Явор Митов, историк: Необходими са изследвания и дискусия за опазване на камбаната върху часовниковата кула на сградата на Община Кюстендил

Историкът към Регионален исторически музей – Кюстендил Явор Митов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Митов, поводът за нашата среща са новите моменти от проучването на старинната камбана, разположена върху часовниковата кула на сградата на Община Кюстендил, какво ви накара да проучвате именно този паметник на културата?

Явор Митов: Камбаната е известна още много отдавна. Първите нейни откриватели, изследователи са големите български учени Константин Иречек и кюстендилецът и голям български учен академик Йордан Иванов, които първи я измерват и разчитат нейния надпис, който посочва годината на създаването й -1429 година. След това камбаната не е забравяна, но във времето този спомен за нея се губи на моменти и по- късно отново се появяват статии за нея и наскоро тя предизвика моя интерес, главно заради нейния надпис, който е написан на старобългарски език. Разчитането му не е много сложно, тъй като буквите на камбаната са едро изляти. Той гласи: „Тази камбана е на църквата „Свети Никола” в годината 1429 с позволение божие аз Радослав приложих”.

Фокус: Какво сочи този надпис?

Явор Митов: Той е много интересен, във връзка с това как тази камбана е попаднала в града, дали в града е излята, кой е този нейн дарител Радослав, тъй като за периода ХV век след османските завоевания, ние имаме много малко извори за събитията, които са ставали в Кюстендил. Самата камбана ни показва, че животът в Кюстендил е текъл много активно и по тогавашно време камбаните са били една рядкост в Османската империя и Кюстендил е един от първите градове, който е имал такава камбана, която обслужвала нуждите на християнската общност в града.

Фокус: Тогава камбаната е била поставен на църквата „Свети Никола”, така ли ?

Явор Митов: Точно така. Но ако се замислим, църква „Свети Никола” в Кюстендил в момента няма. Но ние предполагаме, че това е един средновековен храм „Свети Никола”,  който е бил в сърцето на града и се е намирал на мястото на днешния катедрален храм „Успение Богородично”. Когато един посетител влезе в „Успение Богородично” ще забележи, че на втория етаж на църквата има друга църква – параклис, посветен на Свети Никола, царските двери на който датират от 15 – 16 век и това показва, че най – вероятно когато е била построена църквата „Успение Богородично” през 1816 година, под нея, в основите е лежал този стар храм,  именуван на Свети Николай чудотворец.

Фокус: Какъв е пътят на камбаната след това ?

Явор Митов: След като престоява на църквата и то доста дълго време през 1665 година, камбаната е взета, свалена е от църквата и е поставена на тогавашната новопостроена висока камбанария в квартал „Вароша” – християнският квартал в Кюстендил, където тя е била издигната на 25 метра височина и от 1665 година тя е започнала да бие. Интересното за тази кула е, че в днешно време тя не е запазена, но имаме точн описание от Констнтин Иречек, от Йордан Иванов, които казват за нейните размери, че тя била с четвъртита форма, от основите започвала с камък, с хоросан, нагоре преминавала с кален плет и най – отгоре е била скована с дъски. Когато Константин Иречек минава по тези земи в следосвобожденска България, той вижда тази камбанария, обаче тя е била в доста лошо състояние. Самият той не е успял да се качи догоре, за да разчете надписа, а надписът на камбаната му е бил изпратен от кюстендилци, които в последствие са се качили и са направили прекопирка и са му го изпратили. После Йордан Иванов също се качва на камбанарията догоре и критично публикува споменатия надпис.  След Освобождението, когато в Кюстендил се строи сградата на държавното педагогическо училище, през 1894 година, това всъщност е днешната сграда, където се помещава Община Кюстендил. Тогава камбаната отново е свалена от часовниковата кула. Тази кула се е намирала на днешния площад „Велбъжд” от страната на църквата „Успение Богородично”. Кулата е съборена в следствие на новите строителни планове в града, които са разширявали пределите му, но камбаната е оценена от местните хора като нещо ценно и съответно е качена на сградата на общината, където е изготвена специална камбанария с часовник. Часовникът също е интересен, защотото той е много стар и на него имаме надпис „Г. Михаилов механик София”. Камбаната тогава е свързана с този градски часовник и е започнала да отброява часовете и през нощта, и през деня. И сега човек, ако се заслуша, камбаната бие неуморно и отброява всеки час – колкото часът е , толкова удари прави. В тази връзка от 1894 година до наши дни човек може да направи една сметка колко дни има в годината, колко часа, по мои изчисления камбаната от 1894 година е ударила около 7 000 000 пъти, което е нещо много невероятно за такъв стар паметник, който да издържи такива удари. Самата камбана е с голяма дебелина, 6  см, масивна отливка от бронз, но за сега проблем представлява нейното бъдещо опазване и как тя трябва да бъде опазена.

Венцеслав ИЛЧЕВ