Юрий Асланов: Важно е в новото правителство да няма безпринципно коалиране в името на властта, а такова на базата на идеи

По-малко от 2 месеца остават до предсрочните парламентарни избори вече са ясни и листите на основните противници ГЕРБ и БСП. Каква предизборна кампания може да очакваме и какви са очакванията за облика на новия парламент – темата коментираме със социолога Юрий Асланов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Фокус: Господин Асланов, ясни са ни имената на листите от ГЕРБ и БСП, които ще се изправят в директна битка, това според вас по-скоро битка на личности или на идеи ще бъде?
Юрий Асланов: По малко и от едното и от другото, но хората поне през последните 10-15 години, това не е само български седимент, се отучиха да гласуват на общи избори, както за личности, така и за идеи, по-скоро гласуват за образи и знаци, които в кампанията останалите политически субекти им отправят като послания. Така че нито имената в листите, нито така наречените предизборни платформи ще играят решаваща роля. Общата нагласа на избирателите е мотивирана от високата критичност и недоволството, от начина на правене на политика, в смисъла на това водещият мотив ще бъде идеята за промяна, което дава предимство на досегашни опозиционни партии, на първо място на БСП като че ли, но разбира се ГЕРБ има своя потенциал и ще се опита да го защити. Към този момент силите, поне данните, нашите данни показват това на двете основни водещи политически сили са почти изравнени, което не означава, че ще остане така до края на изборната кампания. Във всеки случай нито една от двете няма да получи толкова съществено предимство, че да успее да състави самостоятелно мнозинство и оттук нататък започват въпроси, които нямат отговор и отговорите ще дойдат след приключване на изборите, когато се състави парламентът – дали ще може да се образува стабилно мнозинство, или отново ще наблюдаваме типичната за последните години нестабилност от някакви компромисни коалиции, това ще разберем на по-късен етап. Но е ясно, че засега борбата ще върви за надмощие по време на кампанията, кой БСП или ГЕРБ ще се окичи със славата на първа политическа сила и ако в смисъла на това има промяна и БСП победи, това ще създаде атмосфера за промяна по-нататък и най-вероятно ще наблюдаваме нова динамика след изборите.
Фокус: Все пак има ли някаква правилна предизборна философия, на която партиите могат да заложат, до момента повечето от тях се обявиха за увеличение на заплати, пенсии, учителски възнаграждения, вие сам казахте, че посланията на партиите няма да бъдат много решаващи при избора на гражданите?
Юрий Асланов: Няма да бъдат, защото всички партии или поне основните от тях правилно обозначават и проблемите, и нагласите на мнозинството от българските избиратели и се наблюдава една мода, по-точно две моди, но като че ли първата е по-водеща – да се играе на терена на левите послания, в смисъл на това дори и десни партии се ангажираха с левичарски лозунги на този етап. Но на този терен най-автентично стои БСП, защото независимо, че нейната програма не изобилства от най-крайно леви обещания, все пак БСП е партията, върху която стои автентичното подозрение, че е лявата партия. Втората мода, която също ще бъде наложена по време на тази кампания е национализмът. На този терен стои по-автентично Обединеният патриотичен блок и неговите послания. В този смисъл тези две партии, БСП и Обединените патриоти със сигурност ще подобрят позициите си в следващо парламентарно представителство, в сравнение с досегашното си представяне в предишния парламент, докато останалите политически сили в една или друга степен ще влошат това представяне, в сравнение с това, което са имали досега. Но пак повтарям, основният въпрос ще дойде след изборите – как ще се формира стабилно мнозинство и от гледна точка на предизвикателствата, които очертават и предстоящото председателство на България в Европейския съюз (ЕС), както и проблемите в икономиката и в другите сфери.
Фокус: Можем ли да очакваме някакви изненади при коалирането на партиите или политическите ротации ще си останат без промяна от досега познатите ни такива?
Юрий Асланов: Винаги може да очакваме изненади, но възможностите за големи изненади този път са по-малки. Под големи изненади бих обозначил някоя от двете водещи политически сили към този момент да изпадне на трето място, такова нещо не очаквам. Малки изненади са възможни, от гледна точка на това, че някои от по-второстепенните, втора и трета линия политически субекти може да остане извън парламента или пък да надскочи себе си някой за когото не предполагаме, към този момент не получаваме данни, че има потенциал, в хода на кампанията да набере сила и да се класира за парламента, по този начин да увеличи разнообразието от парламентарно представителство. Колкото до изненадите при коалирането от моя гледна точка е важно дали отново ще наблюдаваме безпринципност, тоест в името на властта коалиции, сглобени, както и да е, само и само да ги има, за да се излъчи правителство или все пак било вляво, било вдясно някакви що-годе принципни коалиции, съставени на база принципи и идеологии, на платформи, на идеи. Това лично на мен ми се иска да го видим, няма значение дали вляво или вдясно, защото все пак защитата на някакви устойчиви принципи в политиката действа като положителен пример, докато останалото – безпринципните коалиции действат развращаващо и допълнително отблъскват хората от политиката.
Фокус: Евентуалното машинно гласуване, което към момента изглежда някак непостижимо, може ли да окаже влияние върху активността на избирателите, могат ли да се почувстват объркани от тези нововъведения в последната минута и да изберат просто да не упражнят вота си?
Юрий Асланов: Не, няма такава опасност, защото всеки избирател има традиционната възможност – да гласува по досегашния начин, тъй като гласуването с машина не е задължително. Задължително е за всички секции поне по закон да има осигурена такава възможност, но това не води до задължения на избирателя да избере тази възможност на гласуване, не него му е осигурена и другата възможност – традиционната, така че това няма да е причина за затруднение, но разбира се, ако има осигурени във всички изборни секции машинно гласуване, поне от досегашния опит ние можем да предположим и да направим прогнозата, че единственият ефект ще бъде само върху повишението на дела на така наречения преференциален вот, защото машините предлагат по-голямо удобство за избирателя и със сигурност ще има много повече избиратели, които ще изберат този начин на гласуване, които ще преференциите в отделните листи на партиите, избрани от тях. Това е нещото, което ще възбуди и допълнителни емоции, защото ще пренареди доста кандидатски листи.
Фокус: Като че ли обаче партиите оставиха на заден план промяната в изборните правила, до колко тази тема трябва да бъде водеща за новото правителство?
Юрий Асланов: Тази тема ще бъде водеща така или иначе за новия парламент, защото той ще трябва да се произнесе по резултат от референдума, независимо дали административния съд ще определи дали тези резултати са задължителни за парламента или не. Ако съдът, 5-членният състав, който още не е заседавал, който ще се случи в разгара на гореща фаза на кампанията, впрочем и може да повлияе на някои изборни нагласи определи за задължителен, че резултатът има задължителен характер за парламента, тогава нещата са много ясни какво трябва да направи парламентът. Втората хипотеза обаче, ако не са задължителни, парламентът така или иначе е длъжен да се произнесе по резултата и да приеме или да отхвърли някакви законодателни промени, но такъв дебат ще има. Аз мисля, че избирателната система не може да остане същата като досегашната, при всяка една хипотеза, защото има силен обществен натиск, има силно заявено обществено желание за някаква промяна и тук вече зависи от зрелостта на политическите сили, представени в следващия парламент какъв подход ще изберат за признаването или непризнаването на тази обществена атмосфера, която се създаде, във връзка с провеждането на този референдум и предполагам, че в следващото Народно събрание ще има дебат и ще се приемат някакви промени, които ще имат по-съществен, по-радикален характер, относно изменението на избирателната система в България.
Виктория МЕСРОБОВИЧ