Юлия Нинова, Специализиран музей – Трявна: Дарителската традиция, която продължава и до днес, започва със строежа на школото в града

Юлия Нинова, директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство  в Трявна, в интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус:  Трявна е един от най-възрожденските български градове, популярна дестинация не само заради красивата природа и съхранената автентичност, но и заради самата атмосфера. Възрожденските къщи и десетките паметници на културата са извоювали мястото на Трявна в списъка на 100-те национални туристически обекта. Тук са родени революционерът Ангел Кънчев и поетът Пенчо Славейков, най-голямата гордост на тревненци. През възраждането Трявна се разраства, става занаятчийско селище и се превръща в един от стожерите на възрожденския дух и национално самосъзнание на българите. Трявна е обявен за архитектурен резерват, а множеството музеи пазят духа на Възраждането. Разговаряме с Юлия Нинова, директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство  в Трявна. Г-жо Нинова, животът на кои личности е свързан с Трявна и какво пази градът за делата им?

Юлия Нинова: Действително, както казахте и вие, Трявна е един специален град от времето на Възраждането. Редица личности са свързали живота си за това България да бъде свободна, българите да бъдат образовани. Всеки, който е посещавал Трявна, няма начин да не е усетил този възрожденски дух, който ние се опитваме да съхраняваме в годините и надявам се, че успяваме. Много са личностите, свързани с Трявна, с нейната история, с нейната култура. Все пак бих искала да спомена някои от тях. Летописецът поп Йовчо, който е бил учител в килийното училище, бил е занаятчия, търговец, изключително начетен за времето си човек, който се е ползвал с огромен авторитет сред обществото и е бил сред управляващите Тревненската община. Той е владеел няколко езика и прави препис на Паисиевата история, но най-голямата заслуга на поп Йовчо е написването на неговата книжка „Летопис и родословие“. В нея свещеникът прави вписвания от средата на ХVІІІ до средата на ХІХ век. Летописът е дописван по-късно и от неговия син, и от неговия внук, и обхваща събития от живота на града от 1680 г. до 1869 г. Този летопис представлява един ценен източник за събитията, които са се случвали в Трявна през този немалък период. Петър Сапунов, друг виден тревненец, той е бил издател и преводач, имал е печатница в Букурещ, той е човекът, който превежда от гръцки Новия Завет. А неговия син пък е един от основоположниците на театралното дело в България. Друг виден тревненец е поп Кольо Витанов, той е бил космополитна за времето си личност, той е бил и учител, и свещеник, и изключително изкусен резбар. Негово дело е Владишкия трон в църквата „Свети Архангел Михаил“ в центъра на Трявна, иконостасът в църквата в село Енчец, Тревненско, иконостасът в църквата „Свети Илия“ в Севлиево. Поп Кольо Витанов, също както и Ангел Кънчев, за който вие споменахте, е бил съратник на Левски и при посещението си в Трявна Левски често пъти е гостувал в неговия дом. Други видни тревненци са тези от рода Славейкови, но докато обикновено, когато се говори за Славейкови, веднага в съзнанието ни изникват Петко Славейков и неговия син Пенчо, те действително са най-популярните личности в този род, но ми се иска да кажа, че и останалите деца на Петко и Ирина Славейкови също получават много високо образование, заемат важни длъжности в новоосвободената българска държава. Например Иван Славейков е бил кмет на София през периода 1885-1886 г., също така и министър на просвещението. Райчо Славейков е бил генерал от българската армия, участвал в боевете при Шипка и в Сръбско-българската война. Христо Славейков е бил член на Демократическата партия и председател на Народното събрание през 1908 и 1910 г., също е бил и министър на правосъдието. За него дори има предположения, че самият той чете манифеста за обявяването на независимостта на България през 1908 г. и го връчва на цар Фердинанд. Съответно Пенчо Славейков, за него се знае, че той завършва философия в Лайпциг, превежда Пушкин, Лермонтов, Шекспир и е един от създателите на Кръга „Мисъл“. Единственият българин, номиниран за Нобелова награда за литература за своята поема „Кървава песен“, която той не успява да получи, тъй като Нобелова награда се е давала само на живи творци. Пенчо Славейков не успява да я получи. Друг виден тревненец, който заслужава да споменем, това е Пенчо Райков. Това е първият професор по химия в България. Той получава своето образование в град Николаев и след това през 1883 година заминава за Лайпциг, където завършва химия. Там защитава докторска дисертация, впоследствие се завръща в България и става професор и титуляр в Катедрата по органична химия към Софийския университет, председател на Българското химическо дружество и декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет. Над 100 научни труда и въобще приносът му в областта на химическата наука е огромен и заслужава възхищение. Друга известна тревненска фамилия е Даскалови, вероятно сте чували за Даскаловата къща в Трявна с резбованите тавани-слънца, където се е състоял първият художествен конкурс у нас, но искам да спомена д-р Христо Даскалов, който е човекът, открил и разчел надписът на Омуртаговата колона в църквата „Свети Четирийсет мъченици“ и надписът на колоната на цар Иван Асен ІІ, и първият човек, който ги публикува. Откриването на тези колони, разчитането на надписите, става през 1858 г. Друг представител на тази фамилия е Богомил Даскалов, който е бил изключително начетен за времето си човек, краевед. Той издава една поредица „Трявна в миналото“, която ние и досега ползваме като един източник на живота, историята, нравите и  културата на тревненци. Той е бил и учител, и музикант, и театрал, и много, много други неща. Много са тревненците, няма как да ги изброя всички, но мисля, че тези, които споменах, все пак дават някаква представа за това какви хора са били тревненци.

Фокус:  През 1839 г. в Трявна се създава второто светско училище в България, където преподава и Петко Славейков. Как е била организирана образователната и просветна дейност в Трявна?

Юлия Нинова: Тук бих искала да направя една корекция – Тревненското школо не е второто светско училище. Действително строежът му започва само една  година след откриването на първото от Васил Априлов в Габрово, но Тревненското школо е строено в продължение на 3 години и междувременно се откриват и други училища. Така че по-правилно е да кажем едно от първите училища. От 1836-1839 г. е построено със средства, които са дарени от един тревненски търговец, живеещ в Букурещ – това е Никола Стоянов Бояджийкин. По примера на благодетелите на габровското училище, той завещава цялото си имущество на стойност 31 хиляди гроша за изграждане на школото в Трявна, като неговото желание е било децата да се уча не само на катехизис, а още и на отечественознание, землеописание, чужди езици и още много други. За изпълнител на завещанието той определя Петър Сапунов, за който вече споменах, който е бил виден книжовник и издател по това време. От строежа на Тревненското школо всъщност датира и дарителската традиция в Трявна, която продължава и днес. Средствата, както вече казах, са дарени от тревненец. Земята, върху която се построява Тревненското школо, е дарена от църквата „Свети Архангел Михаил“. Трудът, който полагат всички тревненци, също е доброволен, също е дарен. Първите си ученици школото приема на Димитровден, 1839 г. Васил Априлов е проявявал голям интерес към Тревненското школо и много тесни контакти е поддържал с учителите. Помагал е по всички възможни начини. Той дори казва: „Великолепно здание, което в случай на нужда, може да служи r за гимназия.“ През 1842 г. Васил Априлов изпраща от Одеса печат на училището, а малко по-късно книги и пособия за тревненските ученици. Първоначално класната стая е била една, в която са учили всичките между 120 и 160 ученици. В тази учебна стая има три чина, те били приковани към пода. На всеки чин се събирали по осем дечица, пред които на първия ред стояла пясъчницата – това е една маса, напълнена с пясък, където най-малките дечица се учели да пишат буквите и цифрите с пръстчета по пясъка, за изравняване на изписаните от тях буквички се използва малка правоъгълна дъсчица, която се наричала гребло или стъргалка. След като напреднат и се научат на основните неща, те били премествани на втория ред, зад пясъчницата пък е чинът, на който се учат да пишат върху плаки. След като усвоят писането върху плаките, учениците преминават на следващия чин, където започват да пишат с перо и мастило върху хартия. Първоначално се ползвали орлови пера, но тъй като много трудно се намирали, впоследствие в употреба влезли пачите пера, пуйчите пера, които били достъпни за всички. Металните пера вече се появяват доста по-късно, в средата на ХІХ-ти век. Интересно е това, че мастилото учениците са го приготвяли сами, като използвали варени сажди или узрял плод от бъз, шикалки, гъби, понякога използвали сливово дърво, трици на прах, към тях прибавяли горена вълна и сместа заливали с вино. Най-отпред в класната стая се намирал подиумът, катедрата, главното седалище за учителя,  оттам се управлявало цялото взаимно училище, като никой нямал право да се качва на този подиум. По стените на класната стая били окачени полукръгове със взаимоучителни таблици. Полукръговете са метални, обикновено изработени от желязо и са приковани към стената, така че около тях да могат да се нареждат около 8-10 ученици, а вътре в полукръга било мястото на показвача. Целта била дечицата да не пипат с пръсти взаимоучителните таблици, защото тогава не е имало възможност да се сменят непрекъснато, така че трябвало да се пазят. Най-разпространени били таблиците на Неофит Рилски, които били 66 на брой, той всъщност въвежда взаимоучителната метода в България, която усвоява от Букурещ. Добрите ученици на вратлетата били окачвани т.нар. кавалерии – това са табелки, които имали надписи, положителни, съответно според това какъв е  ученикът, например прилежен, внимателен, покорен, мъдър и т.н. Първоначално в училището се прилагали доста телесни наказания – бой с пръчки по ходилата, стоене върху царевични зърна или боб, но впоследствие с идването на Петко Славейков в тревненското школо, тези наказания изпадат, били забранени и образованието минава на една по-демократична основа. Петко Славейков е този, който, освен че премахва тежките телесни наказания, въвежда и изучаването на предметите пеене, физическо, рисуване, в които децата да изживяват своите възможности. Също Славейков въвежда годишните изпити в края на вяска учебна година. В този ден дворът на школото се изпълвал с бащи, майки, баби, дядовци, дошли да видят какво са научили децата през учебната година и съответно този ден се превръщал в празник на цялото тревненско население. Ученици на Петко Славейков споменават, че патриотизъм е лъхал дори от математическите задачи, които е давал Славейков. Малко по-късно, в една от килиите на църквата „Свети Архангел Михаил“, това става 1855 г., се открива Тревненското девическо училище. Първата учителка в него е даскалица Неделя от Котел, която учителства в продължение на 2 години, след това е заместена от други учителки. Девическото училище е било посещавано от много по-малко ученици, около 20-30 момичета. Те също се обучавали по взаимната метода като момчетата. Макар и по-бавно девическото образование до Освобождението успява да достигне до нивото на образованието на момчетата в Тревненското школо. Тревненското училище просъществува като такова до края на ХІХ век, когато се построява ново, съвременно училище, което функционира и до днес. В сградата на школото в момента се помещава един от деветте музейни обекти на Тревненския специализиран музей, в който представяме възстановка на класна стая така, както е била във времето на Възраждането. Представяме документална експозиция за учебното дело в Трявна със стари учебници, снимки на учители и ученици, пособия за писане, вече оригинални. Школото е и мястото, в което показваме много дарения, направени на Трявна. Аз вече споменах откога датира дарителската традиция. Тя продължава и до днес. Много творци продължават да даряват на Трявна своите колекции. В момента в школото е запазено най-голямото дарение на братята Димитър Казаков – Нерон и брат му Никола Казаков, съвременен живопис. Това са художници от световна известност, световна величина. Показваме дарения от стари часовници, времеизмерителни уреди, направени от Георги Везиров, който е бил часовникар по професия и през целия си живот е събирал и връщал към живот стари часовници. Дарение на професор Кънчо Цанев – съвременна дърворезба, този голям български резбар произхожда от тревненския край и е продължител на Възрожденската тревненска художествена школа. Дарение на художника Цветан Колев, периодично правим и временни изложби, в които ни гостуват музеи от цялата страна.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА