Юрий Асланов: 71% от българските граждани смятат, че политическата система работи предимно в интерес на по-богати и властимащи групи или лица

Юрий Асланов, собственик и управител на социологическа агенция АФИС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Ако европейските избори бяха днес, БСП ще получи 24,2 % от гласовете, ГЕРБ – 23%, ДПС – 7,7%, Обединени патриоти – 3,3%, показват данните от националното представително проучване на агенция АФИС. Според собственика и управител на социологическата агенция Юрий Асланов, силите между двете водещи партии са изравнени и това е от данните на агенцията още от края на 2018 г. Преднината от процент и две десети на социалистите, достатъчно основание ли дава те да се припознават като инструмент на наказателен вот, ето това е тема, върху която предлагам да разсъждаваме със социологът Юрий Асланов. Добър вечер.

Юрий Асланов: Добър вечер.

Водещ: Господин Асланов, ако БСП прибавя периферия към гласовете си, за да постигне тези 24,2%, откъде идва тази периферия, какви са хората от нея?

Юрий Асланов: Най-напред предлагам да не се вторачваме в числата, защото изводите, които правим, са достоверни, числата при цялата условност на отдалечения момент от събитието, в случая от евроизборите предполагат и промяна в рамките на статистическа грешка. Но, да първият извод е, че силите са изравнени, вторият извод е, че продължава отливът на доверие от управляващото мнозинство и правителството, макар и вече затихващ като темп в сравнение с това, което наблюдавахме през цялата минала година. И третото е, че да от края на миналата година БСП започна да прибавя периферия за сметка на противници на статуквото, които са много и част от тези противници започват наистина да припознават като инструмент, като оръжие на процеса на наказателния вот, тъй като ние знаем от опит, че на изборите не всички, които се явяват пред избирателните урни, не всички български граждани гласуват за някого. Има и такива, които искат да гласуват против нещо. И това сме го виждали на много изборни кампании досега. Няма основание да очакваме, че ще бъде съществено по-различно, независимо, че интересът към европейските избори е традиционно по-слаб.

Водещ: Г-н Асланов, достатъчни ли са данните от вашето изследване, за да се смята, че БСП приема наказателен вот на бивши избиратели на ГЕРБ?

Юрий Асланов: Не, такъв извод не може да се направи. Тъй като периферията, която надгражда БСП към този момент, съдейки по профила на тези избиратели, по-скоро се състои от бивши традиционни избиратели на БСП, които назад в годините са се въздържали да я подкрепят и не са направили това на предходните европейски избори. И второ, за сметка на избиратели на други партии, не толкова на ГЕРБ. Да очакваме, че ще се повтори вълна от мащаба на онова, което се случи на президентските избори, особено на втория тур за Румен Радев, не, такива основания няма. Както казах и европейските избори са много специфични, отношението към тях е специфично, а не само български феномен, това е за всички останали държави от ЕС и избирателната активност логично е по-слаба. Няма да има чак такава мощна вълна, каквато регистрирахме на президентските избори, но нещо ще има, тъй като наистина доста пълнолетни български граждани търсят форма да изразят активно протеста си срещу всичко онова, което се случва в страната и под някаква форма мишена на тяхното недоволство логично са управляващите, властимащите, правителството.

Водещ: БСП в чия ниша навлиза, на патриотите ли, т.е. патриотичната ниша с по-патриотическите, по-националистическите изяви на Корнелия Нинова?

Юрий Асланов: Имаше такива неща, но те отдавна спряха да се развиват, защото т.н. патриоти вече собствено няма какво толкова да прибавят, тъй като доверието и към тях отслабна. Тук може би съм длъжен да направя уговорката, че докато бяхме на терен с настоящото проучване, ние не сме регистрирали промяната на настроенията, която неизбежно ще настъпи от гледна точка на днешните събития. Такива факти не са действали по време на нашия терен. Вие знаете в сряда от новините, че в криза е единството на обединените патриоти, предвид изявленията на част от лидерите на тази коалиция. Това не сме успели да измерим, ефекта на тези послания. Но общо взето подкрепата за патриотите е толкова свита към даден момент, че няма и какво да се взима от там. Така че отговорът ми е по-скоро не. Пак подчертавам, този прилив на  това надграждане на гласове в полза на БСП е главно за сметка или на политически неутрални избиратели, или на избиратели на други партии, но най-вече на бивши традиционни избиратели на самата БСП.

Водещ: Това изследване дава ли нагласи за поведение в посока използването на инструмента за наказателен вот? И какво трябва да бъде поведението на левицата и на нейния лидер, за да се затвърдят нагласите и да се материализират в нейна полза?

Юрий Асланов: Не бих си позволявал да приема ролята на човек, който дава съвет или ориентир за поведението на която и да е партия, така че по-скоро ще се въздържа от отговор на въпроса така зададен. Според мен все още е рано да се говори за подобни неща, тъй като до изборите има доста време. Според мен, обаче няма, това време не е достатъчно, за да се появи изцяло нов играч на терена, който да обере протестно наказателния вот, защото обикновено има ли поява на такъв играч, протестно наказателният вот се концентрира в него, а не в съществуващите партии. Според мен няма чак толкова време до евроизборите, а изглежда евроизборите не са и чак толкова интересни за потенциалните претенденти или проектанти на нови политически формации. Но пак подчертавам, най-важното е, че имаме констатации за изравнени сили, за предстояща битка за първото място. В рамките на статистическата грешка, може преднината вече да е на БСП, както излиза по наши данни, може да е с малко отгоре за ГЕРБ – най-важното е, че тенденциите, които се развиват, те са логични и те няма да бъдат преустановени през останалото време, защото хората няма да започнат да си харесват повече живота тук и да изпитват удовлетворение от действията на управляващото мнозинство и изпълнителната власт, така че да се преобърне тази тенденция в радикално ново качество, за да се върнат нещата там, където бяха преди година и повече.

Водещ: Г-н Асланов, защо не допуснете, че извънпарламентарната опозиция в лицето на бившите десни, също би могла да обере протестния вот?

Юрий Асланов: Би могла, това е, разбира се,  теория. Нашите данни не подсказват такъв потенциал. Аз не мисля, че съм видял и данни публикувани от други колеги, които да предполагат такъв мощен скок. Регистрираме подкрепа на много ниско ниво в нано стойности за извънпарламентарната десница. И на мен лично ми се струва, че би била голяма изненада, ако т.н. извънпарламентарни десни в броените месеци до изборите успеят до такава степен да разширят подкрепата си от днешна гледна точка, че да се намесят в разпределението на евромандатите. Да не забравяме, че и прагът за влизане в ЕП от България е необичайно висок. Той не е 4% както на национални избор, той е 6%, и да ги постигнат за извънпарламентарните десни е непосилно до оставащото време до изборите на фона на данните, които регистрираме до този момент. Имайте предвид, че общественото мнение не се развива взривообразно, както много хора си мислят, освен при някакви чудовищни събития, война, природни бедствия – да не дава Господ – такива неща да се случват. То се отлага много дълго време и много бавно се променя. Не прави резки скокове и в този смисъл такива изненадващи обрати са възможни, разбира се, възможни са малки изненади в подреждането на класациите и в стойностите. Но към този момент и ние сме сигурни, че каквото и да се случва, с уговорката да не настъпят някакви много драматични и глобални събития, 3 са сигурните партии в България, които ще присъстват в следващия ЕП. Това са БСП, ГЕРБ и ДПС с опция и Обединени патриоти да се поздравят с не повече от един евромандат. Разбира се, при условие, че останат обединени, което от гледна точка на днешния новинарски поток като че ли изглежда отдалечаваща се хипотеза пред вид на кризата в т.н. малка управляваща коалиция.

Водещ: Защо ГЕРБ губи, защо БСП печели и защо ДПС остава стабилна?

Юрий Асланов: Аз не бих казал, че има стабилност за която и да е партия. В никакъв случай не бих направил такъв извод. Партийната система преживява голяма криза. Тя е криза във всички институции и в цялата политическа система. 71% от българските граждани, това е също по наши данни смятат, че политическата система не работи в техен интерес, а предимно в интерес на по-богати и властимащи групи или лица. С това нещо не може да се поправи доверието към политическата система и естествено е да се прехвърли и към всички партии. В този смисъл няма партия, която да изглежда стабилно и убедително на този терен. Въпросът е, че има и естествено умора от дългото присъствие на ГЕРБ във властта, има износване. Хората искат да виждат някаква промяна във властта и естествено към този момент вниманието на част от тези, които недоволстват от статуквото се насочва към най-голямата възможна карта, която може да се изиграе и това е БСП. Друг основен претендент за първото място, не съм единствен, който го твърди – няма.

Водещ: Тази карта на наказанието не звучи много ласкаво за БСП, да ви кажа. Може би единият процент да гали ухото, но това, че те избират, за да наказват, едва ли е най-добрата атестация за твоите качества.

Юрий Асланов: Тук трябва да сложим в сметката, че досега от началото на демократичните промени в България, без изключение всичките национални  вотове бяха наказателни. Преимущество нямаше нито един позитивен, в това число и така емблематичният вот през 2001 г. за царя, той също беше наказателен към цялата политическа система, към статуквото от този момент. Това също не е български феномен, това се случва във всички страни без изключение от бившия източен блок и е по-скоро материализиран израз на неустойчивия характер все още на новата демокрация и на липсата на изградени демократични навици в по-голямата част от населението. Такава е цената на прехода, на демокрацията и ние я плащаме. В смисъл на това във всяко едно положение да, кризата на доверие винаги ползва някого и е във вреда на някого. В случая тя ползва БСП.

Водещ: Защо планирахте изследването така, че данните да излязат в навечерието на Конгреса на БСП в събота? Вие сте член на Националния съвет на партията.

Юрий Асланов: Не сме се съобразявали конкретно с това нещо, това е в рамките на нашата регулярна изследователска програма. Както сте забелязали, ние всеки месец по това време публикуваме данни без изключение и не само данни на политическа тематика, разбира се – всякакви други. Ще продължим и в следващите дни да публикуваме други данни от същото изследване на други теми вече по-отдалечени от пряката политика, това го правим всеки месец от години. Винаги може да съвпадне с някакви събития, но това е случайно. И да се търси някакъв подтекст в това, е прекалено.

Водещ: Но премиерът го намери. Според него про БСП е вашето изследване и ви обвини в пропаганда.

Юрий Асланов: Аз не желая да коментирам думите на премиера, той каза и други неща. Част от тях са доста груби и неверни. Издава някаква нервност напоследък премиерът, но истината е, че той започва да разбира, че нещата не вървят, както би му се искало и оценките на хората се различават от оценките, които дават управляващите за ситуацията. По друг начин не си обяснявам и признанието му, което беше донякъде неочаквано за изравняването на силите, макар и да си го интерпретира по свой си начин.

Водещ: Г-н Асланов, говорим за присъствие в ЕП, но предсрочните избори задават ли се на хоризонта?

Юрий Асланов: Аз не мога да се ангажирам с такава прогноза. Към този момент ми изглежда логично да се стигне до извънредни парламентарни избори, ако за това говорите?

Водещ: Да, точно за това говоря.

Юрий Асланов: Това се разминава с логиката. Досега европейски избори не са ставали причина за извънредни избори. Ако намекът е за случилото се през 2014 г., това не беше причината за оставката на кабинета на Орешарски, а беше повод за същото, което коалиционният партньор тогава на БСП – ДПС използва въз основа на своя анализ за свои намерения, които на онзи етап дори и не се осъществиха. Но просто взеха за повод резултата от европейските избори. Общо взето резултатът от европейските избори не трябва да бъде нито подценяван, нито надценяван, за да става причина за такива съдбоносни решения. Но, разбира се, не трябва да се изключва и тази хипотеза за извънредни избори, ако резултатът от европейските избори покаже коренно съществено променено съотношение на силите в национален план. Нещо, което и самият премиер го каза преди време, че ако управляващите партии получат по-малко гласове от опозиционните, друг е въпросът, какво ще наричаме опозиционни партии. Това ще означава промяна на ситуацията. И той в тогавашното си изявление, то беше преди 2-3 месеца, не изключи тази хипотеза – да стигнем до извънредни парламентарни избори. Но към този момент, в края на годината има насрочени местни избори, които ангажират интереса на много по-голяма брой от българските граждани. Към този момент не ми се струва логично да се стигне до евроизборите, а пък и след това до извънредни парламентарни избори, което би било прекалено в рамките на една и съща година.

Водещ: Не случайно ви върнах в 2014-та година. Наблюдаваме сходна конфигурация, макар и неофициализирана. ДПС подкрепя правителството, подкрепя ГЕРБ, коалиционният партньор го прави в различни конфигурации – според ситуацията. И ако ДПС се дръпне, на кого ще разчита ГЕРБ?

Юрий Асланов: ГЕРБ има достатъчно възможности да маневрира и да си избират коалиционни партньори, дори и в рамките на сегашния парламент, дори и в условията на сегашната криза в малкия коалиционен партньор – Обединени патриоти. Но въпросът е, ако те имат намерение да играят на инат за пълен мандат, това може да снижи доверието към тях до такива ниски нива, че след това да стане безсмислено да се опитват да се борят за нещо равностойно на сегашното си положение. Специално Борисов много пъти е доказвал, че е маневрен и има усет за това, кога да прекрати мандата, за да предотврати по-големи щети, ако той продължи. Предстои да наблюдаваме как ще се развиват процесите. Засега те се развиват негативно за управляващите. Дали ще продължат така да се развиват, ние ще наблюдаваме последните месеци и най-важното е с каква скорост ще се развиват. Това ще предопредели и решението на самия Борисов дали за пореден път да отиде на предсрочни избори, за да преустанови спада и да се опита да реставрира част от понесените щети от тенденцията или да продължи да играе за пълен мандат. А може би, ако станат драматични промени в съотношението на силите, ако ги покажат и евроизборите и местните избори в края на годината, вече нататък насрочването на извънредни парламентарни избори ще стане неизбежно.

Цоня Събчева