Доц. д-р Николай Сираков: В пещера „Козарника“ проучваме съжителството на неандерталците и видът, към който ние принадлежим – Homo sapiens sapiens или Модерния човек

Доц.д-р Николай Сираков, археолог и ръководител на проучванията в пещера „Козарника“ в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“:Какви са резултатите от проучването в пещера „Козарника“ през това археологическо лято?

Доц. д-р Николай Сираков: Това, за което бяхме отишли в пещера „Козарника“, това, което предполагахме и очаквахме да получим като резултат от нашите разкопки се оказа точно така. През миналата година, както и през тази проучването е съсредоточено върху един от важните периоди от най-древната ни история, период 50 000 – 40 000 години.Това е период през който в Европа и още по интензивно на Балканите става една смяна на действащите лица, на два човешки вида – неандерталците, които живеят преди това от 250 000 – 300 000 години и става смяна, на тяхно място идва „Модерният човек“, това е вида Homo sapiens sapiens, към който ние принадлежим. Те идват от Африка през Близкия Изток идват на Балканите. Ние разкопаваме точно момента на съжителство – и едните, и другите в района на Долния Дунав са присъствали. Имали са различни отношения – в едни случаи враждебни, в други са си сътрудничели, обменяли са опит, начин на обработка на сечива и оръжия и т.н. Разкопаваме точно този преход – периодът на това съжителство, на двата вида. След 2000-300- години изчезват неандерталцитех и остава видът към, който ние принадлежим – Homo sapiens sapiens или Модерния човек, както още се нарича .

Радио „Фокус“: Открихте такива факти за това съжителство в „Козарника“?

Доц. д-р Николай Сираков: Открихме артефакти и от едните, и от другите. Сечивата са ги правили от кремък. Някои от тях имат белези, характерни особености за неандерталците и същевременно и за съвременния човек. Начин на обработка, начин на подготовка и начин на употреба –по това се различават. Това е много интересно, този период на прехода на съжителството. Не е точно така както се посочва някои спекулативни твърдения, че Модерния човек идва и унищожава неандерталците,избива ги и т.н. Имаме един период на съжителство, който се очертава да е около 5000-6000 години, а може и да е повече.

Радио „Фокус“: А открихте ли останки от хора в пещерата?

Доц. д-р Николай Сираков: Имайте предвид, че по това време в Европа живеят около 100 000 души, даже и по-малко хора. Много рядко населена е била европейската територия. Да кажа, че през този период 40 000 г. – 38 000 г. Северна Европа е била покрита с ледници, имам пред вид Скандинавските страни, както и част от Европейската низина – Северна Германия, Северна Франция и Северна Полша. Тук по Южния Дунав ледници не е имало, но флората и фауната са били други, тук човешкия вид по лесно е могъл да живее и за това и тук е била по-голяма гъстотата на заселване, но относително казано.

Радио „Фокус“ – Видин: Може ли да се направи пещера „Козарника“ достъпна за туристите?

Доц. д-р Николай Сираков: Пещерата се намира на около 3,5 км. от село Гара Орешец по посока град Белоградчик. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. От 1996 г. в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо , като от френска страна са ръководени от Жан-Люк Гуадели. В пещерата са запазени следи от обитаване на първите човешки същества за нашия континент – иначе казано, следи от най-ранните фази на обитаване. Има какво да видят посетителите на пещерата и то е много интересно. Самата пещера е много голяма. Но, общината трябва да изгради път до нея, да направи паркинг, където да спират колите, както и всички съпътстващи неща за едно посещение от туристи. И най-важното – трябва да се осигури охраната на този обекти тя да е денонощна.

Радио „Фокус“: Ще продължат ли проучванията в пещера „Козарника“?

Доц. д-р Николай Сираков: Пещерата е много голяма, проучванията ще продължат поне още 20-30 години. Проучвания стават много бавно, ние тази година сме разкопали 15 см. отложения. Ние не копаем с кирки, ние копаем с шпаклички, работим с пинсети, копаем е силно казано, на ден ако слезем 1 см. е голям успех. Има много дребни находки, които по друг начин биха били пропуснати. Трябва да определим съобразно находките работното място където са изработвали сечивата си, друго място където са транжирали ловната си плячка, мястото където са почивали, огнището където е било. Целта ни е да определим как е било организирано обиталището им. Бавно става проучването, но така трябва да става и така става и по света.
Анна ЛОЗАНОВА