Църквата „Св. св. Константин и Елена” в Пловдив отбелязва храмовия си празник

снимка: Пловдивска света митрополия

Пловдив. Църквата „Св. св. Константин и Елена” в Пловдив отбелязва храмовия си празник, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Църквата е един от древните християнски храмове в град Пловдив. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Тя е част от Архитектурния комплекс „Старият Пловдив”, в който се включват Джумая Джамия, катедралната църква „Свето Успение Богородично”, митрополитската църква „Света Марина” и Античният театър.
От Пловдивската митрополия съобщават, че през османското владичество, на мястото на големия древен храм, съществувала малка, дървена църква, без купол и камбанария. Тя била изгнила и порутена, с малка врата, през която дори нисък човек трудно можел да мине. Това се обяснявало с факта, че през османското владичество, били наложени значителни ограничения относно размерите на християнските култови средища. През този период храмът бил многократно разрушаван и после пак въздиган. Има сведение, че през 1810 година настоятел станал видният абаджия от Копривщица Тодор Моравенов. След едно от последните опожарявания на тази светиня през края на 18-ти век., кирпичените стени на храма били в руини.  Моравенов започал да събира средства за възстановяването. За 20 години той събрал 200 000 гроша – солидна сума, напълно достатъчна за плануваното начинание. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквите „Св. св. Константин и Елена” и „Света Неделя”,  които били възстановени по едно и също време. Този ферман разрешавал на българите да си строят нови храмове. В следствие на това били съборени останките на стария и през 1832 година бил издигнат новият храм. В този си вид църквата „Св. св. Константин и Елена” е достигнала до наши дни.
Новопостроеният храм бил един от най-големите за своето време, с размери 26 на 17,5 метра  и височина – 8 метра. Той е с архитектура, типична за 19-ти век, дело на известния майстор от Брациговската школа Петко Петков. Уникалният иконостас е направен изцяло в бароков стил, но особено го подчертават като уникален неговата позлата и полихромна украса. Завършен е през 1836 година, но позлатата му е направена по-късно. Първият ред от иконостасните икони били дело на известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 година е живял и работил в Пловдив. Той е изписал и царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител и  Свети свети Константин и Елена. През 1848 година в храма е творил и Никола Одринчанина. Негово дело е иконата на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Тук се съхранява и чудотворната икона на Свети Цар  Константин и Света Царица Елена от 16-ти век. Дълги години тя била притежание на семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване през 1832 година. От 14-15 век са и старите иконостасни икони, които днес са изложени в иконната галерия, намираща се в двора на църквата.
Църквата била цялостно изписана през 1864 – 1866 година от Стефан Андонов и Атанас Гюдженов от Пазарджик. Те първо направили позлатата на иконостаса, след това изрисували стенописите на храма, включващи сцени от живота на Спасителя, Света Богородица и светиите. Благодарение на завършилите през 1990 година реставрационни работи на храма, продължили цели 17 години, днес църквата „Св. св. Константин  и Елена” е един от пловдивските храмове, чиято оригинална стенопис е изцяло запазена.
През 2001 година, в чест на 38-те Пловдивски мъченици, избити при император Диоклециан през 304 година, в храма е поставена за поклонение икона на тези Пловдивски мъченици. Тя е изписана от Дечко и Елена Дечеви, а извън двора на храма, върху каменния зид, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт. Във връзка с това храм „Св. св. Константин и Елена” отбелязва като храмов празник освен 21 май, така също и 20 август, когато се чества паметта на Светите 38 Пловдивски мъченици.
Тони МИХАЙЛОВ