Янаки Стоилов: Честата промяна в законите води към лашкане в една или друга посока

Янаки Стоилов, вносител в 42-рото Народно събрание да отпадне съкратеното съдебно следствие, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Да остане или да отпадне съкратеното съдебно производство при тежки престъпления – при изнасилвания и убийства? Продължаваме темата с проф. Янаки Стоилов. Но няколко думи преди това. Да отпадне съкратеното съдебно производство при тежки престъпления – това е законопроектът с промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от парламентарната група на БСП. С идентични текстове са и двата други, приети на първо четене днес законопроекти на парламентарните групи на „Обединените патриоти“ и „Воля“. Срещу тези три законопроекта е внесеният и също приет на първо четене от парламентарната група на ГЕРБ законопроект за промяна в Наказателния кодекс, според която при жестоки посегателства срещу личността съдът да има възможност и права на преценка дали да ползва института на съкратеното съдебно производство при определяне на наказанието. Така обобщено звучи дилемата по промените в двата Наказателни кодекса, които доведоха до бурни дебати в пленарната зала. Припомням, че през 2009-2010 година като народен представител тогава Янаки Стоилов написа закон – той беше приет – съкратеното съдебно производство да не се прилага при постъпление, довели умишлено причиняване на смърт и тежки телесни повреди. Това беше променено през 2010 година по-късно с нови редакции. Битката днес е да се запази или премахне съкратеното съдебно следствие при тези случаи, и да си призная отстрани за мен тази битка изглежда непонятна. Затова поканих за анализ проф. Янаки Стоилов, вносител в 42-то Народно събрание на текста да отпадне съкратеното съдебно следствие. Къде съкратеното съдебно следствие има смисъл и къде не? Тоест, къде може и къде не бива да се прилага?

Янаки Стоилов: Първо трябва да кажем, че възможността за използване на съкратеното съдебно производство има своето място, тъй като то води до облекчаване на доказването и до ускоряване на процеса. В същото време обаче и вторият проблем е дали то да се прилага безусловно, както досега, само по искане на обвиняемия, което дава възможност именно в съдебната фаза да става позоваване на материали, събрани в досъдебното производство, определени факти да се постановяват само чрез показанията и признанията на обвиняемия. Това обаче, виждате, че в някои случаи води до значително, дори драстично несъответствие при съпоставянето на тежестта на извършеното престъпление и облекчаване в крайна сметка на положението на извършителя. И това беше причината, както вие цитирахте, да предложим, и точно аз имах тази инициатива преди десетина години след обстойни дискусии, които се водеха и в Правната комисия, да се приеме този компромис, който се опитва да постигне баланс от една страна между най-тежките престъпления срещу личността, и от друга страна срещу използване на възможностите на облекчената процедура. Без някакви ясни мотиви само около година по-късно вече при мнозинството на ГЕРБ това беше отменено, така че се върна този режим за прилагане на института, без да отчита степента на престъплението. И днес може би правилно мнозинството от народните представители са подкрепили решението, за което стана дума. Тук обаче виждам още една допълнителна възможност, която да направи малко по-гъвкаво, но в определени, нормативно определени граници прилагането на съкратеното производство, изключвайки причиняването умишлено на смърт или тежка телесна повреда, дори в останалите случаи, според мен, трябва да се даде възможност на съда да намалява наказанието, както е досега 1/3, но да речем не по-малко от 1/5 от това наказание. Тоест, случаят е подобен, както с повечето от наказанията, предвидени в Наказателния кодекс, който предвижда съдът да оцени реалните обстоятелства, личността на извършителя, всичко това, което допринася за индивидуализация на наказанието. Иначе другият вариант да се даде възможност на съда да решава кога да се прилага или не съкратеното съдебно следствие, означава той да бъде подложен на твърде голям натиск, и то при вече конкретно разглеждане и деяние. Така че вместо пред парламента, засегнатите да протестират пред съда. Моето виждане е, че основните въпроси трябва да се решават по един предварително определен начин, който не изключва някаква дискреция на съда, но тя трябва да бъде предварително установена в някакви граници, а не просто един институт да зависи от преценката на един или друг съдебен състав, което пък вероятно би довело в редица случаи до противоречива съдебна практика, тоест, до нови проблеми, които отново ще предизвикват недоволство и няма да съответстват на реалните обстоятелства. Но само за да очертая картината, тук виждам два големи проблеми, които за съжаление са основните дефицити в нашата система. От една страна аз не чух никъде при излагането на различните позиции позоваване на конкретни обстоятелства, по прилагането на закона в тези 10 години. Колко да речем е процентът на съкратените съдебни следствия, къде той наистина е спомогнал за доказване на престъплението или пък в други случаи, това просто е била възможност за обвиняемите да се облекчи тяхното положение. Докато не започне да се води някаква отчетлива статистика чрез органите на МВР, прокуратурата и да се обобщава в Министерството на правосъдието, законодателният процес ще продължава да се развива пипнешком, до голяма степен под въздействие на едни или на други моментни обществени очаквания. И това го отбелязвам като една от най-големите слабости, защото в никой от законопроектите, вероятно не е имало и възможност, не се съдържа такъв анализ на досегашното прилагане на института на съкратените съдебни следствия, и това е упрек преди всичко към Министерството на правосъдието. И вторият проблем е да разглеждаме наказателната политика в нейната цялост – от налагане на наказанието до неговото изтърпяване. Другият конфликтен казус, който възниква в последните дни е с предсрочното освобождаване на извършителя на убийство, на умишлено убийство. И тук пък е интересно да се направи друг анализ – в колко случаи съдилищата в последствие, отчитайки въздействието на наложеното наказание, са намалявали неговия размер, защото ми се струва наистина твърде много за извършено убийство да се намалява около 1/3 от наказанието, и то при спорни обстоятелства на чужд гражданин. Тук е важно да се види, как е бил прилаган този институт по отношение на българските граждани, какъв е средният размер на намаляването наказание. И ако започне по този начин да се подхожда към законодателната дейност, особено в Наказателното право, без да обсъждам другите социални измерения на проблема, резултатите ще бъдат по-добри от досегашните.

Водещ: Проф. Стоилов, възможно ли е да бъде запазен този институт на съкратеното съдебно следствие, но и да се отговори на обществените нагласи за увеличаване на наказанието при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда? Вие говорите за гъвкав механизъм, как да се постигне?

Янаки Стоилов: Те и сега наказанията са високи. Друг е въпросът вече в конкретния случай, съдът какви наказания налага. Малко са хипотезите, в които той е лишен от по-големи възможности за преценка. Но у нас съществува друга неблагоприятна тенденция, че за различни видове престъпления едва ли не се търси достигането до някакъв максимум на налагането на наказание лишаване от свобода, което няма да подобри нещата. То само доказва, че не работят редица други механизми – от административен характер, от социален и икономически, и се търси едва ли не като единствено средство наказателната репресия. В много случаи, да речем както е при домашно насилие или други такива престъпления, е имало някаква ескалация, която е можела да бъде предотвратена на някакъв по-ранен етап. И когато тези механизми не са действали, се стига вече до непоправимото. И тогава се разчита, че едва ли не само тежките присъди ще решат проблема. Това говори за обстоятелства, които не дават добро взаимодействие между различни елементи в системата на противодействие, включително в наказанията. Така че аз не мисля, че само по себе си увеличаването на наказанията ще предизвика ефект, защото много от извършителите на най-тежките престъпления, те не се осведомяват какви са наказанията преди да ги извършат.

Водещ: А как ще се съчетаят приетите в сряда два вида поправки? В Наказателния кодекс съкратеното съдебно следствие не се премахва, докато в НПК при по-тежки случаи то се премахва?

Янаки Стоилов: Това съвместяване е напълно възможно. Аз даже говорих как могат още по-добре да се съчетаят уредбата мисля в чл. 58а от Наказателния кодекс и от главата за съкратеното производство в НПК. Трябва да си даваме сметка, че промените в наказателното законодателство са едни от най-сложните, тъй като там действа принципът за прилагане на по-благоприятния за дееца закон, което означава, че ние няма да върнем назад това, което вече се е случило, и може би някои от хората се надяват, че виждате ли, тези промени, макар и в правилна посока, ще рефлектират върху последните няколко тежки престъпления, които бяха извършени. И това поставя още по-високи изисквания към законодателя, защото правейки една промяна, той с нея засяга не само отношенията, които ще възникват оттук нататък, но рефлектира и върху вече включително произнесени и извършени деяния. Така че това винаги трябва да се има предвид. И в годините са възниквали немалко такива конфликтни ситуации.

Водещ: И като излезем от тази сложна за нас материя, отпадането на съкратеното съдебно следствие при тежки случаи ще реши ли проблемите с опазването на личната сигурност на гражданите?

Янаки Стоилов: Този въпрос зависи, както казах, от цялата система на превенция на противодействие на различните и административни нарушения, и на престъпления. В случая освен това говорим за стесняване на полето на съкратеното съдебно следствие, не за премахване на самия институт. Така че това може да бъде едно от средството, но само ако цялостно се ориентираме към един много по-задълбочен анализ на действието на прилагането на съществуващите закони, ако се използва капацитетът на различните институции. Защото пак казвам, наказателната репресия идва като последно средство, и на нея единствено не може да се разчита, затова са необходими и другите мерки. А честата промяна в законите, без такава мотивация, води към лашкане в една или друга посока. Аз затова казвам, че сега ние се връщаме десетина години по-назад в приемането на решение, което е действало, и тогава, когато то беше променено, нямаше сериозни мотиви, с които това да бъде извършено. Така че претенциите на обществото са за подобряване на качеството на законите, оттам за еднообразно прилагане на този закон, и в голяма степен, не говорим толкова тук за наказателните закони, като цяло нормативните актове да не се правят в изгода на едни или други влиятелни обществени групи, да не се правят под въздействие на моментни обстоятелства – само това може да подобри състоянието и да повиши доверието на хората в правната система.

Водещ: А необходима ли е стратегия за наказателната политика на България?

Янаки Стоилов: Да, необходима е. Често у нас се говори дали да бъде приет или не нов Наказателен кодекс, но аз мисля, че докато не бъдат изяснени основни въпроси, само по себе си една такава промяна няма да доведе до резултат. Следователно, ние наистина се нуждаем от това да бъдат обхванати съвременните форми на престъпна дейност, да се направи евентуално разграничение в тежестта на деянията, което да повлияе и на процедурата. И това е основният канал, по който може да се рационализира наказателния процес. Защото въпреки някои специфични производства, у нас и за по-тежките, и за относително по-леките престъпления се преминава през един и същи път, а това едва ли е оправдано. Така че виждате, отново нещата опират до съчетаване на самите наказания, които се съдържат в Наказателния кодекс и усъвършенстване на процеса, тоест, на реда, по който това се урежда в Процесуалния кодекс.

Цоня Събчева