Доц. Красимира Александрова: Богатият и ценен фонд на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ ни прави отговорни за тяхното съхраняване и опазване

Книги

Днес Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ отбелязва своя патронен и професионален празник, по този повод се обявява Ден на отворените врати. Как културната институция ще отбележи деня и какво е предвидено за посетителите – отговорите ще потърсим от директора на Националната библиотека доц. Красимира Александрова в интервю за сутрешния блок ‚Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Доц. Александрова, разкажете ни какви мероприятия предвижда Националната библиотека за днешния ден?

Красимира Александрова: Днес е наистина много хубав и красив празник, в който ние сме подготвили две изложби. В Деня на отворените врати, предоставяме възможност на нашите бъдещи читатели да направят безплатна регистрация, която в рамките на 1 месец ще им даде възможност да преценят какво притежава библиотеката и дали да продължат да бъдат наши потребители. Изложбите са наистина изключително атрактивни. Досега мога да кажа, че такова нещо не сме правили. Едната е назована „Книги, посоки, публики“ и това е израз на нашия стремеж да разкрием нашите колекции за по-широка аудитория, да представим уникални документи, които се съхраняват в три от специалните ни колекции. Това са „Ориенталските сбирки“, „Ръкописи и старопечатни книги“ и „Български исторически архив“. Всеки, който реши да посети библиотеката днес ще може да се наслади на красотата на тази изложба, а наред с платната, който сме подготвили ще има възможност да се срещне с колеги, които да му представят и част от уникалните документи, оригиналите на тези документи, които сме експонирали. С другата изложба си поставихме за цел да покажем само една малка частица от нашето международно партньорство и сътрудничество с институции, библиотеки от цял свят. За последните 6 месеца сме показали това, което е предоставено, под формата на дарение на Националната библиотека от различни държави.

Водещ: Всеки ли по принцип може да се докосне до тези старинни, уникални издания и всъщност има ли интерес от младите към тях?

Красимира Александрова: За наша радост спокойно мога да кажа да, особено след като миналата година от септември осигурихме възможност и на навършилите 14 години да стават читатели в Националната библиотека. Само за периода от септември до декември месец броят на регистрираните млади хора на тази възраст е над 700, така че нашите зали са пълни и за радост, в голяма степен изпитваме удовлетворение, че наред с нашата аудитория от специалисти, от хора изследователи, все по-често влизат и студенти, и ученици.

Водещ: Дигитализацията все повече навлиза в различни сфери от нашия живот, изключение не правят и подобни културни институции. С какви запаси от електронни издания разполага библиотеката и всъщност има ли интерес към тях?

Красимира Александрова: Основно това е ресурсът, с който ние предоставяме възможност за виртуално използване на документите, които притежаваме, за хора, които нямат възможност да влязат в библиотеката. Освен това дигитализацията е една възможност за опазване на книжовно-документалното наследство, защото тези уникални документи, за които говорих, по отношение на изложбата, която представяме, в повечето случаи се ползват в дигитален формат. Само в редки случаи тогава, когато това е наложително и обосновано от специалистите, тогава се предоставят в хартиен вариант. Така че може да се каже, че дигитализацията активно е навлязла в библиотеката.

Водещ: Споменахте тези ценни документи и издания, които притежавате, предполага се, че те изискват и едно по-специфично съхранение. Успява ли библиотеката да се справи с тази задача и какво е необходимо за нея?

Красимира Александрова: Това е много сериозен въпрос, който ми поставяте. Трябва да се има предвид, че ние притежаваме над 8 милиона документи, за които сме отговорни да ги съхраняваме. Ние притежаваме единствения уникален архив на българската книжнина. Това е отговорност, която ни създава не малко ангажименти и затруднения, разбира се, няма защо да го крия. Защото условията в хранилищата на библиотеката, които са в централната сграда, също и тези, които са изнесените хранилища, не отговарят на условията, които са по стандарт, които изискват определен температурен и влажностен режим. За най-ценните документи сме успели да им осигурим необходимата среда, с добри условия и осигурен по-дълъг период на съхраняване. В тази връзка мога да спомена, че камерата за аноксия вече е факт в Националната библиотеката. Направиха се две зареждания на основни документи, като ние акцентираме върху тези, които са в най-тежко състояние. След като преминат обработка в камерата, което включва около 3 седмици време, следва тяхното почистване и анализ от специалисти – реставратори, се оценява какво е необходимо от тук нататък, дали те трябва да бъдат реставрирани или могат вече да бъдат съхранявани, за да могат наистина да бъдат опазени. Изключително важна е средата, в която се съхраняват документите. Не е нужно да бъдат реставрирани на всяка цена, това се прави само при необходимост. Но профилактиката е изключително важна и затова трябва да продължим да я извършваме с тези темпове. Необходима ни е подкрепа, разбира се, както и още финансови ресурси.

Водещ: Казвате подкрепа, финансови ресурси, какво точно бихте направили с тях, за да продължите да опазвате тези ценни издания, които притежавате? Необходимо ли е обновление, модернизация на сградата на библиотеката?

Красимира Александрова: Категорично, да. Сградата и сградният фонд са в тежко състояние, необходимо е цялостен ремонт. За радост последните седмици получихме още една сериозна сума, която ще ни помогне да доукрепим покрива. Имам опасения, че това няма да бъде достатъчно, но така или иначе нещата вървят в положителна посока. Ще може да се направи един основен ремонт и да се обнови и пожароизвестителната система, вече имаме и мълниезащита. Виждате, говоря за доста прозаични неща на пръв поглед, но те са изключително важни, за да се осигури една нормална среда. Тук е важно да се подчертае, че тази среда е важна, от една страна за книгите, разбира се, от друга страна, за потребителите, за хората, които влизат в библиотеката, и в никакъв случай не на трето място, поставям условията, при които трябва да работят и да осъществяват своите дейности, специалистите, които работят в Националната библиотека.

Водещ: Извън тези проблеми, които набелязахте, какви са целите, които вие си поставяте като директор занапред?

Красимира Александрова: Автоматизация, дигитализация, отваряне на библиотеката за различни публики, различни потребители, дейности, свързани с подпомагане на нейно популяризиране, активно международно сътрудничество и най-вече разкриване на фондовете, разкриване на колекциите и тези съкровища, които ние съхраняваме.

Виктория МЕСРОБОВИЧ