Игнат Колчев, председател на Административен съд – Смолян: Българското административно правосъдие е на трето място в рамките на Европейския съюз 

Игнат Колчев, председател на Административен съд – Смолян, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян

Фокус: Г-н Колчев, кажете каква е ролята на Административния съд?

Игнат Колчев: Ролята на Административния съд е огромна. Това е важен орган на съдебната власт, който регулира обществените отношения между гражданите и административните органи по повод законността на издаването на индивидуални общи административни актове. Административният съд е по някои дела касационната инстанция и например всички наказателни постановления, издадени на територията на областта, като касационна инстанция,  се обжалват пред Административния съд на територията на съответната област. Което означава ,че ако той там сбърка няма кой да поправи грешката му. Така че от тази гледна точка и призванието на съда той е изключително важен орган на територията на областта.Факт е, че в обществото продукцията на магистратите често се смесва и се бъркат задълженията на прокурора, на общите съдилища и др. Административните съдилища са стожера на законността и коректив на държавата в съответната област. Т.е. ние даваме на гражданите защита и санкция срещу нарушени техни права в съответната област по повод на издаване на определени административни актове и действия на администрацията. Ние не се занимаваме с наказателни дела, свързани с престъпления от общ и частен характер и не се занимаваме с междуличностни отношения между граждани.  Това е работа на общите съдилища.

Фокус: Г- н Колчев, измина една година, откакто вие  поехте отговорната роля да ръководите Административния съд и през тази година вие спечелихте приза за „Юрист на годината”.Какво се промени за тази една година, какви са впечатленията от работата на Административния съд  за изминаващата вече 2016 година?

Игнат Колчев: Ние в Административен съд през тази една година има какво да отчетем. От както аз постъпих като председател на Административния съд се свърши много работа. Както знаете длъжността председател на съда е мандатна, тя е за 5 години и всеки един административен ръководител кандидатства с определена програма. Моя стратегически план за управлението на съда беше „разчленен” на три групи цели – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, като в този едногодишен период краткосрочните   цели бяха свързани в отделните области със създаване на адекватни регулативни механизми за укрепване на колектива, запазване срочността на постановените актове, за развитие на информационните технологии. Аз лично отчитам, че тези краткосрочни цели бяха постигнати. Като се обърна назад в рамките на тази година броя на постъпилите дела олицетворява пулса на обществения живот в областта. Затова анализирайки видовете дела, които са постъпили, това нагледно дава пример коя институция как е работила и какъв е статуса на сигурност на нейните актове  и доверието в обществото, без това да звучи преувеличено. Напоследък войната по пътищата взема много жертви и голям е броя на потърпевшите от такъв вид деяния и който се подпише под тази теза няма да сбърка, защото това са и едни от най-големите дела,  които  през 2016  година са били на производство в съда. Както виждате и законодателя предприема мерки за затягане на дисциплината по пътищата. Преди два дни бяха приети промени в Закона за движение по пътищата, които влизат в сила на 20 януари 2017 година и които предвиждат едни по рестриктивни мерки срещу нарушителите на правилата за движение по пътищата. Друга група дела, които постъпват и са със сериозен обем тази година също са наказателно-административен характер дела. Т.е. има активизиране на администрацията тази година – и от страна на”Инспекция по труда”, и от страна „Митници” – Пловдив, и от страна на РЗИ,  много са делата и от  „Рибарство и аквакултура” и др. Това е най-общо палитрата на наказателно-административен  характер дела, които постъпват при нас. През тази година намаля броя на административните дела, основно те са от няколко групи, които олицетворяват какви са проблемите и неудачите в обществото. На всичко е известно пенсионната ни система в България е проблематична и се създават проблеми, пенсиите наистина са ниски и много хора изразяват недоволство срещу актове на ТП на НОИ и в частност срещу решения с  които са потвърдени разпореждания, касаещи правото на пенсия и размера на пенсията. Тази година намаляха делата срещу  актовете на РДНСК. Като цяло  броя на административните дела е намалял в сравнение с миналата година. Аз не мога да се съглася с тезата, че това се дължи на бедност на хората, за разлика от гражданските дела при които таксите са пропорционални на цената на иска, при нас таксите са символични, те  за граждани са 10 лева.  10 лева не могат  да бъдат препятствия за упражняване правото на жалба. Не може да се твърди, че обемът на работа на администрацията е намалял. По-скоро самата администрация се научи да постановява по-законосъборзни актове, пък и хората станаха по-толерантни. Не се водят дела „до дупка”. Една от основните мои цели, при встъпването ми в длъжност като председател да задържим този високи процент решени дела в кратки процесуални срокове, каквито имаме. Не искам да съм прекален оптимист или идеалист и знам, че един такъв процент от 93,28 %, постигнат в рамките на година е един задоволителен процент. За разлика от общите съдии- без да се противопоставяме и да влизаме в противоборства, там където се работи с Граждански процесуален кодекс, той е много по-дисциплиниращ, там има т.н. понятие „Ранна поетапна приклузия”, където страната губи право да упражни определени права след настъпването на определени обстоятелства. Правосъдието при нас протича в абсолютно бързи срокове. Искам да отбележа, че българското административно правосъдие е на трето място в рамките на Европейския съюз  и това е общопризнат факт от специалисти в подкрепа на моите думи.

Фокус: Как ще коментирате темата за корупцията в съдебната система?

Игнат Колчев: Аз не бягам от неудобни въпроси, мога да кажа че основните два етикета, които се лепят върху съдебната система,   това са първият етикет  бавно разглеждане на делата – забавяне на правосъдието и вторият етикет – корупция. Само че нека да се вгледаме в статистическите данни на съдилищата в страната. Те са абсолютно коректни и никой не може да ги оспори. Налице ли е забавяне на делата, когато говорим за 93, 94%, решени в тримесечен срок. Тримесечният срок е от постъпване на жалбата в съда, до постановяването  на съдебния акт. Това е изключително висок стандарт.  Многократно  съм казвал, че това е стандарт , непостижим дори за американското правосъдие. Те имат определени дела, които се образуват по т.н.  шортклайм – /къса жалба/, по които те се произнасят в тримесечен срок – ние се произнасяме в същия ден.  Самите ни  американски колеги, когато аз съм бил на обучение там,  казват – „Правото е  маратон, правото не е спринт” и от гледна точка на такива стандарти аз не бих се съгласил в никакъв случай, че проблема на българската съдебна система  е забавяне на дела. Вторият етикет, който се лепи на съдебната система е корупция. Много се приказва  за корупцията и много може да се каже за нея. В съдебната система има толкова много предпазители и средства за мониторинг, които не са известни на обществото и когато се говори по темата съвсем тенденциозно се премълчават. На първо място обществото и медиите. Обществото в България не е такова, каквото беше преди 20 години и когато настъпиш интересът на някого, той няма да пропусне да си потърси правата.  След това в такива малки градове като Смолян и редица други градове хората се познават и знаят кой колко струва и какво прави. Такова нещо не би могло да се скрие. Има специализирано звено за разследване на корупционни прояви във високите етажи на властта. Има комисия към Висшия съдебен съвет, накрая има и Сметна палата, пред която декларираме имуществото си. С други думи нашия личен живот, нашето имущество буквално е заложено на стъкълцето на микроскопа и ние сме под такова наблюдение и няма възможност. Има и други механизми – системата  за случайно разпределение   на дела. Когато делото постъпи в съда, то се разпределя на съдия-докладчик, който е случайно избран от системата и няма никаква възможност за въздействие. Така че аз не бих се съгласил с това. Там където има корупция – това личи по актовете на съда.  При нас няма такива неща, няма и сигнали от граждани, ние имаме кутия за сигнали  и жалби от граждани. Аз бих задал въпросът така: Има ли корупция в съдебната система? На отговора – има, бих казал – посочете кога, къде. Аз мога да се подпиша, че никой от колегите не би се подал на такова влияние защото това е въпрос на вътрешно убеждение, на морални устои.

Фокус: Да поговорим и за съдебната карта, която е  също е много актуална тема.

Игнат Колчев: Да, това е  много актуална тема, която изпокара много колеги, изпокара и Висшия  съдебен съвет. Тема която е важна. Но искам да поясня на Вашите слушатели и читатели – какво означава „Съдебна карта”. Съдебната карта е важна за обществото и аз недоумявам защо намира толкова слабо обществено отражение. Защото човек от Мугла, примерно, подаде жалба срещу акт на някоя институция и му се наложи да ходи до Пловдив да се защитава в съд е просто голяма глупост, не мога да се сетя за по-мека дума да кажа. Темата за съдебната карта и за натовареността трябва да се пречупва през ракурса на достъпа  до  правосъдие. Аз съм бил на специализации в доста държави от ЕС, запознат съм с доста правни системи, ще ви кажа  пример за Финландия, там имат един трудов съд, който е в Хелзинки. Всички дела се гледат от този Трудов съд, всички правоотношения и производства по Кодекса на труда в този кръг обществени отношения. Но това е държавата с най-много сървъри и най-добре разработена инфраструктура. Кажете ми в България така ли е, за да централизираме толкова много правосъдието. Така че тази тема със съдебната карта, колкото и да е важна, тя трябва да бъде премислена много детайлно, да бъдат отчетени тенденциите в развитие на миграционните процеси и въпреки това, независимо от всичко това, този процес трябва да бъде решен с грижа за хората, от гледна точка  на  достъп до правосъдие. И какво беше направено  след тези пояснения – на базата на една формула се направи едно изчисление, че един съд е нормално натоварен  когато при определена индексация на делата, той постига на съдия от 70 до 130 точки в рамките на една година, като се отчете натоварването с административна работа на председател и зам.-председател. Само да вметна, че аз и моя заместник  работим на 100 % натовареност и не се ползваме от такива възможности за намаляне на процента натовареност.  Просто като сме  първи сред равни, ами да сме първи сред равни. В рамките на тези заложени индекси за тежест на делата и брой на разгледани дела от съдии, нашият съд надхвърля долната граница – около 70 точки на съдия в рамките на годината – или общо за съда, умножено по пет, прави около 400 точки. Което означава, че ние сме нормално натоварен съд, независимо от това рефлексите в България продължават. Все още има членове на Висшия съдебен съвет, които продължават да казват: тези в Смолян, Търговище, Видин и др., те са слабо натоварени съдилища – на базата на какви критерии, не е ясно. Това обаче влияе върху много неща, влияе и върху броя на  щатовете, върху магистратски, върху бюджетите на съдилищата.  Не съм съгласен да се слагат такива етикети, като слабо натоварени съдилища. Примерно да кажем има някакво дело  по което се изисква да се извърши експертиза със заснемане на имота. Като падне сняг до март месец  и  вещото лице не може да отиде да заснеме имота, ние трупаме ненужен престой, така да го наречем. Въпреки това делото си стои и ние чудеса от процесуална изобретателност  правим , за да  можем тези дела да ги вкараме в тези 93 %, с цената на индивидуално управление на всяко дело, за да може гражданите да не се почувстват дискриминиран по някакъв начин. Този процес е многолик – с натовареността, със съдебната карта. Няма да се реши от този Висш съдебен съвет и е по-добре, че няма да се реши в момента, защото ще ощети гражданите.

Фокус: Какво взаимодействие бихте осъществили с държавните органи на местно ниво?

Игнат Колчев: В призмата, през ракурса на идеята за разделение на властите, ние не можем да осъществяваме кой знае какво взаимодействие с органите на изпълнителната власт,  до толкова, доколкото те са в страни по нашите дела. Аз го казах и на церемонията по встъпването ми в длъжност, че е крайно време институциите в България да спрат да се противопоставят. Не да си взаимодействат, а да не си пречат, да не се противопоставят една на друга. От тази гледна точка все пак място за взаимодействие има. Аз мога да посоча какво сме направили през 2016 година. На първо място, в резултат на инициатива на ВСС и на МОН, ходихме в училищата в Смолян, в рамките на една програма „Съдебната власт – информиран избор” в която в часовете по „Етика и право”, след която направихме  симулативен съдебен процес с ученици. Проведохме съвещание съвместно с ОД на МВР и  районните полицейски управления по темата приложение на закона за движение по пътищата, пропуски и грешки при административно-наказателните производства.  Готови сме с всяка една регионално представена институция да проведем такива взаимодействия за уеднаквяване практиката и на съда и изобщо, да го наречем една прозрачност на съдебното производство. Когато има една стабилна, утвърдена съдебна практика, тогава и гражданите, и институциите се чувстват спокойни. Тази година положихме усилия за едно подобряване на взаимоотношенията между съд, прокуратура и адвокатура. Не е новина това, че последно време в България започнаха противопоставянията – да се прехвърля топката в чуждото поле – на един му виновен съда, на друг прокуратурата, на трети адвокатурата.  От едни такива противоречия и противопоставяния страдат гражданите. Затова ние се постарахме съвместно с адвокатския съвет, на  Окръжен съд, Районна и Окръжна прокуратура да направим и това съвместно събитие – Юрист на годината. Искам да кажа, че не бива  да се измества фокуса към „юрист на годината”. Фокус на това събитие трябва да бъде „служител на годината” и затова направихме едни номинации за служител на годината, а тази година се роди и идеята за „Юрист на годината”. Имаме идея може би за следващата година ще направим организационен комитет да разработи писани правила за тази церемония и тя да остане една традиция и трябва да продължи. Аз съм убеден, че усилията ни и през следващата година ще продължат в тази насока, вече в изпълнение на средносрочни цели. За мен и екипа ми няма постигнати цели, при постигането на една цел  ние се борим за постигане на устойчиви резултати по нея.

Фокус: Успяхте ли да пренесете и в Административния съд добрите практики, реализирани по програмата „Съд – модел“

Игнат Колчев: Това беше много важно, защото пак се връщам на темата с мандата на административния ръководител. Една от целите, които си поставих  и заложих в тази програма е да се мултиплицира всичко положително, което до този момент е постигнато. Една от целите ми беше да пренеса всичко онова, което е достижение в работата на Окръжен съд – Смолян, затова пренесохме стандартите за срочност. Това е едно много важно нещо в контекста за срочно правосъдие и по този начин гражданина, когато подаде жалбата в съда, ние разпечатваме стандарта, той вижда какъв е срокът между отделните процесуални действия и се снабдява с едно усещане за липса на забавяне на делото и с очакване кога ще получи решение на делото. И  държа да отбележа, че   от съществуването си до сега Административен съд няма постановено решение извън месечния срок за изписване на делата, е един допълнителен аргумент в тази насока.

Фокус: Какви са целите ви за 2017 година?

Игнат Колчев: Нека да започна от там, че през 2017 година се навършват 10 години от създаването на Административните съдилища в страната. Предвидено е, че за 1 март в цялата страна всички административни съдилища  ще честват годишнитата, с церемонии по едно и също време.  В нашия съд предвиждаме да поставим началото на една музейна експозиция. Когато чествахме 100 години от създаването на съда в Пашмакли, беше страшно трудно да намерим архивни неща,  такива които са реликви. Вместо да ги търсим тези неща след 50 години нека от сега да започнем, примерно да поставим   първото дело, акт с който е назначен първия административен ръководител, акт с който е създаден съда и др ., защото с тази памет, която ние съхраняваме ние се чувстваме и по-отговорни.  В национален план 2017 година ще бъде изключително важна за съдебната власт, защото освен че ще има избори за нов парламент, в съдебната власт ще се проведат избори за членове на Висшия съдебен съвет. Кандидатурите ще  бъдат номинирани през месец април, юни месец ще се проведат общите събрания за избор на членове на ВСС. Това е важно не само за нас магистратите, важно е за обществото, защото от избора на действени, качествени магистрати, които могат да служат за пример, да мотивират хората, да бъдат чисти, смели и да отстояват независимостта на съдебната система, ще доведе  до положителни неща за правосъдието като цяло и за гарантиране интересът на гражданите.  В процеса на делата в локална цел – ние ще продължим да отстояваме тези високи резултати. Следващата година е предизвикателство и с подмяна на информационните технологии във всички административни съдилища. От 1 януари влиза един нов продукт, нашият съд бе лидерът за оптимизиране на продукта и вкарването му в експлоатация.  Имаме си много задачи, които ние ще следваме и най-нормално и най-логично е да се стремим да поддържаме високо стандарт в нашата работа. А дали постигаме целите си  ще го кажат гражданите, които поставят оценка на нашата работа.

Мина ЧЕРНЕВА