Чавдар Минчев: Общ пазар на Балканите е бъдещето за стабилността и геополитическата тежест на региона

Чавдар Минчев, председател на Националната асоциация за международни отношения, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Как могат да бъдат постигнати единни Балкани в социална Европа? Въпросът логично дойде от мотото на международната конференция за единни Балкани в социална Европа, организирана от Градския съвет на БСП-София и Националната асоциация за международни отношения с абревиатура НАМО. Наш гост е изпълнителният директор на НАМО Чавдар Минчев. Господин Минчев, как възникна идеята за конференцията?

Чавдар Минчев: Идеята е доста стара, ние като асоциация от около година се опитваме да създадем нов формат на Балканите, който да бъде на ниво не държавно управление, а местна власт и граждански движения. Тази идея беше подхваната и от Градския съвет на БСП, където вие знаете, начело е господин Калоян Паргов. И заедно с тях успяхме да организираме тук в София първата такава международна конференция.

Водещ: Какъв е приносът на събитието към многообразието от посветени на балканското сътрудничество теми?

Чавдар Минчев: Подобен формат е първият формат на такова ниво, което е организирано между балканските структури от съществуването на балканското сътрудничество. Досега всички опити са били, говоря досега, включително и миналия век, началото на 20 век, всички тези неща са били организирани на ниво държавни организации, министерства и т.н. Докато тук ние се опитваме да тръгнем отдолу – от необходимостта на хората от всички балкански държави за задоволяване на техните нужди, интереси, колективни искания и т.н. Тоест това е насочено към решаване на конкретните проблеми на гражданското общество, на гражданите и на социума.

Водещ: Постижими ли са единни Балкани в социална Европа? И коя социална Европа?

Чавдар Минчев: Единни Балкани са постижими, ако балканските субекти на международните отношения разберат, че ние трябва да работим заедно по проблеми, от които всички имаме интерес. Не да търсим това, което ни разделя, а да търсим това, което ни обединява. И именно това допринесе за успеха на днешната ни конференция. Да, значи Балканите могат да бъдат единни по определени теми и области. Темата „социална Европа“ – в петък се събраха организации и представители на местната власт от лявата част на политическия спектър, от лявоцентристката част. Това означава за тях – прогресивната левица, демократичната левица, нейните крайни цели и интереси водят към създаването и защитата на социална Европа, тоест социалните проблеми на хората. И тук ми е положителен отговорът – и за социална Европа, и за единни Балкани.

Водещ: Господин Минчев, какви са перспективите за тези единни Балкани в социална Европа? По какъв път трябва да се мине и какви са възможните сценарии за изминаването на този път?

Чавдар Минчев: Ние планираме подобни конференции да започнат всяка година традиционно да се провеждат в различни балкански градове и столици. Следващата най-вероятно ще бъде в Гърция. Резултатът от тази първа конференция ще бъде списък на вероятните възможни съвместни проекти между 2 и 3 балкански страни на ниво местна власт, които ще бъдат представени в европейските органи чрез евродепутатите от нашите партии. И ще се стремим да бъдат финансирани, организирани и успешно завършени. Следващата година, когато стане новата международна конференция, ние ще определим нови такива проекти. Тоест ще търсим конкретиката.

Водещ: Какви са социалните измерения на местната власт и те толкова ли близки са в различните балкански държави, че могат да ги превърнат в единни?

Чавдар Минчев: От това, което в петък се чу на конференцията, например социалните измерения и на Крайова, и на София, и на Пирея в Гърция, и разбира се на Тирана, примерно се оказаха състоянието на младежката безработица и развитието на възможни проекти в областта на иновациите, за да може не само да се намали младежката безработица, но да се създадат възможности за повече младежки труд в напредничавите технологии и технически предложения, които са един от основните моменти, предложени от Европейската комисия, от европейския бюджет за развитието на Европа. Ето това е тема, която е изключително сериозна и изключително разбираема за местната власт, която има интерес да създава не само работни места, но и да създава приходи, които включително да влизат и в хазната. Могат няколко такива области да бъдат приети и прегледани.

Водещ: Тематично как ще се оформят проектите, които вие ще представите в европейските структури, с които ще кандидатствате за финансиране?

Чавдар Минчев: Това предстои да бъде разработено като процедура. Сега сме на етап да бъдат приети областите и конкретните проекти, които представляват интерес. След това вече ще бъдат представени на международната общност, на Европейския съюз и съответно на Европейската комисия, както казах, чрез депутатите на левицата и левия център в Европейския парламент.

Водещ: Колко структури, представители на местни власти от кои градове членуват в тази инициатива и как ще се разшири тя?

Чавдар Минчев: Първо, думата членство не е най-подходяща. Ние сме неформална структура, която организираме, на ниво в момента няколко български неправителствени организации, като едната от тях е Националната асоциация, Българското дипломатическо дружество, Центърът за балканска транспортна инфраструктура, Институтът по икономика и международни отношения. Същевременно най-активните и най-сериозните участници бяха представителите на балканската местна власт. В случая при нас в петък бяха кметът на Крайова, кметът на Тирана, с големи делегации, беше председателят на общинския съвет на град Букурещ, беше кметът на град Ресен от Македония. И бяха представители на граждански организации от Гърция. Между другото, тук при нас присъства и взе много активно участие госпожа Костадинка Кунева.

Водещ: Ние я поканихме, тя беше първи гост при нас тази вечер.

Чавдар Минчев: Да. Която като профсъюзен лидер и като бивш евродепутат от СИРИЗА в Европарламента, има голям опит, големи възможности да помага именно в практическата реализация на нашите проекти. Как ще се разширява? Нашата идея е на следващата конференция да бъдат представени и местните власти от Македония, Черна гора, от Босна и Херцеговина. Кипър е в рамките на балканското сътрудничество, винаги е участвал. Ето в тези държави ние ще търсим партньори.

Водещ: Изкушавам се да ви попитам, господин Минчев, вие сте дългогодишен дипломат от кариерата, какво е мястото на дипломацията в регионалното сътрудничество?

Чавдар Минчев: Според мен мястото на дипломацията би трябвало да се търси в нашия опит, който да спомага да намираме пресечните точки на общите интереси, а да не се занимаваме с теми, където има противоречия. Решаването на конкретните въпроси, където имаме общи интереси – това е според мен бъдещето на международните отношения. Иначе, ако се насочим само в конфронтационните точки, вие знаете, помните, Балканите са били бурето на Европа. Не си заслужава да преминаваме през вече такъв познат исторически път. Дайте да гледаме напред и да вървим напред. Има ли интереси, които да бъдат съхранявани не само за една държава или едно общество, а за повече общества, държави и граждански общества, тогава ще имаме успех.

Водещ: На 22 септември отбелязваме празника – Деня на независимостта. Независими ли сме? Могат ли Балканите да бъдат независими и какъв е прочитът в съвремието на значението на тази дума?

Чавдар Минчев: Вижте какво, глобализацията – това е световен, обективен процес. В него колкото са по-големи държавите, толкова по-лесно си защитават интересите и за малките държави е много по-трудно не само да ги защитават, но и да ги дефинират интересите, тъй като лобитата на великите сили, на великите държави, са много активни в такива държави, като България и като балканските държави. По тази причина, вече тук ние преминаваме на малко по-друга плоскост, по-политическа, по тази причина интересите на балканските държави могат да бъдат защитени единствено, според мен разбира се, ако те бъдат единни, ако защитават своите интереси заедно. Тогава, вижте какво, един балкански общ пазар на тези държави, за които ние говорихме, той е равностоен общо взето на пазара на Франция и Германия. Тогава на съвсем друго ниво бихме могли да седим на масата на преговорите и да преговаряме. Разбира се, това е малко въпрос на бъдещето и то на далечното бъдеще, тъй като това трудно би могло да стане само за десетина години. Но това е пътят, по който ние бихме могли като граждански общества в балканските държави, чрез обединяване на интересите си, да ги защитаваме и да ги съхраняваме. То е проблем и на култура, на език, то е цялостен цивилизационен процес.

Цоня СЪБЧЕВА