Красимира Костова, ОИМ-Средец: „Карабунарската къща“ и „Байловата къща“ съхраняват целия бит и атмосфера на средецкия район от края на XIX-ти и началото на XX-ти век

 

 

Красимира Костова, директор на ОИМ-Средец в интервю за предаването „Магията на Странджа“ по Радио „Фокус“

 

  

Водещ: Днешното издание на „Магията на Странджа“ сме посветили на Етнографския комплекс, разположен в две къщи – „Карабунарската къща“ и „Байловата къща“. Какво може да разгледате там, свързано с различните художествени занаяти, облека и накити, както и за живота на хората в този район? Повече ще ни разкаже в следващите минути нашият гост госпожа Красимира Костова, директор на Общинския исторически музей в Средец.

Красимира Костова: Това, което представяме в Етнографски комплекс „Карабунарска къща“ е жилището на старите българи от средецкия край и по-точно от загорската етнографска група. Това е едно наземно жилище с оригинална кална стая. Казва се кална стая, защото вътре замазките в самата стая са от глина, също така жилището е било изградено от лека конструкция и плетеница. Във въпросната кална стая е представен стана, огнището е представено, представени са диплите, битът на хората, които са живели в този район 18-19 век. Представена е задницата, складовото помещение, там, където са били животните и където се е съхранявала храната през зимния период на обитателите на жилището. В дворното пространство може да се видят огнището, в което по принцип семейството в пролетно-летния, есенният сезон е живяло, там където те са си приготвяли хляба, храната и стопанските помещения, в които са държали инвентара. Може да бъде видяна кошарата, която е задължителен елемент към жилището, кокошарникът, целият бит и атмосфера на 19 век. Интересното на това жилище е, че то носи характеристиките на късно-античната литература, защото става въпрос за четири верижни помещения, които ние виждаме и при археологичните разкопки и на крепостта край Средец, която се намира на 2 км в индустриалната зона, по пътя за село Белила. Тук става въпрос за една приемственост, която хилядолетия наред населението на този район се пренася, става въпрос за строителна приемственост, разбира се, в голяма част и за бита, защото населението е стоковъдно, занимавало се е със селско стопанство и със земеделие предимно.

Водещ: Можем ли да кажем, че именно тази приемственост в строителството, за която вие говорите прави къщите на хората в този район уникални и ги отличава по някакъв начин да речем от тези, които са били и в България, и в Европа по това време?

Красимира Костова: По принцип това е архитектура, която се определя от възможностите и природните условия, в които живее едно население. Самите природни условия определят и строителните навици и строителните традиции на това население. Това са ниски стаи, които са имали огнище и съответно не са били много добре отоплени, но това е начинът, по който се е живяло по това време. Към днешно време ние сме доста разглезени, ако мога така да се изразя, желаейки да поддържаме определени температури в помещенията, в които живеем. Не можем да говорим за уникалност, а можем да говорим за определени регионални особености, които са свързани с климатичните условия и това прави съпричастно населението в различни райони от Балканския полуостров, които ползват подобен тип архитектура.

Водещ: Нека да разкажем сега малко повече за другата къща, която е част от комплекса – „Байловата къща“. Какво могат да разгледат там посетителите?

Красимира Костова: Използваме „Байловата къща“ за временни изложби. Към настоящия момент тя е подготвена за ремонт, но тя е двукатно жилище, което е по-характерно вече за втората половина 19 век и началото на 20 век, защото става въпрос за складово помещение, хамбар, в което отново се отглеждат животните, съхранява се зърното в определени части. Това е на първия етаж, който е с каменна основа и вторият етаж, който е изграден с една плетеница. Въпросната експозиция, която ние ще подготвим, може би в следващата година ще бъде представена странджанската носия, тъй като средецкият край има щастливата възможност да обхваща и четирите етнографски групи, които са характерни за странджанския район. Могат да се видят интересни образци от облеклото, както ежедневното, така и празничното облекло на хората живеещи в Странджа. Става въпрос и за рупци, тронки, за загорци и за загърци, които са подгрупа на загорците в Северозападната част на общината. Облеклото е изключително интересно, много пъстро, много обагрено. Тази къща, както казах към настоящия момент ние ползваме за временни изложби, защото във фондовете на музея разполагаме с изключително интересни образци и за да можем да представим различните образци в ежедневието и в празничната обредност се налага да правим различни експозиции, за това, ако се следи нашият културен календар хората могат да се ориентират в кое време какво могат да видят. Както казах вече наистина са интересни образците, още повече в нашето ежедневие се използват елементи от украсата на това облекло, особено на празничното, шевиците се използват, флорални, геометрични мотиви, които са отразявали дрехите на българската жена.

Водещ: Наистина много изпъстрено е и празничното, пък и ежедневното облекло, аз съжалявам, че нашите слушали няма как да го видят в момента. По какво се отличават тези два вида облекло – това, което се е носило в ежедневието и по-празничното, по-представителното?

Красимира Костова: Разликата е в това, че ежедневното е малко „по-постно“, от гледна точка на украса, не е толкова богато на шевици, не е толкова украсена пазвата, ръкавите, просто има леко обримчаване в различни цветове, престилката е по-постна в орнаментацията, докато едно празнично облекло оставя цялото богато въображение на българката да изрази себе си в различни цветове и мотиви, с които тя украсява своята пазва, престилка, ръкави, елече, колана и различни елементи, които са по сукмана, ризата, които са видими, чорапите, с които тя се обува, украшенията, които слага по себе си. В ежедневието те не носят украшения по тялото си, най-малкото, за да не ги загубят, работейки своята селскостопанска ежедневна работа. За сметка на това, те носят апотропейни знаци, кончета със завързан предпазване за предпазване от уроки, слагат си чесънче в пазвата на сукмана, за да ги предпази също от зли сили. Има го този елемент да се съхранява човекът, излагайки се пред външните хора.

Водещ: Казахме за поминъка на хората, но какви са характерните занаяти за този регион?

Красимира Костова: Предимно грънчарството е един от занаятите, които се извършва в района, на няколко село има един грънчар, който изработва керамичните съдове. Това, което забелязваме, че е развито ковачеството. Разбира се, тогава хората са се предвижвали предимно с каруци, конете е трябвало да бъдат обслужвани, ремонтирани, изработвани, това включва ковачеството, дърводелството е един от занаятите, който се използва в този район. Имало е строители и цялото село се е включвало в строителството на една къща, особено когато влизат модерните технологии за изработката на тухли, започват да се разработват и тухларници в различни села, но основно занаятите са свързани със скотовъдството, което е свързано с обработката на кожи, макар че за този занаят ние имаме много малко информация, която е стигнала и тя е стигнала до нас доста оскъдно, тъй като районът тук често е предмет на миграционни вълни. В края на 18 век, във втората половина на 19 век, след това първата половина на 20 век изключително интензивно и във връзка със социалистическия период също имаме интензивни миграционни вълни. Затова и Странджа е едно място, в което паметта в голямата си степен е разнесена, на места дори изтрита.

Евелин Цанева