Гергана Петкова, кмет на с. Казашко: Тази година е юбилейна за Казашко

Гергана Петкова, кмет на с. Казашко в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

 

Фокус: Кога и как е създадено село Казашко?

Гергана Петкова: Тази година е юбилейна за село Казашко, защото се навършват 110 години от официалното му признаване като населено място в България. Село Казашко е най-малкото населено място, което принадлежи към община Варна и се намира на 6 километра от центъра на града. Историята му е интересна и това го прави по-различно от другите села. Историята на създаването на селото е свързана с драматизма на събитията сполетели донските казаци през XVII век, което води до разселването им по света и заселването на територията на България. Историята е свързана с духовните и политически борби в древна Русия през XVII век. През 1707-1078 година под предводителството на атаман Кондрат Булавин се взимат участия в антифеодални движения на крепостните селяни, които живеят около река Дон. Една от причините за преселването на казаците е да съхранят старата християнска вяра и първоначалния канонически характер на църковните книги и учения , което довежда до официалното им откъсване от руската църква и преселението им по света. Доста години по-късно през 1905 година селото се създава на брега на Варненското езеро. През 1908 година е обявено официално за населено място с Указ на цар Фердинанд.

Фокус: Какво е населението?

Гергана Петкова: Населението в село Казашко е съставено основно от потомци на донските и кубански казаци. В началото на заселването не са били разрешени смесени бракове. Първата българска снаха е дошла в селото едва през 1949 година. След това хората започват да приемат смесените бракове и да получават благословията на своите родители. До този момент са се женили само за партньори от селото или за хора от друго подобно село, което се намира на брега на река Дунав, близо до град Силистра – село Татарица. Днес в селото живеят и много българи. Основно населението се състои от работещи хора в трудоспособна възраст. Най-възрастните, колоритни личности в селото, за съжаление, постепенно ни напускат. Възрастните, брадати казаци, които варненци помнят, вече не са сред нас. Стремим се да ги помним и да предаваме традициите на следващите поколения, за да може да ги съхраним. Звучи учудващо за българско село, но в него живеят много млади хора. Една от причините е, че е много близо до град Варна и връзката е много добра като инфраструктура и комуникации. Село Казашко е много удобно място за живеене и младите хора не го напускат. Имаме случаи, в които млади хора, които са учили зад граница, са се върнали отново да живеят тук и да работят във Варна.

Фокус: Какви спомени се разказват в селото?

Гергана Петкова: Село Казашко е било любимо място на Негово Величество Борис III и той често е посещавал казаците. Спирайки случайно на едно възвишение с изглед към езерото, той вижда играещи деца около рибарски лодки. Попитал чии са лодките и едно от децата му отговаря, че са техни, защото баща му е майстор-лодкар. Това бил синът на големият майстор-лодкар Кондрат. Негово Величество си поръчва лодка и след две седмици я получава в резиденцията си в Евксиноград. Остава много доволен и нарежда да издадат майсторско свидетелство на човека. Царят е посещавал често селото, купувал е на бедните дрехи и други вещи. Това са спомени, които са топлили години наред душите на хората. Същественото е, че с нареждане на Негово Величество е изградена шосейната връзка между селата Тополи и Казашко и връзката с града. Също по негово нареждане е построена и гара Тополи.

Фокус: Колко учебни заведения има в селото?

Гергана Петкова: През 1927 година на заседание на варненската окръжна инспекция на образованието се взима решение в селото, тогава наричано Казашка махала, да се открие частно казашко училище. За целта се осигуряват помещения, купуват се пособия и започват да се обучават около 20 деца. Училището се е наричало „Славянско училище“. Освен на четене и писане децата са се обучавали и на църковнославянски език. По-късно, два пъти седмично, започва да идва и български учител, който е преподавал аритметика и български език. През 1952 година се построява сегашната сграда, която към днешна дата е превърната в „Здравна служба“. Въпреки това, тази сграда дълго време е приютявала местните деца и там са се образовали много от тях. По нейните думи през 1984 година се взима решение училището да бъде закрито, за да имат децата по-добро качество на обучение, тъй като са учили в смесени класове от 1-ви до 4-ти и в една учебна стая. В момента децата в селото се обучават в училищата на град Варна и районното училище „Христо Смирненски“ в с. Тополи. Осигурен им е безплатен транспорт, във вид на карти за пътуване, и всички необходими условия. Това, което правим на местно ниво, в момента, с помощта на Руското посолство, са неделните училища за изучаване на руски език. Предстои, може би, и тази година да открием такова и подготвяме помещението. Ще бъде осигурен учител и помагала, за да могат децата да помнят родният език на своите деди и своите корени.

Фокус: Кое е най-забележителното, което привлича хората тук?

Гергана Петкова: Богатството на селото са самите хора и руската реч, която може да се чуе по улиците. Красивата природа е едно от нещата, които впечатляват идващите тук. От природните забележителности е Варненското езеро, което си е устроило среща с планината на отсрещният бряг, в село Звездица. Когато е тихо и спокойно времето, в езерото могат да се видят лебеди. Другата забележителност е красивата църква в центъра на селото. Това е единствената в този район древна, православна руска църква. Най-ценното в нея са иконите, които казаците са носили при преселването си и датират от XVII-XVIII век. Иконите са изографисани върху липово дърво и това се счита за една от версиите за името липовани, с които са наричали още казаците. Убедена съм, че хората, които са идвали тук веднъж неминуемо ще се върнат и втори път.

Фокус: Благодаря Ви!