Явор Гечев, „Четири лапи“: Броят на бездомните животни оптимистично намалява, много общини обаче отказват да спазват законодателството за справяне с проблема

Отчита ли се намаление в броя на безстопанствени животни и има ли интерес към осиновяванията? Тези и други въпроси зададохме на Явор Гечев от фондация „Четири лапи“ в интервю за дневния информационен блок на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Гечев, традиционно извършвате преброявания на бездомните животни. Имате ли данни от такова към днешна дата?

Явор Гечев: Ние извършваме преброяване на животни само в определени общини. Редовно работим със Столична община и предстои в рамките на следващите няколко седмици да обявим резултатите от последното преброяване, което направихме в края на миналата и началото на тази година. Вече успяхме да обобщим данните и нещата изглеждат оптимистично. Общо взето има ново намаляване на животните. Също така сме правили преброявания и в други общини, като Пловдив, като Видин, като Варна, Велико Търново също така и имаме наблюдения и в тези общини. За цялата страна, за съжаление, е много трудно да се направи цялостно преброяване само от една единствена организация и затова данните, които се събират, са по наблюдения на кметове или по данни на местната администрация.

Водещ: Цялостните данни са положителни. В предишен разговор за „Фокус“ вие бяхте споменали и отличили общините София, Пловдив, Бургас, Велико Търново като едни от първенците по справяне с този проблем. Запазва ли се тази статистика и сега?

Явор Гечев: Да, запазва се. От положителна гледна точка е това, че в тези общини в големите градове има намаляване на бездомните животни. Но е истина – остават единици градовете, в които се работи съвестно, работи се цялостно и се изпълняват изискванията на българското законодателство. В повечето населени места все още продължават да решават проблемите си или чрез противозаконно умъртвяване на животните, което много трудно се доказва, за съжаление, или чрез извозване на животни от едно населено място в друго. Помнят вероятно слушателите, наскоро имаше един такъв случай в Благоевград – фирмата, която управлява местния приют, беше хваната да извозва кучета към съседна община, където ги пуска. Но това не е единичен случай – за съжаление такива са случаите в цялата страна. Лошото е, че 10 години след приемането на законодателството, което регламентира начините за намаляване броя на безстопанствените животни, то все още не се прилага и като че ли има един бойкот от страна на местната власт на много места, които просто не желаят да приложат българското законодателство. Не желаят да го приложат поради простата причина, че това означава малко по-големи усилия от тяхна страна, които те очевидно нямат намерения да вложат – усилия в това да се регистрират домашните кучета, да се наложи контрол върху собствениците на домашни кучета, защото това е основният източник на животни на улицата, и каквото и да правим ние с кучетата, които вече са попаднали на улицата – разбира се, там трябва да се блокира раждаемостта чрез кастрационни кампании. Но каквото и да се прави, причината, ако не е изкоренена, винаги ще има бездомни кучета и резултатите дори от последните преброявания, които са обявени в доклада на Министерски съвет, сочат, че има известно намаляване, но то не е с този темп, с който бихме желали да го видим.

Водещ: Споменахте кастрационните кампании – фондацията провежда такива. Кога предстои следващата такава и какъв е интересът към тях?

Явор Гечев: Има голям интерес наистина от страна на някои общини, но нашите наблюдения са, че по-скоро става въпрос за пиарски акции, отколкото наистина за желание за последователна дейност. Много общини мислят, че по този начин, канейки екип на „Четири лапи“ за една или за две седмици, ще отчетат някаква дейност и повече няма да има нужда нищо да правят. Именно затова ние започнахме да подбираме партньорите, с които работим сред общините и да залагаме на онези общини, които имат желание дългосрочно да решат проблема, и то чрез прилагане на всички мерки, които са заложени в българското законодателство, които включват регистрация на домашните животни, идентификация на домашните кучета и кастрация на уличните животни, за да се спре от една страна притока от дома към улицата, от друга страна размножаването на животните, които вече са попаднали на улицата. Тази година работихме с Община Елин Пелин и сме много доволни от сътрудничеството си с тази община. С Община Копривщица направихме един много малък проект, който беше основно насочен към идентификация на домашните животни, но също така и към предлагане на безплатна кастрация, защото в тази община дори нямат практикуващи лекари – тя е една от най-малките в страната. Наесен предстои да подновим работа с Община Велико Търново и с други общини в страната.

Водещ: Да, безспорно законовите разпоредби за справянето с проблема е необходимо да се спазват от всички общини, без значение къде точно се намират и колко сериозен е проблемът там. Как обаче може да се противодейства на въпросното извозване на животните, за което споменахте?

Явор Гечев: Това на първо място опира до личната отговорност на хората, които го извършват, и много често това става със знанието или със съдействието на местната власт, което наистина е, бих казал, скандално. Защото тази безотговорност, когато говорим за безотговорността на собствениците, които изхвърлят домашните си любимци, и това е наистина достойно за критика и за порицание, но когато говорим за организирано извозване на големи групи кучета от едно място на друго със съдействието на общинска власт, това вече е случай, който би трябвало да бъде отнесена и към полиция и прокуратура. Трудно е да се противодейства на тези явления, защото от една страна хората, особено в малките населени места, се страхуват да подават сигнали. От друга страна, извършителите трябва да бъдат заловени на място, както се случи с благоевградската фирма. Именно затова апелът ми е към хората, които стават свидетели на подобен род извозване, незабавно да подават сигнали на телефон 112.

Водещ: Извън цялостната статистика и данни, какво отчитате – има ли повишение на безстопанствените животни през летните месеци, имайки предвид и по-голямото движение на хора, повечето летни почивки?

Явор Гечев: По-скоро има повишаване на бездомните животни през есента, защото много хора си взимат през пролетта куче, което да го гледат на вилата, и когато се приберат от вилата, просто го пускат. Също така традиционно пролетно и есенно време са сезоните, в които животните се размножават. Т.е. тогава има изоставяне и на бебета повече, а лятото не толкова.

Водещ: На фона на това, как се движат нивата на осиновяванията? Има ли желаещи да се сдобият с нов член на семейство именно от приют?

Явор Гечев: Това, което е хубавото, е, че все повече хора осиновяват животни или направо от улицата, или от приюти. Последният ми опит е с един изоставен развъдник, на който попаднахме, от който трябваше да спасим 16 животни. Още през първата седмица успяхме да задомим четири от тези 16 животни. Така че наблюденията ни са, че хората вече, особено в София и може би един-два от другите големи градове, все по-малко робуват на идеята за това, че домашният любимец трябва да бъде породист, а гледат на него като на един приятел, независимо от това дали е породист или не е. Хубавото е, че специално в Бургас и в София вече и местната администрация работи много усилено с организиране на осиновителски кампании с местни доброволци и организации в защита на животните, и резултатите, разбира се, не закъсняват. Все повече стават хората, които осиновяват бездомни животни. Моите лични наблюдения са, че в парка, в който аз извеждам своето куче – в Борисовата градина, вече почти всяко второ животно е безпородно, което сочи, че най-вероятно е осиновено или от улицата, или от приют.

Водещ: Наистина положителна тенденция. Иска ми се да насоча вниманието ви и към един друг начин, по който бихме могли да помогнем дори в ежедневието си. Високите летни температури, знаем, влияят на всички, не само на хората, но и на бездомните животни. Как можем да помогнем на тях?

Явор Гечев: Това, което е много важно, и не само за бездомните животни, а за всички животни, които живеят в природата и в градската среда, е да им осигуряваме вода. Когато дойдат летните горещини, които може би ще бъдат през август месец – тази година лятото беше доста по-прохладно от обичайното и доста по-дъждовно, но по време на летните горещини е добре да осигуряваме паничка с вода навън – дали ще е за бездомни кучета, за бездомни котки, дали ще е дори за птиците, които по-трудно намират вода в градска среда, това е най-важното. В случай, че попаднем на животно, което е получило е топлинен удар, задължително трябва да се потърси съдействие на ветеринарен лекар. Ако отглеждаме животно на двора, задължително, задължително трябва да се осигури достъп до вода, достъп до сянка, защото дори 15 минути на силно слънце и липса на вода могат да доведат до топлинен удар, а тогава последиците са наистина понякога необратими.

Водещ: Споменахме кампаниите по кастрация, които провеждате в различни места в страната. Нека за финал кажем и с какви други дейности, проекти и инициативи сте ангажирани в момента или тепърва ще бъдете.

Явор Гечев: Дейността ни е много широка. Традиционно паркът за танцуващи мечки е отворен за посетители от март до края на ноември месец. Там са спасени всички „танцуващи“ мечки от България, а вече имаме и „танцуващи“ мечки от някои други балкански страни, като Сърбия и Албания от миналата година. Също така там настаняваме и мечки, спасени от лоши условия в зоопаркове. Знаете, тази година успяхме да спасим и пет лъва от Разградския зоопарк. Три от тях са вече в Холандия, настанени в спасителен център. Последните настанихме в Пазарджик, където построиха специално за тях доста добро заграждение. Надяваме се да успеем да затворим този зоопарк най-вече с правен натиск върху институциите, тъй като той съществува извън рамките на закона. Надяваме се с това да се даде и начало на закриването на зоопарковете, които не отговарят на законовите изисквания, и това ще бъдат нашите усилия в следващите не само няколко месеца, а и няколко години. В България има прекалено много зоопаркове, които не отговарят на елементарни и законови норми, и чисто човешки изисквания, за да радват посетителите. Те просто нямат място в един съвременен свят. Това, с което бяхме ангажирани през последните няколко седмици, беше, разбира се, казусът с чумата по дребните преживни животни в Странджа.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА