Юлия Данова, адвокат:  За съжаление, през последните години се увеличават случаите на домашно насилие в България

 Всяка една от четири жени е ставала жертва на домашно насилие, в повечето случай у дома. 6 % от случаите са завършили със смъртта на жертвата, а 70% от тях нито споделили, нито потърсили помощ. За случаите на домашно насилие, правата на жертвите и къде могат да потърсят помощ, Радио „Фокус“ – Варна, разговаря с адвокат Юлия Данова.

 Фокус: Увеличават ли се случаите на домашно насилие, които преминават през Вас?

Юлия Данова: За съжаление от година на година все повече и повече.

По неофициални данни всяка четвърта жена в страната е жертва на насилие в ежедневието и дома си. Независимо от конституционно декларираните равни права между мъжа и жената, фактически е налице дискриминация  на жените, чрез проявяваното срещу тях насилие. Това включва по-конкретно  и най-често физическото и психическото насилие, сексуалното насилие включително изнасилване, преследване, противозаконното лишаване от свобода, принудителните бракове, принудителните аборти, сексуален тормоз.

Тези констатации се подкрепят от анализа на съдебната статистика. Данните от изследване на съдебната практика е на 10 окръжни  съдилища, обхващащи постановените в периода  2012-2014 година  присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени. Статистиката сочи че в 91% от случаите убийствата над жени са извършени от мъже , 7%- при съучастие на  мъже и само 2 % от жени.  В 35% от случаите убийствата и опитите с убийство на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, 25% от неин брат, син , внук или друг близък роднина, 31% от  друг познат мъж и само 9% от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е била подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя. При 2/3 от случаите убийството е извършено в дома на  жертвата

Фокус: Всички форми на домашно насилие вече са престъпление, след като парламентът даде дефиниция на „домашно насилие“ в окончателно приетите промени в Наказателния кодекс. Ще бъдат ли от полза тези мерки и в какво се изразява промяната в Закона?

Юлия Данова: Предвид  посочената статистика наложи необходимостта и на промените в НК свързани с гарантирането на адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени, включително домашно насилие. Включените изменения и допълнения в НК имат за цел подобряване на българската законодателна рамка с оглед превенцията и противодействието на тези форми на престъпно поведение. Мерките, които са включени са навременни и необходими за справяне с констатираното обществено опасно явление. Доколкото се касае за посегателство срещу живота и здравето на личността, се предложи именно криминализирането на всички форми на насилие, респ. въздействието върху извършителите им посредством  най- тежката форма на държавна принуда, каквото се явява наказанието.

Фокус: По Ваши наблюдения, има ли достатъчно кризисни центрове, в които могат да бъдат настанени жертвите на насилие?

Юлия Данова:  Има но недостатъчно. По моя информация, в България към момента има регистрирани 5 сдружения и 10 фондации. Ето и някои от тях:

‘’Сдружение Гаврош’’ в гр. Варна, Сдружение ‘’Знание, успех, промяна“ – гр. София , Сдружение ‘’Отворена врата“- гр. Плевен , Фондация ‘’ SOS семейства в риск’’- гр. Варна,  Фондация ‘’ Асоциация Анимус’’ – София и др.

Фокус: Имали ли сте случаи на оплаквания от жени за домашно насилие, които в действителност да се опитват да отмъстят на партньорите си?

Юлия Данова:  Аз лично – не. Но в практиката се срещата и такива случаи макар и малко на брой .

Фокус: В последните години в медиите излизат информации, че съдът оставя децата при родителят насилник, има ли върху какво да се работи в тази насока и въобще как се определя при кой родител да остане детето?

Юлия Данова:  За да определи кой от родителите ще упражнява родителските права, съдът се ръководи от интересите на децата. Интересите на децата се свързват с тяхното правилно отглеждане и възпитание, създаване на положителни навици у детето, дисциплинираност, изобщо цели се детето да израсне като пълноценна личност. При постановяване на акта си относно родителските права, съдът дължи обсъждане и преценка на всички установени обстоятелства относно възпитателски качества на родителите, техният морален лик, проявените грижи и отношение към детето, желанието им да упражняват родителските права, полът и възрастта на детето, както и неговата привързаност към всеки един от родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот. От значение обаче са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на установените конкретни факти, давайки самостоятелна оценка на значимостта на всеки един от тях и извеждайки правният си извод съобразно приетите за съществени в случая обстоятелства.  Преди да се произнесе  относно упражняването на родителските права, съдът излушва родителите. Съдът изслушва и децата, ако те са навършили 10 годишна възраст.

Фокус: Може ли дададете примери от Вашата практика?

Юлия Данова:  Мога да дам много примери, както от страна на жертвата, така и от страна на извършителя. Но ето един от интересен от страна на извършителя. През 2015г. от съвместното си съжителство Х и У имат общо дете. През май 2017г. майката Х напуска бащата, поради домашно насилие от негова страна. Тя  заживява при своята майка заедно с детето.  През същия месец Х завежда дело за домашно насилие по Закона за домашно насилие, от което й е издадена заповед за защита за 18 месеца. Месец след това тя образува дело за родителски права и издръжка спрямо детето, което приключва със споразумение между двамата. Присъдени са  в нейна полза родителските права, издръжката за детето, местоживеенето му. След решението бащата редовно изплаща своята издръжка.  Освен присъдената му издръжка той купува редовно нужните за детето дрехи, обувки, подаръци и др. Спира с грубото отношение към майката. Необозпокоявано се ползва от така определения му режим с детето. Като между него и детето е налице силна емоционална връзка. Докато един ден пред  август месец  2018г. майката заедно с детето и бабата по майчина линия изчезват. Бащата е силно притеснен, че ги няма на адреса от който взима детето. Майката е с изключен телефон, няма връзка с нея и изобщо няма връзка с някой от който може да разбере нещо . От тогава в продължение на почти 1 година продължиха неговите терзания. В продължение на 1 година той не видя своето дете не знаеше какво се случва с него.

В този труден за него момент  ме потърси за съдействие. Първото логично, което направихме беше да подадем жалба в полицията. От там след 1 месец разследване се установи, че майката заедно с детето и бабата са напуснали границата на България и са влезли в Република Турция.  Най-важното тук е , че беше установено, че  майката била  влязла с фалшива декларация за съгласие от страна на бащата. Фалшива, защото  той никога не бил давал преди това съгласие.

След като се установи, че е на територията на Турция депозирахме там жалба с искане за предприемане на действия за установяването й на адреса на който се намира там.

Успоредно с това предприехме действия, както  по Хагската конвенция за отвличане на дете от родител, така и в Районен съд бяхме завели наказателно дело за нарушаване на съдебно решение, вкл. и гражданско дело за промяна на родителските права в полза на бащата. Така  с молба до Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания’’ към Министерство на правосъдието беше образувана преписка по нашия казус. От там по тяхна молба до турската прокуратура бяха предприети действия по локализирането на майката с детето и за доброволното му  връщане   в България. Със съвместната им работа от българска и турска страна детето беше открито. Майката беше разпитана от турските власти там. Оказа се, че бягала от натрупани задължения в особено големи размери,  от което се принудила да извърши измама и с парите от измамата избягала в Турция, за което имаше повдигнато от пострадалия обвинение.  С  фалшивата декларация извела  и детето с нея, защото не можела без него.

При така създалата се ситуация детето беше върнато на територията на България, а по заведеното гражданско дело съда присъди родителските права в полза на  бащата, тъй като в този случай беше в интерес на детето.

Десислава ВАСИЛЕВА