Чавдар Ангелов, Национален музей „Шипка – Бузлуджа“:Походът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от лятото на 1868 г. е вододел в Национално освободителните борби на българите  

Чавдар Ангелов, директор на Национален музей „Шипка – Бузлуджа“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Хаджи Димитър и Стефан Караджа са едни от най-ревностните поддръжници на идеята на Георги Раковски за формиране на чети в чужбина, които да навлязат в българските земи и да вдигнат народа на въстание. Как тази идея намира приложение? Г-н Ангелов, Хаджи Димитър е роден в Сливен в семейство на търговци, което предполага, че са били заможни хора. Кога и как обаче у него се събужда тази идея за свобода и за въстание?

Чавдар Ангелов:  От спомени, които са останали от негово съвременници, става ясно, че Хаджи Димитър от малък е бил будно дете, будно българче, което по редица причини, макар и доста детски първоначално в схватка с местните свои набори турчета. Така че отношението към действителността в България в средата на 19-и век и факта, че неговият български народ, неговото семейство се чувстват поробени в една тиранична империя, каквато е била Османската империя.Това ясно проличава вече впоследствие в неговата деятелност като български революционер, като човек, който се превръща в една от иконите, знаме на българската национална революция в символ за поколения българи, в лицето на който неговото потомци виждат един борец, готов да жертва всичко, включително и живота си, за извоюването на българската свобода.

Водещ:  Каква е съдбата на войводата Хаджи Димитър и неговия съратник Стефан Караджа?

Чавдар Ангелов:  Трябва да отбележим, че като ли съдбата на двамата бъдещи войводи, те са родени само с един ден разлика в една и съща година, през 1840 г. Вчера на 10 май отбелязахме 179-а годишнина от рождението на Хаджи Димитър, днес отбелязваме годишнината от рождението на Стефан Караджа. Родени са близо един до друг, единият в Сливен, другият в днешното село Стефан Караджово, Община Болярово. Като много свои връстници, след като направят бели, ако можем да се изразим, те напускат България, ставата емигранти, попадат в една среда, която им дава възможност тази накипяла злоба, тази енергия, която те са имали, да бъде канализирана. И човекът, който е изиграл важна роля в тяхното формиране като революционери, е именно Георги Раковски, основоположник на т.нар. четническа тактика. Той смята, че освобождението на България може да бъде извоювано с навлизането на добре въоръжени военизирани отреди, които да организират в движение вече местното население във вътрешността на страната и така да се вдигне едно повсеместно въстание, което в крайна сметка да доведе до отхвърлянето на така омразното за българите турско владичество. Еманацията на тази идея са Първата и Втората легии, които Георги Раковски организира в сръбската столица Белград, а четата, която двамата войводи предвождат през лятото на 1868 г., е може би върхът на тази четническа тактика, вододелът, след който като че ли българските революционери, хора като Васил Левски и неговите съратници преосмислят дотогавашния опит и да стигат до правилното заключение, че освобождението може да бъде извоювано единствено и само, след като бъде организирано населението във вътрешността на страната. И в резултат на това започва изграждането на Вътрешната революционна организация от Васил Левски. Така че трагичният край на четата, на похода на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от лятото на 1868 г. наистина е този вододел, след което българската революционна мисъл стъпва едно стъпало по-нагоре, има качествено изменение, което в крайна сметка може би не е съвсем  пряко, но със сигурност довежда до извоюването на българското освобождение 10 години след разгрома на четата, през пролетта на 1878 г. в резултат на Руско-турската война.

Водещ: Защо четата не успява с плана си? Отново ли имаме предателство?

Чавдар Ангелов:  Това с предателството трудно може да бъде доказано, особено от толкова голямо разстояние, 151 години след събитията. При всяко положение четниците и двамата войводи са били наясно, че тръгват както се казва, „са си сложили главите в торбите“. Със сигурност това е най-добре организираният, както вече споменах, военен отред. Той буквално действа като бойна българска част – с униформи, четниците полагат клетва, има две знамена. Съответно войводите носят няколко програмни документа, от които става пределно ясно, че това не е просто поредният четнически, хайдушки набег, а една добре замислена политическа акция, която в крайна сметка има за цел да привлече вниманието на великите сили, на онези европейски столици, от които зависи решаването на Източния въпрос и в частност на българския като част от него. Така че четата извървява своя път, той е съпътстван с ред кръвопролитни сражения, нещо невиждано до този момент. Фактът, че турската власт мобилизира такива големи сили, включително редовна армия, за да се справи със сравнително малочисления отред, предвождан от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, показва, че за турските власт това е нещо ново, нещо, на което те са погледнали съвсем  насериозно. А причината да го вземат насериозно е боеспособността на отреда и пораженията, които те нанасят в петте сражения, които са водили след като преминават на българския бряг в близост до днешното село Вардим. Та да стигнем чак до старопланинския връх Бузлуджа, където в сражение загива Хаджи Димитър.

Със сигурност след преминаването на този отряд и Османската империя, и Руската империя преосмислят своето гледище по един такъв важен за българите въпрос, какъвто е църковно-националният въпрос, и само година и половина по-късно се стига до признаването на Българската екзархия през 1870 г. Което със сигурност е свързано с ясния знак, който четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа дава както на Високата порта, така и на Руската империя, че българите са готови по всякакъв начин да извоюват своята независимост. И едните, и другите в стремежа да запазят влиянието си върху тях са готови да направят отстъпки. В този смисъл четата постига един голям успех, а именно първото признаване, и то от страна на Османската империя, на съществуването на българския народ, и то в неговите етнически граници. От делтата на река Дунав, та чак до косовското езеро далеч на югозапад в Македония.

Водещ: Да, в крайна сметка делото на Хаджи Димитър по един или друг начин трасира пътя на Руско-турската освободителна война, както и Априлското въстание постига същото. Знаете, че има една легенда, която се ражда след освобождението на България, че Хаджи Димитър не е убит точно на връх Бузлуджа. Според легендата след боя на връх Бузлуджа раненият войвода е изведен от полесражението. Четниците го носят до казанлъшкото село Енина, а оттам успяват да стигнат до средногорския връх, където умира от раните си. Вие как гледате на тази легенда, пак подчертавам, легенда?

Чавдар Ангелов:  Тази версия за съдбата на Хаджи Димитър след боя при Бузлуджа на 18 юли 1868 г. се появява доста години след неговата смърт, след Освобождението на България, през 1880 г. се появява първата подобна информация. Това е т.нар. аджарска версия, която през годините до ден днешен включително има свои привърженици. Лично моето мнение и на екипа на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, както и на голяма част от историческата общност професионална в България, пък и на хората, които имат интерес към българската история въобще, е, че Хаджи Димитър е загинал в сражението на Бузлуджа и е погребан на старопланинския връх два дена след сраженията на 20 юли, Илинден, 1868 г. За това има достатъчно свидетелства, местните българи от населените места, и на Крън, Шипка, които са участвали в погребението на тленните останки на загиналите български юнаци след този бой. А колкото до това дали Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа или е починал по-късно на средногорския връх в крайна сметка това за мен, като оставим настрана фактите, не е чак с толкова голямо значение и не бива един подобен спор да се превръща повод за поредното ни разделение. В крайна сметка Хаджи Димитър, хора като Хаджи Димитър и Стефан Караджа единствено само трябва да пробуждат в нас ясното разбиране, че всичко, което искаме да постигнем като общност, като народ, можем да го направим, когато обединим собствените си сили и усилия, така както те са направили преди 151 години. Така че докато не се появят ясни и категорични доказателства, било документални или някакви други, археологически и т.н, и т.н. версията за това, че Хаджи Димитър умира и е погребан не на връх Бузлуджа, остава просто една версия. Дотогава съм сигурен, че в цялата страна по различни поводи българите ще продължават светлата памет на Хаджи Димитър и Стефан Караджа именно на връх Бузлуджа. Тази година, между другото използвам възможността, която ми давате, да оповестя, че честването на 151-та годишнина от кончината на войводата ще се проведе точно на 20 юли , събота, в подножието на връх Бузлуджа. Така че всек , който  свободен  събота и неделя, поканен е да заповяда, за да почетем заедно паметта на този наистина голям и велик българин.

Евелина БРАНИМИРОВА