Юлияна Петрова, секретар на НЧ „Искра- 1893“: При капанците в Поповско в миналото Сурваки се е  празнувало в продължение на два дни

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Юлияна Петрова, секретар на НЧ „Искра- 1893“ в село Паламарца, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Петрова, Честита и щастлива Нова година! Сурвакането е един от най- характерните обичаи за 1 януари. Пази ли се и днес тази традиция при вас?

Юлияна Петрова: В две от селата в Поповско, населявани от хора от капанската етнографска група, а за нея се знае, че пази много ревниво обичаите и традициите в чист вид, от стари времена, Сурваки се празнува  на 1 януари. В сурвакането участват деца- момичета и момчета на възраст между 4-5 до 12 години. Някога в Паламарца и в другите капански села на Поповско ги наричали сурвакничета. Името идва от специално приготвената дрянова пръчка, рядко се е случвало да бъде и ябълкова, която децата носят в този ден и която наричаме сурвакница. Обикновено в деня или в този, който предхожда празника, по- големите момчета или мъжете отиват в гората и насичат дрянови пръчки с повече пъпки. От тях откъсват малки клончета за баницата, която традиционно се приготвя на този ден, а най -хубавите пръчки отделят за сурвакници. Най- възрастните жители на нашето село, които са и самодейци в читалището разказват, че някога оставяли другите пръчки- тези, които им останат освен избраните, върху курника или керемидите, за да носят кокошките повече яйца и да се люпят повече пилета. Така се вярвало.  Дряновата пръчка пък украсявали с вълна и червени вълнени конци, в по- късни времена с люти чушки, нанизани  пуканки, сушенки, слагали и парички. В този вид я приготвят и днес децата в Паламарца. Рано сутринта на Сурваки, още като съмне сурвакничетата сурвакат най- напред членовете на семейството- за здраве и измолване на бъдещо плодородие. А след това на групички по 2-3, най- много 4-5 деца, с чантички през рамо, обикалят домовете на съседи и роднини- навсякъде сурвакат с пръчката по гърба, като винаги започват от най- възрастния. Докато сурвакат наричат високо благословия. А тя звучи така:

Сурва, сурва година,

голям клас на нива,

червена ябълка в градина,

чер грозд на лозе.

Да си жив до амина. Сурваканият трябвало да отговори: Да си жив, догодина по-рано да дойдеш!

Възрастните хора в Паламарца разказват още, че някога като деца сурвакали добитъка и пчелите. Смисълът на този обичай било да се постигне богат приплод за животните, освен осигуряването на здраве за хората и добитъка. Сурвакарите били посрещани с радост навсякъде и били дарявани-  обикновено тук в нашия край с орехи, ябълки, круши, сушени плодове и дребни пари. При капанците в Поповско, Сурваки някога се е  празнувало в продължение на два дни. Обичаят се свързва още с ходенето в първия ден на кръстник, а във втория ден при родителите на булката- при бабата и дядото. На кръстника се приготвя и се носи питка, варена кокошка, черна каша, която по нашия край се приготвя с маджун,  баница, също полята с маджун- сладка баница, вино и ракия. Отивайки у кръстника сурвакат всички в неговия дом, а на следващия ден същото носят у бабата и дядото. След като свърши сурвакането, по стара традиция сурвакницата се оставя върху курника- пак да се въдят кокошките и да снасят много яйца.

Фокус: А каква е празничната трапеза на капанците?

Юлияна Петрова: При капанците традиционната  софра е характерна за всеки празник. И тъй като Сурваки е след Коледа, и след като капанци колят  прасетата на втория ден на Коледа, на Сурваки се готви пача от главата на прасето, вари се петел и се прави баница със сирене. Тя също е традиционна, в нея се слага пара и сурвака -така се наричат малките клончета от дряна с пъпки. Капанците наричат парата за късмет, на щастието, на богатството, на имането, а дряновите клончета слагат в нея за домашните животни, като обикновено са гледали  пъпките по тях да са колкото животните. Ако кравите са три- трите пъпки са на кравите, така и с конете, с овцете, кокошките и т.н. Всички тези обреди са били свързани с поминъка на местните хора от Поповския край. Дряновите клончета са наричали още на къщата с хората и на оралото. Баницата се слага на софрата за вечеря, като най- възрастната жена я завърта три пъти и всеки взема парчето, което е пред него. По това, което намерят, гадаели кой от какво ще има късмет през годината. В някои от селата в Поповско, със Сурваки е свързано и вярването, че в нощта срещу празника играят заровените пари. Вярвало се, че на такова място излизал огън. Като  Васильовден, обредът, който се спазва е почитане на имениците- посещавали ги в домовете, къпели ги за здраве, на трапезата са слагали това, което се слага на Сурваки.

Фокус: А как възрастните капанци обясняват избора на дрян за направата на сурвакница?

 Юлияна Петрова: Дрянът за капанците е здраво и жилаво дърво. От неговите най- тънки пръчици капанците приготвят и характерната китка за празничното облекло на капанката, която се слага на главата- таратурената китка. Освен това дрянът е символ на здраве, на дълголетие, на мъдрост. Хората от нашия край възприемат дряновите пъпки като символ на младостта. Вълната като украса на сурвакницата, като символ на женското начало. Освен това от стари времена се вярва, че носейки таратурената китка, която е изработена освен от дряновата пръчица и от разноцветни топчета от вълнена прежда, и сурвакницата, накичена с тази вълна, прогонва болести и зли сили. Чушките са много характерни за капанците от нашия край. Те присъстват неизменно на тяхната софра по различни поводи и празници, а най- известни са с капанските раки- пълнени чушки. Лютата чушка приемат като символ на мъжкото начало. Сребърната пара, която дават на коледарите, сребърната пара, с която най- напетият коледар откупва краваят на своята любима, сребърната пара, с която закичват и сурвакницата е символ на здравина и богатство. Пуканките и сушенките нанизват като символ на плодородие и изобилие.

Фокус: Кое е най- хубавото, с което читалището в село Паламарца изпраща 2019 година?

Юлияна Петрова: Ние в Паламарца си поддържаме традициите чрез читалището, в което буйно гори и днес капанският дух, на старите капанци, които са го основали преди повече от 125 години. Най- хубавото, за което си даваме сметка, изпращайки 2019 година е, че и през нея твориха четири поколения самодейци, т.е. най- младите българчета приемаха от живия извор, традицията в чистия и вид. А тази традиция с коледуването, със сурвакането е запазена и до днес в нашия край. Голяма чест за най- младите ни самодейци, освен че я пазят, беше и да я популяризират преди година и половина в Брюксел, по покана на организаторите на голямото 20-то коледно хоро на българите там. Те имаха възможността, подготвяйки се от България и вземайки всичко необходимо така, както традицията го знае- и вълната, и червените конци и дряновите клони, да научат децата на българските семейства в Брюксел, в рамките на една творческа работилница как да направят най- хубавата сурвакница, да научат най- хубавото наричане, за да бъде традицията жива и зад пределите на нашата родина. Ние, самодейците от читалището изпращаме с особено удовлетворение 2019 година, защото най- важното-  изпълнихме посланието си към всички българи, независимо дали живеят тук с нас, дали са далеч- да пазят корена български, да го знаят, да си знаят рода и родината, красивите български традиции да присъстват не само на техните празници, но и в техните делници. Мисля, че успяхме. Имаме смели мечти за 2020 година и вярваме, че ще ги сбъднем.

Ивелина ИВАНОВА