Яна Неделчева, НЧ „Просвета 1927“ – село Приселци: Ритуалът „Пали кош“ в свързан с пречистването на дома и приветстването на пролетта

Яна Неделчева, настоятел на читалище „Просвета 1927“ в село Приселци, област Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Госпожо Неделчева, може ли да ни разкажете малко повече за обичаите, свързани със Сирни Заговезни, които спазвате в селото?

Яна Неделчева: Ами това е нашия местен, така наречен, „Пали кош“. Той се чества от много години назад. Символизиран е с приветстването на пролетта и ритуала като цяло е свързан с очистването от нечистотиите и изгонването на злите духове. Той е с изцяло езически характер, няма нищо християнско.

Фокус: Какво може да ни кажете за този обичай? От кога се чества той?

Яна Неделчева: Чества се от древността по време на Сирни Заговезни, така да го оприлича, защото в момента се чества деня преди Сирни Заговезни – съботата вечерта. Навремето хората са измитали в тези дни селските си дворове, плевни, домовете са чистели и, тъй като не са имали други посуди, са правели кошове от плетени лозови пръчки. С тези кошове те са  изнасяли боклуците от селото. Били са на махали разделени и всяка махала си е трупала, да кажем в единия си край, тъй наречените кошове. Когато се е стъмвало след трудовия ден, всички са се събирали около кошовете, запалвали са ги, разбира се, съпроводено с танци и песни, и по този начин са приветствали пролетта и са изгонвали злите духове.

Фокус: До колкото знам и кукерството е свързани с честванията в селото?

Яна Неделчева: Тъй като по това време единствения поминък е бил оглеждането на памук, хората са се впрягали тогава магаретата и са правили бразда край огъня и са наричали годината да бъде плодородна. Впрягали са кукер всъщност, който и по-късно е правел браздата. След, което са започнали с течение на годините мъжете да се преобличат, като главната роля е била изпълнявала от булка, магаре и чучело. Магарето е било направено от двама души. Те се разхождали в селото от къща на къща, като в шествието са се включвали всички техни съселяни. Целта е да се опитат да стигнат булката, която всъщност ревностно се е пазила от чучелото и полицая. Като чучелото е размахвало, как да кажа, прът, на чиито край е бил вързан парцал, силно напоен с някаква, боя надали са имали навремето, но нещо което е цапало изключително много. И целта на чучелото е да изцапа повече хора. Празника накрая свършва в местната механа.

По-късно през комунизма празника е бил забранен. Тогава читалището го припознава като своя дейност, за да може да съхрани обичая. Направата на тези маски вече придобива конкурсен характер, като спира обикалянето по улиците и официалната част се организира от читалището с програма от самодейци. Въпросната програма завършва с конкурс за най-красива и автентична маска, като всяка маска е изработена само от природни материали – агнешки кожи, роги, прежда, хлопките са от особена важност. Целта е маската да е възможно най-страшна – колкото по-страшна е маската, толкова по-добре и по-качествено гоним злите духове.

Фокус: Какво е новото в празника, което се е променило през годините и как протича той?

Яна Неделчева: Винаги участниците доскоро бяха мъже, наскоро започнахме да допускаме и момичета. Мога да кажа, че до ден днешен празника се чества по-този начин, като промяна мога да отчета, че възрастта на децата все повече пада. Навремето са участвали големи мъже, но с течение на времето възрастта пада. В момента са малки дечица и на средна възраст деца. Празника днес завършва, след залата в читалището като се проведе програмата, печелившия кукер всъщност пали факел. С този факел повежда всички гости на читалището към предварително направената клада. Тя е обикновено в края на селото. Издига се през дена с помощта на коледарската ни група, която ни подкрепя всяка година, и кмета и коледарите издигат тази клада. Печелившото детенце повежда шествието, пали с факела кладата и празника ни свършва така. После всички се прибират по домовете и продължават да си празнуват Сирни Заговезни.

Фокус: Има ли някакви типични за региона обичаи на Сирни Заговезни, които се спазват в дома?

Яна Неделчева: Това вече всеки както го разбира по къщите си. В интерес на истината, много от хората остават и все още го има прескачането на огъня за здраве. Задължително остава човек, който да следи огъня да не се разпространи. Всъщност остават много групи деца, прекачат огъня. Вече в къщите си, предполагам, по съвсем християнски архиетип, по-младите искат прошка от по-старите, яде се баница, халва, всъщност, не местни ястия.

Фокус: Каква е идеята на самата клада?

Яна Неделчева: За мене истината от време едно е пречистването. Те са чистили домовете си и са изнасяли боклуците, след което са палили тези боклуци. В този ред на мисли, те са изчиствали всичко мръсно от домовете си и са приветствали новото начало и пролетта. Така, че за мен пречистването е най-смисления символ и на предците ни, и на нас. Затова се и прескачат огньовете – за здраве.

Фокус: Кога ще се проведе празничната програма тази година?

Яна Неделчева: Тази година както и предходните в 18.00 часа мога да си позволя да поканя всички в залата на читалище „Просвета 1927“ в село Приселци. Там започва тържеството в читалището, което ще продължи около час и половина, заедно с конкурса, разбира се. След, което детенцето, което спечели конкурса, отново с факел, ще поведе хората към кладата и ще запали огъня. Всичко това ще се случи на 9 март.

Бояна АТАНАСОВА