Виолета Папазова, читалище „Боян Пенев -1949″: С множество прояви шуменският квартал „Тракия“ отбелязва 95 години от създаването си

 Виолета Папазова, секретар на читалище „Боян Пенев1949“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Папазова, как ще бъде отбелязана 95-тата годишнина от създаването на квартал „Тракия“ в Шумен?

Виолета Папазова: Народно читалище „Боян Пенев-1949“ организира  редица културни прояви за честването на годишнината. На 22 март от 10.00 часа в читалището ще бъде открита изложба, която включва снимков материал и предмети от бита на тракийци, като ще гостуват и деца от ДГ „Дружба“.  Снимките, които сме показали обхващат периода малко след заселване на тракийските бежанци на територията на днешния квартал през 1922 година, има фотоси на женското Тракийско дружество, от тракийска сватба,  от построяването на втория етаж на училището и от строежа на читалищната сграда, която е била завършена през 1957 години. Предполагам, че интерес ще предизвикат и снимките на старите къщи на тракийци. На 28 март от 13.30 часа ще бъде проведена викторина „Какво знаем за историята на квартал „Тракия“,  с участието на ученици от СУ „Васил Левски“. Заключителната проява е на 30 март, от 17.30 часа ще бъдат поднесени цветя на паметната плоча на основателите на квартала , като е предвидена и концертна програма.

Фокус: Кои са по-важните моменти от историята на създаването на квартал „Тракия“?

Виолета Папазова: Историята на тракийци е изключително интересна. Заселилите се на поляната, източно от град Шумен тракийски бежанци са от село Чанакча, Източна Тракия, на 35 км от Цариград. Само ще отбележа, че в превод от турски език „чанак“ означава паница. Името е свързано с това, че в селото са открити много паници от Римско време. Техният бежански път към вътрешността на територията на страната започва през 1912 година. По време на Балканската война точно на Димитровден жителите на Чанакча са предупредени да напуснат населеното място, защото там ще се водят бойни действия. Те напускат с надежда, че ще се върнат отново, но селището е било напълно разрушено. Бежанците се събират в Люлебургас, но междувременно започва Междусъюзническата война. Търсейки спасение техният път стига до град Варна, оттам са транспортирани с влакова композиция  до град Лом. Войната свърша и според Букурещкия мирен договор една ивица земя между реките Марица и Струма с излаз на Бяло море е дадена на България и правителството решава да ги засели в близост до старите им родни места. Така около 6 години бежанците от Чанакча живеят в селата Бидикли и Елбургас. Одисеята на бежанците продължава и по време на Първата световна война. Младите хора са мобилизирани в редовната войска, по- възрастните в опълчението, настава глад, а след края на войната те отново тръгват на път. Стигат до град Ямбол, оттам се разделят на групи и поемат в различни посоки. Една част от тези семейства през пролетта на 1921 година пристигат на поляната източно от Шумен. Първата година шуменската управа не им разрешава да останат, но въпреки това част от семействата отказват да напуснат и остават. Те преживяват изключително тежка и сурова зима на тази поляна, копаейки землянки за себе си и за животните. През пролетта на следващата година, 1922 година, шуменските управници вземат решение да раздадат по 1 декар дворни места на тракийските бежанци и така те вече трайни се заселват на територията на днешния квартал „Тракия“.  Така 1922 година се смята за начало на основаването на „Тракия“. Първата къща е построена през 1923 година, а до края на 1926 година всички 96 бежански семейства построяват къщите си. През 1927 година всяко семейство получава и по 30 дка обработваема земя. Чанакчалии са били много будни хора, започнали са да правят театрални представления, да си разменят книги. Така през 1949 г. основават читалище. Много трудно построяват сградата, защото е съградена с дарения на материали и  доброволен труд. Сградата е завършена през 1957 година, открита е на 3 февруари. Постепенно кварталът се благоустроява, започват да се оформят улиците, които носят имена на селища и райони от Източна Тракия- „Сакар“, „Люлебургас“, „Лозенград“, „Дедеагач“, все свързани с историята на тракийските бежанци. Изградена е водопреносната система, а през 1949 година кварталът е електрифициран. По рано, през 1932 година е построено и първото училище в квартала. То носи името на Димитър Кънчев, който е дарил материалите за построяването му и благодарните тракийци са го нарекли на негово име.През 1957 година училището е преименувано „Васил Левски“. В момента читалището се помещава в сградата на това първо училище в квартала. През 70-те години на миналия век с приемането на нов градоустройствен план на Шумен е решено тук да се изградят жилищни блокове. Така постепенно кварталът се разраства и става най- големият жилищен комплекс на Шумен, с население от 20 000 души. С демократичните промени жителите са намалели до около 14 000 души. Историята на тракийските бежанци е много интересна, но и много трогателна и тъжна. Почти 10 години те са се скитали по пътищата, изминали са 3 200 км, част от тях пеш, изгубили са много деца и възрастни.Всеки, който желае да се запознае с тази история, може да дойде в читалищната библиотека и ще му предложим подходяща литература.

Ивелина ИВАНОВА