Явор Куюмджиев: БСП предлага да удвои обхвата на енергийните помощи

 

Явор Куюмджиев, съпредседател на Съвета по финанси, икономика и енергетика към НС на БСП и бивш зам.-икономически и енергиен министър, в интервю за предаването „Червена линия“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В студените януарски дни БСП алармира за криза в енергийния сектор, в резултат на повишено потребление на енергия и предстоящ режим на тока. Тогавашният енергиен министър в оставка Теменужка Петкова отрече и призова хората да не обръщат внимание на твърденията. Според левицата обаче, очевидно има проблеми. Част от тях бяха обсъдени и на дискусия с експерти. Събитието бе част от поетия ангажимент на левицата за организиране на широка дискусия по платформата на партията. Каква конкретика стои зад всичко това?
Господин Куюмдижев, енергетиката е ключов сектор, свързан с националната сигурност на страната. От тази гледна точка как определяте проблемите към настоящия момент, които трябва да бъдат решени в спешен порядък?
Явор Куюмджиев: Според нас проблемите са в четири посоки, но преди да ви ги кажа, искам да направя едно уточнение. В нито един момент никой от нас не говореше за режим на тока. Единствено направихме публичен един документ, изготвен от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/, в който експертите, работещи там, поддържащи мрежата, казаха че тя е в режим на тревога. И фактите го доказаха. Във върховия момент, когато наистина потреблението беше доста голямо, се оказа, че много от мощностите не работят, не могат да бъдат пуснати и се наложи за първи път от много години насам да внасяме ток. Дали ще го нарече госпожа Петкова авариен пренос или връщане на енергия, дадена на заем преди време, няма никакво значение, защото това си беше внос. Т.е. нещата, които ние говорим през годините, че ако не направим нещо за бъдещето на българската енергетика рани или късно ще се наложи да внасяме ток, се оказаха реални. В този смисъл са и основните проблеми на енергетиката, както ние ги виждаме и дефинираме. Първият проблем е точно тази сигурност на енергийната система. Видяхме, че през годините се доказа, не достигат мощности. Една от най-големите централи в Балканския полуостров ТЕЦ „Варна“ вече не е част от енергийната система на страната. Другите въглищни централи рано или късно поради старост или поради други причини, ще последват нейната съдба. Т.е. на нас ние е необходимо изграждането на нови, заместващи мощности. Другият огромен проблем в сферата на сигурността на доставките е фактът, че през 2019 г. приключва срокът на действие на договора за транзит на руски природен газ през Украйна, което за нас означава, въпреки че имаме договор ние с Русия за транзит на руски газ до 2030 г., като транзитът през Украйна спре, ще бъде много интересно как този договор ще се изпълнява или каква ще бъде съдбата му. Но факт е, че има огромен риск пред нас през 2019 г. да внасяме руски газ от Турция. И само като доказателство за тези опасения, днешното посещение на президента Путин в Унгария започна под мотото, че Унгария има огромно желание да се включи, забележете към „Турски поток“. Така че това е едната сфера проблеми. Другата сфера проблеми, които виждаме, ги наричаме липса на доверие и социална поносимост. Бих открил две групи проблеми в тази сфера. Едното е голямото недоверие на клиентите, крайните потребители към доставчиците на електроенергийни услуги. Да визираме конкретно топлофикации или ЕРП-та няма смисъл, всички знаем за какво става въпрос. Друг огромен проблем в тази сфера е наличието на безкрайна фирмена задлъжнялост, между фирмена във всички в сектора, всеки дължи на всеки стотици милиони. Друг огромен проблем, който дефинираме е финансовата стабилност. На практика НЕК е фалирала компания с 4,5 милиарда лева дългове към 30 септември 2016 г., което са официални данни, цитирани на сайта на компанията, тя е длъжна да прави това всяко тримесечие. При оборот 3 милиарда лева годишно и планирана загуба от няколко стотин милиона лева за 2016 г., ситуацията само ще се влошава. На този фон, ако добавим дълговете от 2,5 милиарда лева на БЕХ, фактът че мини „Марица Изток 2“, които бяха едно от най-печелившите предприятия, през миналата година вероятно ще реализира около 100 милиона лева загуба. И това, че АЕЦ „Козлодуй“, който винаги е печелил пари, които са се раздавали на всички останали, когато нямат, ще приключи годината с рекордно ниска печалба от порядъка на 20-30 милиона лева, ситуацията в сектора наистина е много, много тежка.
Водещ: Вие знаете, че основният въпрос за гражданите е цената на тока, която е непосилна за голяма част от българите. Как ще противодействате на тази енергийна бедност? Защото всички тези дългове, които изброявате очевидно в някакъв вид и в някаква степен ще се стоварят върху нас крайните потребители.
Явор Куюмджиев: Абсолютно сте права. За съжаление обаче последният фактор, който ние оценяваме като много рисков и като проблемен в енергетиката е тоталната липса на професионализъм в нейното управление през последните 7-8 години. Не изключвам никакви правителства от тази констатация. Не е нормално хора, които с цялото ми уважение са счетоводители, да управляват цялата енергетика и да не се зачита мнението на експертите. В тази ситуация обаче има изход. Когато говорите за непосилните цени на енергията пак сте права, но това важи да кажем за около 30% от населението на страната. Други 30% са застрашени от енергийна бедност, което ни поставя на първо място и по този показател в Европа. Факт е, че цените на енергиите са най-ниски що се отнася до абсолютна стойност, също така е факт, че са на трето място по висока стойност, когато се включи паритет на покупателната способност. Затова ние предлагаме да удвоим обхвата на енергийните помощи за хората, които не могат да си го позволят. От друга страна практиката енергетиката да се ползва за социални цели също трябва да бъде, ако не изцяло прекратена, то силно намалена. Защото поддържането до безкрайност на някои цени води до обезкървяване на сектора. От друга страна така или иначе по европейски директиви се въвежда от 1 юли 2018 г. най-късно пълно либерализирания пазар, в който цените на електричеството ще се определят от пазара. Ролята на държавата ще трябва да порасне в тази сфера, за да може да гарантира нормални и поносими цени на всички в страната.
Водещ: Националната програма за саниране решава ли частично проблема с високите сметки за ток и е ли това индиректно подпомагане на гражданите, на енергийно бедните граждани?
Явор Куюмджиев: То си е директно подпомагане, само че не на енергийно бедните, а на всички, които успеят да се вредят. Защото тя има ограничен обхват. Този, който пръв се организира да си направи сдружение и кандидатства, той се урежда. В тази програма ние категорично ще продължим нейния обхват и нейното действие, виждаме обаче няколко проблема. Първият проблем е, че санирането се провежда, се извършва по така наречения клас С на енергийна ефективност, който в Европа отдавна не се приема за енергийна ефективност, а там се търсят мерки за повишаване до клас „А“, когато вече започват сериозните намаления на потребената енергия. Що се отнася до намаляването на сметките на ток, по-скоро за нас е приоритет да развиваме алтернативни начини на отопление, така че да се разтовари, ако щете, енергийната система. Защото топлофикационната услуга е значително по-удобна, там където е възможно да я има. Битовата газификация също не трябва да бъде забравяна. Едно нещо трябва да е ясно – че в енергетиката балансът, всички интереси, балансът между различните видове енергии е изключително сложен и в крайна сметка проблемът не е във високите цени на енергиите, проблемът е в ниските доходи на голяма част от българите, това е основният проблем.
Водещ: Започнахме разговора с вашите аргументи за недостатъчните източници на енергия, с които разполага страната ни, години наред ябълката на раздора остава строителството на АЕЦ „Белене“. Остава ли позицията на БСП, че България има нужда от тази електроцентрала?
Явор Куюмджиев: Категорично. Ние сме напълно убедени, че това е бъдещето, не само чрез строителството на АЕЦ „Белене“, но ние сме и „за“ последващо изграждане и стартиране на проект аз изграждане на следваща ядрена мощност на площадката в „Козлодуй“, както и ако се намерят съответните инвеститори да се развие хидропотенциала на България, тъй като все още има неусвоени такива възможности. Например по реките Места и Струма, р. Дунав. Нашата крайна цел е в близко или средносрочно бъдеще, България да има една наистина модерна енергетика по съвременните понятия, съставена основно от ядрена енергетика и възобновяеми източници с използването на всички разбира се модерни технологии за интелигентни мрежи, отчитането на почасовата енергия, което би могло да доведе до понижение на крайната обща цената на потребената енергия при гражданите, използването на акумулиране на енергия – един голям проблем какво да правим с енергията през нощта. Ако успеем да я акумулираме, можем да използваме през деня. И много други подобни идеи, с които да не ви отегчавам. Но едно от най-важните неща, които ще се стараем да въведем обратно е професионализмът. Енергетиката се управлява от хора, които разбират от това.
Водещ: Как определяте необходимостта от законодателни промени и има ли нужда от тях? Може ли да се смята, че част от проблемите се крият и в законодателството?
Явор Куюмджиев: Законът за енергетиката, който е основополагащ в тази сфера е от 2003 г. и за тези близо 14 г., което е доста дълго за един закон, е претърпял 38 изменения, което доказва, според мен, неговата неефективност. Той е кръпка върху кръпка и в тази наистина сложна материя, когато дръпнеш покривката от единия край на масата, най-вероятно на другия край ще падне някоя чаша, която ще се счупи. И това се случва непрекъснато, за съжаление. Една от нашите идеи е съвместно с всички експерти, без значение от това дали са леви или десни, важното е да се обединим, да направим нещо хубаво за България и наистина може би да изработим един съвременен, модерен Закон за енергетиката, в който да бъдат отразени и решени основните проблеми, така че да бъдат задоволени всички интереси, но най-вече на гражданите на страната.

Росица АНГЕЛОВА