъде преброен от машината автоматично, веднага след приключване на изборния ден, така и за възможност за ръчна проверка на резултатите, доколкото машината играе роля и на избирателна кутия, тоест, тя съхранява пуснатите от избирателите бюлетини. Тоест, има една двойна защита. При системите за директно записване на вота тази възможност я няма. Там е трудно и доста специализирана дейност да се провери съответствието между разписките, които машината издава, и въведения в паметта на машината вот на избирателя. Има случаи, когато са се получавали разминавания в някои страни. Така или иначе обаче, да, възможност за подаване на недействителни бюлетини няма, освен ако избирателят съзнателно не го направи и от друга страна, резултатите се броят точно – технически грешки няма да има при отчитане на резултатите.

Водещ: Имате ли, г-н Томов, отговор на въпроса защо ако тази избирателна практика е добра, тя не е въведена в достатъчен на брой страни? По-скоро липсва в европейски мащаб.

Цветозар Томов: Тази избирателна практика има предимства, има и недостатъци. Ще го кажа още веднъж. Мисля, че в много традиционни демокрации съществува, където нямат толкова остри проблеми, свързани със законността, изборните злоупотреби, колкото у нас, не виждат необходимост да пипат една работеща система. От друга страна, ние говорим непрекъснато за това, че в Европа няма машинно гласуване в повечето страни от Европейския съюз, това е вярно, но пропускаме, когато говорим това, да кажем, че в една от най-развитите демокрации в света – САЩ, машинно гласуване се провежда от 150 години. И тази практика е утвърдена там, във всички щати от много време, от времената на Томас Едисон, който между другото е първият създател на машинното гласуване. Говоря за лостовите неелектронни машини, които са били в употреба на 80-те години на миналия век. Така че има стабилни демокрации в света, които имат огромен опит в провеждането на машинно гласуване.

Водещ: Така или иначе едно е ясно – въвеждането на машинния вот ще струва немалко. Говореше се по-рано, тъй като това не е тема, която за първи път обсъждаме, че 60 лева струва един машинен глас на държавата.

Цветозар Томов: Аз го чувам това за тези 60 лева от доста източници напоследък. Струваше 60 лева, 59 по-точно, когато се провеждаше машинно гласуване на изборите за Европейски парламент. Поради три причини: първо, че машинно гласуване се провеждаше в сравнително малко секции, второ, сравнително нисък процент хора гласуваха машинно, и трето, машините бяха наети на цена почти равна на тази, на която струват. Тоест, разходите за придобиването им за изборите са еднократни, след това изчезват яко дим. Докато ако ние закупим машини, оборудваме секциите сега, ние ще можем да ги използваме многократно, ще можем да ги използваме 10-15 години. Така че цената на вота няма да е такава, няма да е толкова висока. Тя ще бъде в пъти по-ниска. Не мога да го сметна, разбира се, в момента.

Водещ: Е, то така или иначе, демокрацията няма цена, както се казва.

Цветозар Томов: Да, това е другият въпрос, че в крайна сметка приоритетът е да създадем технология на гласуване, които българските избиратели да възприемат, и която да ни позволи да се справим, защото очевидно при хартиеното гласуване не успяваме да се справим напълно с изборните злоупотреби. Може би машинното гласуване ще даде по-добри възможности и пак казвам, гаранции няма.

Водещ: Много въпроси оттук нататък трябва да бъдат решени. Голяма част от тях са в ръцете и на парламента.

Цветозар Томов: Най-важното е депутатите разумно и внимателно да преправят Изборния кодекс. Това, което мога да кажа и от опита си в ЦИК, понякога нещо недомислено в самия законов текст, блокира възможността на институцията-изпълнител да си свърши работата добре.

Росица АНГЕЛОВА