Десислава Костадинова: Получаването на българско гражданство от българите в чужбина може да се улесни още

Десислава Костадинова, ГЕРБ

Десислава Костадинова, зам.-председател на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина и депутат от ГЕРБ, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: В дните на равносметка днес в сутрешния блок питаме как работиха народните представители през отминаващата 2016 г.? Наш гост е Десислава Костадинова, зам.-председател на Комисията по политиките за българите в чужбина и депутат от ГЕРБ, с която в следващите минути ще говорим за направеното през годината за сънародниците ни в чужбина. Г-жо Костадинова, комисията бе създадена в 43-ото Народно събрание. Какво успяхте да направите за сънародниците ни извън границите на България за времето, в което тя работи?
Десислава Костадинова: Като човек, който 12 години е учил и живял в чужбина, смятам, че добре познавам ситуацията да си българин в чужда страна. За разлика от много наши сънародници обаче реших да се завърна в България и да отгледам сина си тук. Ето защо тази комисия сякаш беше точно моята комисия. Непрекъснато говорим за това колко много българи живеят в чужбина, коментираме причините, които са ги накарали да бъдат там, но рядко си даваме сметка, че независимо къде по света се намира, всеки един от нас си остава българин, а държавата се опитва да подкрепя нашите сънародници зад граница. Най-вече онези, които по исторически причини са останали извън географската карта на България. За времето, в което работи нашата комисия, успяхме да раздвижим процеси, които до момента сякаш бяха в застой. Успяхме да предизвикаме дебати по важни за сънародниците ни въпроси и за подкрепата към тях, както за олекотяването на процедурата по получаване на българско гражданство, така и за системата на образование на нашите български деца в чужбина.
Водещ: Като говорим за процедурата за получаване на българско гражданство, до каква степен тя трябва да се улесни и трябва ли въобще да се улесни? Нека разясним какво се случва, как трябва да получи човек българско гражданство, какво трябва да направи, ако има български корени и иска да го получи, колко са били хората тази година, поискали подобно, и трябва ли да направим още, за да ги улесним?
Десислава Костадинова: В Комисията по политиките за българите в чужбина в края на 2015 г. бяха внесени за разглеждане два проектозакона за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България. Комисията реши да предложи на Народното събрание да подкрепи законопроекта, внесен от нашия колега, и това стана факт в пленарна зала през юли, когато предложението беше прието на първо четене. Законопроектът предвижда лицата от български произход да получават българско гражданство по облекчен ред, като въвежда понятието „близък роднина“ с цел документи, удостоверяващи българския произход, да послужат като доказателство и за роднина по съребрена линия до шеста степен. С предложеното изменение се предвижда възможността при липса на официални документи, удостоверяващи произхода, такъв да бъде доказван с нотариално заверена декларация. Предлаганите изменения целят създаването на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън Република България, както и възможността за увеличаване на българското население при наличието на изявен интерес за принадлежност към нея от лица от български произход или с българско самосъзнание. По отношение на това трябва ли да заделя повече пари за българите в чужбина бих казала, че в последните години страната ни направи доста неща за българите в чужбина. Искам да цитирам няколко факта от последните десетина години. От 2005 г. до момента ежегодно по бюджета на Министерството на външните работи се предвиждат финансови средства за подпомагане на българското национално малцинство в Цариброд, Димитровград и Босилеград в Република Сърбия. Размерът на средствата, определени за 2016 г. и утвърдени от министъра на външните работи, са за Културно-информационния център в Босилеград – 15 хиляди евро, за Културния център в Цариброд – 10 хиляди евро, за Културно-информационния център в Иваново 2000 евро, за сдружение „Клас“ 1000 евро финансова помощ за организиране на фестивал в Босилеград. Утвърдените средства за 2016 г. и 2017-а, която предстои, са 55 хиляди лева. Това са средства от бюджета на външно министерство. В бюджета на Министерството на образованието и науката за 2017 г. са предвидени 12,3 милиона лева за реализацията на политиките за образование на българите зад граница. Основната част от средствата са 8 милиона лева за финансиране на неделните ни училища, като трябва да отбележа, че средствата за тях са увеличени с близо 1,5 милиона лева за следващата година. На заседание на нашата комисия бе изнесена информация, че продължава увеличаването на броя на обхванатите деца и броя на училищата, които държавата финансира. През настоящата учебна година, която обхваща две бюджетни години, България финансира 175 неделни училища. Отделно по програма „Роден език и култура зад граница“ се финансират 119 училища. За програмата „Роден език и култура зад граница“ има отделно 1,2 милиона лева, извън тези 8 милиона. Така общият брой на училищата, които се финансират от бюджета на образователното министерство, е около 294. За сравнение ще кажа, че през 2009 г. са били само 53. Броят на учениците, обхванати в неделните училища, е близо 11 700, а тези по програмата „Роден език и култура зад граница“ – близо 9800. Общият брой е над 21 400. Разбира се, това не е достатъчно. Да се надяваме нашата политика в това отношение да бъде продължена и през следващата година, от следващите народни събрания и тази комисия да бъде запазена и да продължи това, с което се занимавахме ние през изминалите две години.
Водещ: Тоест да разбираме от думите Ви, от всички числа, които ни споделихте, че пари за нашите сънародници, за културните и образователните им дейности има и те трябва да продължат да се разпределят по този начин, стига, разбира се, и депутатите да продължат вашата комисия, нали така?
Десислава Костадинова: Категорично да. Видяхме колко ясна позиция показаха нашите сънародници в чужбина, когато дебатирахме различни закони в комисията, разбира се, по Изборния кодекс, така че наистина протегнахме ръка към всички, които са извън граница, и комисията трябва да продължи да уравновесява процесите на комуникация на българите, предпочели да търсят своето развитие в чужбина, и онези, които са с български произход и българско самосъзнание, но по различни причини са останали извън България. Категорично да, тази комисия трябва да продължи да съществува и в следващите народни събрания, защото в нея всички политически представители са обединени от общата кауза на българите зад граница.
Водещ: Г-жо Костадинова, имали ли сте възможността тази година да се срещнете с представители на българската диаспора и ако да – къде и какви свои проблеми и желания споделиха те с Вас?
Десислава Костадинова: Всеки член на комисията е участвал в работни групи, които посетиха местата с най-голяма концентрация на българи, напуснали страната, или етническите българи, населяващи териториите на държавите около нас. Имах удоволствието да бъда в Босилеград на 24 май и на 19 февруари, когато се присъединихме към честването на Васил Левски. Много болка имаше в българите там. Въпреки отношението към българската общност там, има силно самосъзнание и се пазят историята и традициите на страната ни. Имах и друга среща с българска общност в чужбина, макар и задочно. Като народен представител имах доста срещи с представители на други парламенти. Една такава среща съм запомнила, защото наистина ме изненада. Това беше срещата с делегацията на унгарския парламент. Изненада ме фактът, че в Унгария живеят повече от 5 хиляди българи, българската общност в страната е призната за отделна народностна група, представлявана от дружество на българите и повече от 10 български самоуправления. Признавам си, не бях запозната с големия брой на българите в Унгария. Там нашите сънародници издават вестници на български език, има българско училище с роден език, водят се преговори за възстановяването на българското училище „Христо Ботев“, съществува и Български културен форум. Български младежи са създали свое дружество, имат сериозни постижения в областта на културата. Поддържат два танцови състава – детски „Росица“ и юношески „Янтра“, от 80 години в Будапеща има и българска православна църква, която носи името на светите братя Кирил и Методий.
Водещ: Тоест да разбираме, че нашите сънародници продължават да бъдат много активни в съхранението на българското навсякъде, където се намират. Г-жо Костадинова, ще сменя фокуса на разговора ни и ще обърна вниманието Ви въобще към работата на 43-ото Народно събрание, защото пред него се очертава кратък живот. Какво ще отличите като негово постижение, като негова слабост и за какво не ви достигна време?
Десислава Костадинова: През последните две години парламентарната група на ГЕРБ подкрепяше законодателно всяко едно предложение на правителството на Бойко Борисов. А тези предложения доведоха до успешна работа по европейските програми, които определено преди нашия мандат бяха в застой. Те отразяват резултата през тези две години например от реализацията на Националната програма за енергийна ефективност. Няколко пъти бе увеличена минималната работна заплата, българските пенсионери получават допълнителни средства за Коледа и Великден. Приехме нов закон в образователната система, с който се надявам да се спре дългогодишното лутане в този сектор. Изобщо доста неща бяха направени, няма да конкретизирам в инфраструктурата, защото е видимо. Направиха се много неща в цялата държава, въпреки че на пръв поглед за някои части от страната това може да не бъде видимо на пръв поглед. Но всички знаем, че за да бъде развита стабилна и силна икономика, най-напред трябва да има инфраструктура. Слабостта бе липсата на адекватна подкрепа най-вече от нашите партньори в определени моменти, които не споделяха много от това, което се възприемаше като правилно от по-голямата част от мнозинство. Иначе времето като цяло може би не достигна за много неща. Както винаги времето е малко. Не завършихме съдебната реформа, не успяхме да направим промени в Изборния кодекс така, както поискаха на референдума гражданите на Република България. Да се надяваме, че всичко това ще бъде продължено и довършено в следващото 44-о Народно събрание. Ако аз съм част от него, ще работя така, както винаги досега съм работила – за интересите на българските граждани.
Водещ: Това са, да кажем, първите задачи пред 44-ия парламент. А ако трябва пак да Ви върна тясно към ресора на вашата комисия, коя трябва да бъде първата задача, ако тя се запази, кое да направи за нашите сънародници зад граница първо?
Десислава Костадинова: Може би първото, с което трябва да продължи да се занимава като основно, е да улесни придобиването на българско гражданство, защото през годините сме свидетели, че прекалено голям брой хора, които подават декларация за българско гражданство, чакат повече от 5-6 години. По данни на Държавната агенция за българите в чужбина през 2014 г. сме приели 8570 души, които кандидатстват за български произход по отношение на българското гражданство за постоянно и продължително пребиваване. За първите 11 месеца на тази година техният брой вече е 19 673. Миналата година сме приели над 17 хиляди заявления. За да се придобие гражданство, има няколко изисквания. Най-важното от тях е разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България да е получено не по-малко отпреди 5 години. Също така чужденецът трябва да е не по-малко от 3 години в България и да има или да продължава да е в законно сключен брак с български гражданин, който да е роден в Република България, или да е получил разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване преди навършването на пълнолетие. Другите основни изисквания са кандидатът за придобиване на българско гражданство да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер от български съд и да не му е образувано наказателно производство за такова престъпление. Ако е реабилитирано, да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в страната. Да владее български език е задължително, установява се по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката. Да е освободен от досегашното си гражданство или да бъде освободен от него към момента на придобиване на българско. Може да се придобие българско гражданство и без да е налице сключен законен брак с български гражданин, но ако е чужденец от български произход или е осиновен от български граждани при условията на пълно осиновяване, самият родител е български гражданин или е починал като такъв. В това производство към молбата се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, като в удостоверението задължително се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход. Затова казвам, че това е може би проблем, основното нещо, с което комисията би трябвало да се занимава и в бъдеще. Защото в момента има изключително много заявления, които по една или друга причина не се придвижват или решават повече от години, неодобрени и непридвижени.
Водещ: Има за какво още да работите. Благодарим Ви много, г-жо Костадинова, за отделеното време и за включването Ви. Желаем Ви светли Коледни празници.
Десислава Костадинова: Накрая да пожелая в навечерието на тези светли празници: нека бъдем по-добри, нека посрещнем щастлива Коледа и благословена Нова година с повече доверие в хората, с надежда в утрешния ден и вяра в бъдещето. Щастливи празници на всички от мен!
Лора ТЪРКОЛЕВА