Юлия Кюшелиева, Държавен архив- Силистра:Интересни и ценни документи в оригинал, свързани с историята и дейността на музея в Силистра се съхраняват в архива

Снимка:Държавен архив- Силистра

Юлия Кюшелиева, началник отдел Държавен архив- Силистра, пред Радио „Фокус“

Фокус: Музеят в Силистра отбелязва 120 години от създаването си. Г-жо Кюшелиева кои са по- интересните документи, свързани с историята и дейността на тази институция, които съхранява Държавен архив- Силистра?

Юлия Кюшелиева: В Държавен архив Силистра е образуван  архивен фонд наименован „Историко-етнографски музей Силистра“ за периода от Освобождението до 1944 година. В този фонд се съхраняват не толкова много документи, но важни по своята същност за работата му и особено за основаването на музея. Пази се първият устав на музея, който се основава при Държавното педагогическо трикласно и образцово училище в град Силистра. Уставът е утвърден от тогавашния министър на народното просвещение Иван Вазов. В Устава се посочва: водени от идеята, че добре ще бъде да се събират и съхраняват разни ценни историко-етнографически материали, учителският съвет при силистренското Държавно педагогическо училище  в заседанието си на 18 ноември през миналата година, т.е. 1898 година, с протокол №9 единодушно прие да се устрои при училището музей, който да има изключителната цел да събира и съхранява всичко, което има или ще има какво- годе историческо и етнографическо значение, за която цел се изработи и нужния устав. В чл. 14 на Устава е записано: музеят се счита за основан от 18 ноември 1898 година, на която дата учителският съвет с протокол №9 единодушно прие да бъде устроен. Уставът съдържа общо 14 члена. В чл. 2 е указана целта на създаване на музея: да  събира и съхранява всякакви антични предмети, които имат какво- годе историческо и етнографическо значение, в чл.3 се допълва, че всички неща са собственост на училището. Към Устава има и пояснение. Там, например са описани предметите, които ще се събират на съхранение в музея, а именно  черепи, кости и други предмети от стари гробници, съдове с пепел или въглища, стари глинени изделия, гърнета, каменни, дървени, бронзови и други антични сечива и изделия,  всякакви стари монети, разни каймета и други ценни книжа, печати, сабли, пищови, разни знакови отличия и гербове, различни музикални инструменти и т.н. В архивния фонд на музея, освен Устава за основаването му, е съхранен и Законът за страните от 1911 година. Утвърден е с указ от 10 февруари 1911 година и е обнародван в Държавен вестник в брой 37 от същата година. Документът е интересен с оглед на това, че засяга музейното дело като цяло у нас. В чл. 2 се описва кои предмети се смятат за паметници ,исторически и културни, а именно: това са паметници, документи и художествени произведения от най- старо време до Освобождението на България, които имат историческо, археологическо, художествено и палеонтоложко значение като стари сгради и развалини, градища, калета, окопи, черкви, църквища и манастирища,  джамии, чешми, водопроводи ,мостове, могили, гробове, побити камъни и други подобни,старинни изделия от разни материали, статуи, плочи с образи, камъни с надписи и украшения. За старини се смятат също и градини, гори, сгради и въобще всички места, които са свързани със събития и личности в нашата история, а така също и стари ръкопис, редки и ценни старопечатни произведения, гравюри, портрети, стари материи, шевове и музикални инструменти. От по- ново време друг  важен документ, който е свързан пряко с историята и дейността на Историческия музей в Силистра, е писмо от Историко-етнографския музей в града до  Министерството на просветата, с което се уведомява за разкритата Римска гробница в града. Подробно е описано как е открит обектът. Това се случва през 1942 година когато работници, които са реголвали мястото, за да засадят ново лозе са достигнали до свода на гробницата, разровили са я, разбили са я и със стълба са се спуснали вътре на дълбочина 3,5 метра. Това, което са намерили вътре са го изнесли. Този факт много бързо е станал известен на гражданството и на жителите от близкия квартал, които бързо алармират властите. Когато този факт става известен на управата на града тя се разпорежда там да бъде разположена охрана, за да се ограничи достъпът на външни лица в гробницата. И до днес този паметник е много посещаван от гости и туристи.

Фокус:Идеята за основаване на музей в Силистра се лансира отново след установяване на българската власт по силата на Крайовската спогобда.

Юлия Кюшелиева: Да, за същия период от време  и от историята на Силистра мога да посоча едно уведомително писмо от председателя на музея, тогавашния ръководител в града до министъра на народното просвещение в София. Писмото е от 8 август 1942 година. В него се казва, че още в първите дни след Освобождението на Силистра, като се има предвид Освобождението на града по силата на Крайовската спогодба, тогава когато Силистра и областта са възвърнати към България, група граждани са основали Историко-етнографски музей, в който ще се съхраняват старините, с които Силистра е твърде богата. Всички необходими книжа за основаването на музея са изпратени чрез силистренският околийски управител до Министерството за утвърждаването на откриването на музея, заедно с устава, изработен вече при повторното откриване на културната институция. Това са по – важните, по- емблематични документи, които се съхраняват в архивния фонд на музея. Запазен е  учредителен протокол от 19 октомври 1941 година. От съдържанието му става ясно, че в една от стаите на Педагогическото училище се е състояло събрание,  в което е участвала голяма част от интелигенцията на града. На това събрание именно е поставено началото на Историко-етнографския музей.  Протоколът е в оригинал. На събранието за възстановяването или отново откриването на музея са присъствали началникът на гарнизона полковник Козаров, директорът на Учителския институт Игнатов,  учители, които са преподавали в смесената гимназия, директорът Лефтер Бояджиев, околийският училищен инспектор, учители и от други училища в града, директорът на Популярната банка в Силистра Христо Андреев, адвокатите Драган Бобчев, Благой Кузманов,  Георги Карагеоргиев и др., видни търговци за времето си Васил Сафаров, Тодор Попов, кметът на Силистра Иван Дочев, помощник- кметът Борис Коджабашев, околийският управител Владимир Стойчев, артисти, фотографи и т.н. Изключително интересни са документите за дейността на музея. Те са в оригинал  и са на разположение на посетителите и ползвателите на архивна информация по архивните фондове на Държавен фонд- Силистра.

Ивелина ИВАНОВА