Юлия Цанкова, фолклорист: Фестивали като „Фолклорен извор“ дават възможност да се опази всичко онова, което сме наследили и се предава през поколенията

Радио "Фокус" - Велико Търново

В каква посока се развива българският фолклор в наши дни, съумяваме ли да съхраним традициите и обичаите си, прочетете в интервю на Радио „Фокус“ – Велико Търново с Юлия Цанкова, изтъкнат фолклорист и председател на журито на Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор” в село Царевец.

 

Фокус: Г-жо Цанкова, с какво чувство свързвате „Фолклорен извор“ като председател на журито от самото му начало?

 Юлия Цанкова: С много голямо чувство и мога да говоря доста възторжено, защото това е един наистина уникален фестивал, фестивал, в който всеки получава внимание и всеки съвсем свободно показва това, което може и  понеже това е осма година, аз си мисля, че първите седем години отгледахме заедно това отроче, а то толкова бързо порасна, че се превърна в един Крали Марко. По всякакъв начин, сякаш иска да докаже „Да, това съм аз, вие ми дадохте пътя, но аз наистина вървя много уверено по него и мисля да стигна много далече“. Това е заявката на хората, които идват тук. Тази година има наистина много участници, това също е доста показателно, но това, че има един твърд електорат, една твърда група от състави, индивидуални изпълнители, оркестранти, изпълнители на обичаи, които просто казват, че не могат да не дойдат тук. Освен това, тези хора се готвят цяла година,  за да покажат това, което могат  и много от тях казват че идват, защото се чувстват много свободни и могат да покажат всичко онова, което ги вълнува. Това за един фестивал е нещо, което го прави уникален. Всичко това разбира се, не би могло да случи, това пренасяне на фолклора във времето, тази сигурност и вяра, която изпитваме всички ние, че фолклора ни ще го бъде, ако я няма тази перфектна организация и това, което е много показателно, че кмета на Община Свищов Генчо Генчев и целият екип на фестивала, създават чувството у всеки един участник, че той е важен, че всеки е личност.

Фокус: Очаквате ли изненади от участниците?

Юлия Цанкова: Със сигурност ще има изненади, не знам какви са, затова е изненада. Всеки иска  да покаже нещо ново, различно, нещо по-силно, но това, което е показателно за този фестивал е, че тук няма завист, злоба, конкурентите пляскат един на друг, радват се един на друг. Това означава и, че се  оценяват взаимно. Но пък има много усмивки, радост, как да не говори човек патетично, след като вижда, че всички греят.

Фокус: Може ли да се каже, че фолклора ги обединява?

Юлия Цанкова: Със сигурност. И освен това, обединяват ги ценностите, които носи фолклора, тези ценности, които са малко размити в ежедневието ни, но тук сякаш има една заедност, онова, което сме изгубили представа как изглежда, тук се вижда, то е като на длан и това лично мен много ме радва.

Фокус: Спомняте ли си през годините за някои по колоритни участници, които са останали в съзнанието Ви?

Юлия Цанкова: Спомням си нещо, което много ме впечатли. Едно момиченце на 3 години, Виктория се казва, по време на изпълнението й спря  за момент апаратурата, но тя продължи да пее и когато свърши всичко, тя се поклони на публиката и благодари с едно самочувствие на изгряваща звезда. И другото, което още не мога да забравя, това е една група от варненския край, която излезе на  сцената, беше тъмно, само прожекторите светеха, всичко е много красиво, сцената на Летния театър в селото, и в един момент тока спира. Тогава всеки извади мобилния си телефон, освети сцената и групата продължи докрай. Това ако не е доказателство, че наистина моралния кодекс на българина е кодиран във фолклора и, че тези участници пък и гостите, го носят в себе си като национален ген, мисля си, че няма по-ярко доказателство за това.

Фокус: В каква посока се развива българският фолклор и успяваме ли да го съхраним?

Юлия Цанкова: Трудно успяваме да го съхраним, и ако не са такива фестивали, струва ми се, че фолклора ни някак си многопластово се разклонява не в най-добрите посоки, според мен. Но фестивали като този дават възможност да се опази всичко онова, което сме наследили, обреди, обичаи, пословици песни, танци, игри всичко онова, което се предава през поколенията, тук се показва, съхранява, тук се вижда как се пренася във времето и си мисля, че няма да загине фолклора ни.
Мария НЕДЕВА