Юлиян Петров, синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“: Все по-трудно ще бъде на директорите на училища и детски градини да намират качествен персонал

Юлиян Петров, председател на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за агресията в детски градини и училища, както и за недостига на квалифициран персонал в учебните и възпитателни заведения в България.

Фокус: Г-н Петров, родителите подават все повече жалби и сигнали във връзка с грубо отношение, заплахи, нанасяне на телесни повреди от учители в училища и възпитатели в детски градини към деца и ученици? Какви мерки трябва да се предприемат при подобни случаи на насилие и тормоз?
Юлиян Петров: За съжаление, проблемът с агресията не е новина, а е проблем от десетки години, който се катализира в учебните заведения. На този етап имаме много случай по отношение на трудно обхващане на децата във вариант добро възпитание. Тоест, ако едно дете демонстрира недобро възпитание, то в тази си част със своето възпитание пречи на другите ученици да бъдат в определени норми, които са наложени от институцията, била тя детска градина ли училище. В този ред на мисли, има служители, като в коментирания случай с възпитател в детска градина във Варна, които намират своебразен начин на въздействие, който в никакъв случай не може и не трябва да бъде толериран. Това е едната страна на монетата, но по важния въпрос тук е какво се случва в детските градини, понеже фокусът е нататък. Важно е как децата са организирани в групи и как се стига до аномалии с групи от 35 деца, които трябва да бъдат възпитавани и обучавани. Какви са лостовете на педагога, на учителя, с които той трябва да проведе това обучение и възпитание и да не бъдат накърнени по никакъв начин равните права на всяко едно дете и на всеки един ученик? Съвсем скоро имаше един случай, който много се коментираше. Група родители се опитаха и ни помолиха за помощ като синдикат, защото едно дете, което е по-буйно и нарочено за хиперактивно, удряло всеки ден в последните 10 години другите деца, които всъщност са по-свити и не са активни като него. Те бяха решили, че детето има някакво отклонение или някакво заболяване. В този ред на мисли, в големият закон на Милена Дамянова няма лостове, с които учителя дори да препоръча на родителите и да задължи родителя да провери дали това дете има някакви отклонения. Но с това бездействие, което е регламентирано в закона, другите деца, подложени на тази агресия, не са запазени. Тази агресия е потенциална опасност за тях, поради липсата на лостове в закона. Борбата с агресията е нещо много важно, един приоритет в системата на образованието. На този етап той не се решава по много причини, сред които нормативни и финансови. Нека да не забравяме агресията, която вече по-големите ученици налагат върху учителите, което също е в едни големи и небивали размери. В никаква степен, в никаква посока не трябва да се стимулира агресията. Трябва да има превантивни мерки, които да я изкоренят от институциите и учебните заведения. На този етап не мога да кажа, че има конкретни мерки. Те са само на етап желание да бъдат въведени и да има такава положителна политика в системата на образованието.
Фокус: Не сме свикнали обаче да говорим за посягане на учители и възпитатели върху деца. Може би затова и родителите са изключително чувствителни на тази тема?
Юлиян Петров: Никой не трябва да посяга на детето и на ученика – нито неговия съученик или приятел, нито учител, възпитател или служител. При всички случай, чисто статистически, на пръсти се броят случаите, при които учител или служител е посегнал. Но десетки хиляди са случаите на разпри между ученици и посегателства над учители. Но дори и един случай да има, той е проблем. Не би трябвало да се отчитат такива в учебното заведение, което изгражда бъдещите граждани, които след това трябва да живеят в хармонични правила, да ги спазват и да изискват от институциите да не бъдат потърпевши. В училище ние трябва да работим така, че въобще да няма подобни случаи. Ние не толерираме и сме готови да бъдем безкомпромисни в такива ситуации, стига те да бъдат доказани, че съществуват. Сигурен съм, че директорът на съответното детско заведение във Варна веднага е взел мерки и този случай е решен.
Фокус: Правилно ли е родителите да поемат самоинициатива чрез използване на камери и микрофони, за да установят нарушение или е редно разследването и потвърждаването на конкретни случаи да става чрез сигнал към компетентните органи?
Юлиян Петров: Безспорно родителите не трябва да поемат такава инициатива. Аз ви казах за другия пример, където родителите бяха нарочили детето, че има психически отклонения и трябва да бъде освидетелствано, заради това, че бие другите. Затова, че само ги бие, ние не може да кажем, че има отклонения по отношение н здравословното и психическо състояние. Това е по-скоро лошо възпитание, което е недопустимо в училище. Но изземвайки тази роля, родителят вече показва един друг път и едни други методи, които не би трябвало да се случват. Защо един родител изземва такива функции? Това се случва когато е убеден и няма достатъчно вяра и надежда в институцията детска градина или учебно заведение с техните ръководства, които трябва да бъдат адекватни в случая. Много са малко лостовете, на който и да е учител, да въздейства на дете, което не се държи според правилата. Малко са лостовете и на директора, който би могъл да препоръча и да поговори с родителите, но нищо повече, ако самият родител не реши да се вслуша в съветите му. По отношение на психическите отклонения. медицински специалисти казват, че е много трудно да приеме даден родител или човек, че има нещо такова в него или в неговото семейство. Най-трудното е да се убеди човек в това. И когато това влияе на други деца и субекти около него,  означава, че имаме нарушено гражданско образование. Гражданското образование учи, че трябва да бъдем толерантни един спрямо друг. Това трябва да го учим в училище. Всички отклонения са във вреда на гражданското образование. Трябва да ги няма, да работим заедно всички с каквито права имаме, за да предотвратят всички такива случаи. Но трябва да подчертая, че родителските кооперативи и изземването на функцията на институциите  не води до добро и няма да реши проблема. Тоест, ще реши конкретния проблем в момента, но само след месец той може да се появи пак. Това не означава, че трябва да изземваме функциите на институциите или да се превърнем в някакви бойни дружини.
Фокус: Г-н Петров, защо се стига дотук? Недостиг на кадри и съответно ограничена възможност за избор или липса на достатъчно контрол? Къде са причините?
Юлиян Петров: Причините безспорно са комплексни. Желаещите да работят за помощник-възпитатели със сигурност са много малко. Един учител в момента, без увеличението, което в тези дни най-вероятно ще стане факт, започва със начална заплата от 600 лева. Този тип персонал в детските градини е поне със 150 лева по-ниска заплата. Наистина изборът на директора към качествен персонал не е твърде голям. В никакъв случай това не оневинява съответния служител в детската градина във Варна и в никакъв случай не му дава право да не си изпълнява съвестно трудовите задължения. Той не може да не работи тази работа, но започнал ли е да я работи, той трябва да го прави в унисон с длъжностната характеристика. Но е факт, че всъщност трудно се откриват подобни специалисти, които да работят сърцато и да са отдадени на професията. Има ги много към момента, но младите хора нямат ориентация към тази професия и тепърва ще бъде трудно на директорите на училища и детски градини да намират качествен персонал. На първо място причината е финансова и да кажем кризата с приоритет образование, която съществува и със следващия бюджет. Аз разговарях със студенти, които учат подобни специалности и евентуално биха могли да бъдат назначени. Техните очаквания кореспондират със заплата не по-ниска от 1400-1500 лева, което означава, че тепърва все  по-малко хора ще поглеждат към тази професия на учителя и на възпитателя. Това е един огромен проблем към нашата образователна система. По този въпрос засега не се мисли адекватно. Признава се, но всичко приключва до този етап.
Тони МИХАЙЛОВ