Полк. проф. Димитър Недялков: Бомбардировките по време на Втората световна война са били наказателна акция за България в следствие от грешно вземани от българските политици решения

Полк. проф. Димитър Недялков от Катедра „Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана” на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ (II-ра част)

На 10 януари се навършват 73 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София по време на Втората световна война. Тогава е извършена първата комбинирана дневно-нощна атака над столицата. Загиват 750 души, ранените са над 700 – предимно цивилни, мирни граждани и военни. Нанесени са тежки удари на над 900 сгради, половината от тях са напълно разрушени.

Водещ: Ако трябва да направим един паралел с днес, тогавашните военновъздушни сили и днешните военновъздушни сили, имаме ли база за сравнение?

Димитър Недялков: Тя, историята, също от позицията на това, че не съм историк, според мен не е наука за миналото, а наука за бъдещето. И едно от най-ценните неща, които има една нация, е нейната история. Защото от историята може да вади адекватни изводи, които са приложими и сега. Ние сега допускаме в много отношения същите грешки, може би политически, а със сигурност и военни. Българското въздушно пространство като такова трябва да бъде приоритет на осигуряване суверенитета на страната. И много точно трябва да бъде направена аритметика какво е необходимо за това пространството, и не само въздушното пространство, защото авиацията се оказва най-бързото адекватно средство за реакция за всякакви кризи – и на земята, и на морските пространства, за да може в крайна сметка този суверенитет да бъде защитен. Тогава, за когато говорим ние – 1941-1943 година, тази аритметика не е направена. Ние плащаме по много данни, икономическите загуби на страната към края на кампанията на американците възлизат на над 24 млрд. лева, тогавашни лева, което е било огромна сума за държавата, за държавния бюджет. 13 хил. сгради са унищожени. Тоест, убити са – числата са различни – има 2 600, има данни, които показват над 4 800 български граждани загиват, загиват много деца. Въобще последствията, столицата ни остава разрушена, до средата на 50-те години е била безобразен град. Но затова трябва да се мисли в предварение. Ние като че ли и сега практикуваме от днес за утре или чакаме нещото да се случи, за да се сетим, че трябва да реагираме по адекватен начин и да започнем да градим система. Това е особено валидно, когато говорим за авиацията, защото една авиационна система много лесно се руши, но се създава изключително трудно. Особено по отношение на човешкия фактор. В крайна сметка държавата при една кризисна ситуация винаги може да извади пари или пък ще й бъдат дадени пари, или пък съюзниците ще й дадат самолети, но в крайна сметка един кадър се създава в рамките между 10 и 15 години.

Водещ: Имате предвид обучителния период на един летец?

Димитър Недялков: Подготовката, и не само на летците. Виждате как се развиват технологиите. За да може този човек да седне спокойно в кабината, той трябва да бъде осигурен от състав, земен състав, който да е абсолютно наясно с тази сложна техника, която сега постъпва. Сега постъпва пето поколение, а по отношение на дистанционно управляемите системи, това е шесто поколение авиационна техника. Да не говорим наблюдението на въздушното пространство. Аз споменах, 1943 година се създава радио-локационното поле. Това също е предмет – тоест, за да вдигнеш дежурни изтребители, ти трябва да имаш надлежна информация затова, което става във въздушното пространство. И това са все проблеми, които сега се трупат. Но най-вече за личния състав ми е думата, и това аз като човек на поколението, което се занимава, искам да кажа, че от една страна мотивацията на младите, тези хора, които имат смелостта да изповядват тази професия, защото във военната авиация се влиза по съвсем такива духовни нагласи – хората просто искат да летят от една страна, от друга страна са патриоти и искат да защитават. Но трябва да има адекватен отговор на обществото. Тоест, обществото трябва да даде шанса тези хора наистина мотивирано да бъдат използвани за целите на суверенитета на страната. От друга страна за вече изградените кадри, не трябва да забравяме, особено тук в последните години, голяма част от кадрите, подготвени в една относително работеща система, много бързо започнаха да напускат. Нека напомним, че за малко повече от година българската военна авиация напуснаха 5-ма генерали, което е огромна загуба – това са хора, които са създавани. Ето сега очакваме да излезе от състава на Българската армия началникът на отбраната. То е нормално като си тръгва човекът в България негативи да говорим, но това е човек, който е създаван 40 години. Аз него го давам за пример, защото го познавам – 40 години е създаван този човек. В него държавата е вкарвала десетки милиони. Да не говорим, че това е човек с изключителен опит в областта на авиационното дело, един от мисля, че най-дълго командвали авиационна база, човек с опит в съюзни щабове, който на практика приложи и усъвършенства системата за командване и управление в България, който възстанови подготовката на редица млади специалисти, благодарение на това, че отново влязоха в действие самолетите „L-39“, които ние бяхме позабравили, че могат да летят. Освен това, осигурил изправна авиационна техника, която изпълняваше задачите по времето на намален с 38% бюджет на държавата през 2010 година. И разбира се, адаптиране на подготовката на летателния състав към колективната система за сигурност. И това не случайно го споменавам, защото това, което се случва, включително и под негово влияние, свързано с това, че редица политици започнаха да обръщат внимание на факта, че фигурата на висшия военен е значима, и трябва да бъде отбелязана, благодарение на това, че се защитиха проектни планове финансово осигурени в Народното събрание. Заговори се, че е абсолютно необходимо да се превъоръжава Българската армия с адекватна техника. Тоест, на базата на вече ресурсно осигуряване на сили и средства конкретно за ВВС, за Сухопътни войски, за Флота с конкретни модернизации, със създаването на стратегически военен щаб, който да взима реални решения във война, в условията на кризи, не само във военни кризи, а кризи в мирно време там, където се използват въоръжените сили показва, че един подготвен военен на практика може да помага на държавата да взима верни решения в такива условия. И това го подчертавам не случайно. Ние сме държава, която и по ваше радио, и по телевизия се говори за славните български победи – добре, победи, но в крайна сметка България е губела войни. А се губят войни тогава, когато няма система за управление на държавата адекватна. В НАТО винаги се подчертава един основен принцип, който касае създаването на централизирана система на за командване и управление, свързана с възможност за децентрализирано използване на структурите. И по време на Балканските войни, и по времето на Първата световна война, и по времето на Втората световна война, ние не съумяваме да създаваме система. Аз казах за царя – докато е бил царят, системата е работила – България е била относително защитена държава. След това, когато вече не се знае кой какви решения взема, дали са адекватни, дали не, след това се случват негативните събития. Сега може би е по същия начин. Статутът на главнокомандващия, статутът на държавния глава, статутът на висшия военен трябва да бъдат отново коректно определени в системата на държавата, за да може в крайна сметка ние да си постигаме, първо, ясно да си формулираме националните интереси, и да постигаме. Аз ви споменах за цикъла на войната. Този цикъл в крайна сметка определя тези негативи, които за България следват след войните за национално освобождение и обединение, следват след Втората световна война и следват след Студената война. За сегашно време ние всъщност понесохме негативите от загубата на Студена война. И те са особено тежки за държавата.

Водещ: И до ден днешен.

Димитър Недялков: Абсолютно. Ние загубихме 2.5 млн. от населението си, като сметнем и тези, които са родени извън България. Единственото състояние, което е изпадала България в рамките на познатата си история, това е XIV век. А историята как учи за XIV век? Какво се случва с една такава държава, която губи 30% от населението си. Защото природата и светът не понасят празни пространства. И въоръжените сили, като се започне от висшия военен и се стигне до войника, всъщност, както е записано в Конституцията, гарантите. Съюзниците са съюзници, но българските въоръжени сили, българската войска – това е гаранцията за държавата. Защото това е въоръжение българския народ на практика.

Водещ: А вие виждате ли във Военната академия мотивация, живец в очите на хората, на студентите, на тези, които се обучават там – това, за което говорите?

Димитър Недялков: Има различни хора, които идват във Военна академия, но това, което мога да кажа за младите хора, за студентите и за слушателите, че в болшинството си това са хора с изключителен интелект, способни да оценяват това, което се случва около тях. Те гледат, включително и това, което правят държавните институции, и в крайна сметка си правят изводи затова как ще живеят в бъдеще. И самият факт, че такова голямо количество, особено млади, работещи хора напускат България, трябва да говори за състоянието на система за командване и управление, така както условно като военен бих могъл да, и това което трябва да се случи с тази система. Защото няма сравнение, колкото и да се обръщаме с негативизъм към всичко онова, което се е случвало преди 1990 година, няма сравнение с нивата на подготовка и с количествените параметри на това, което сме притежавали. А нека да напомним, че и за Варшавския договор, и за системите на колективна сигурност на НАТО и Европейския съюз България си остава гранична държава. И ние сме едни от първите, както и историята – аз не случайно споменавам XIV век, ние сме едни от първите, които сме близо и сме на границата на световете, от които трябва да очакваме заплаха.

Водещ: София ли е най-бомбардираният град по време на тези месеци?

Димитър Недялков: Ако трябва като военен да кажа, въздушно-настъпателната операция срещу България включва 17 масирани въздушни удара, от които 9 дневни, 8 нощни, от които 12 са били срещу София. София се разглежда като основния стратегически обект, срещу който трябва да бъде въздействано.

Водещ: Тъй като е столица, предполагам.

Димитър Недялков: Тъй като тук е съсредоточено военното и държавно ръководство. Освен това и целите са били такива – считали са, че най-бързо може да се постигне и основната цел на оперативното действие – да се въздейства върху духа на българското население и бързото вземане на решение от страна на българското правителство, на българските власти за излизане на България от пакта и излизане от войната.

Водещ: Тоест цивилните невинни жертви да повлияят на политиците.

Димитър Недялков: Да, да повлияят на политиците. Има документи, в които се употребява думата „терористични бомбардировки“. Но това е била стратегията, това са били, всъщност всички големи воюващи държави по онова време са използвали подобна стратегия на масирани въздушни нападения срещу големи градове. Това, между другото, е отработено още в Испанската гражданска война и след това още Варшава попада, Амстердам, Лондон, Осло от страна на руската авиация. Така че това е била оперативната практика по онова време и българският народ е платил за тези грешни решения и пропуски, които са вземани в предходния период. Едно от най-забележителните неща, които трябва да бъдат казани за въздушната война над България, е всъщност героизмът на българските пилоти, поведението на тези мъже, които в крайна сметка е трябвало да изкупват грешките на българските политици. Общо взето това са били хора, които са били на възрастта на българските апостоли от времето на Априлското въстание. Аз се сетих за тази аналогия, защото тези, които са вдигали Априлското въстание, са знаели изхода от това въстание. По същия начин и българските авиатори, пилотите изтребители, които са отстоявали суверенитета на държавата 1943-1944 година, значи първият сблъсък е бил на 1 август 1943 година, последният въздушен бой, който се води на територията на България, е на 26 август 1944 година. За тях изходът от сраженията на практика, така е коректно да се нарича противодействието, което са оказвали на масираните въздушни удари, е бил ясен. И те са излитали с ясното съзнание, че са обречени в тази борба. Не е имало дилема там. За тях като грамотни военни това е било ясно. И въпреки всичко хората са излитали. Ние не сме имали способности да действаме нощем. Тогава са действали основно прожекторните формирования и Българската зенитна артилерия. Но в дневните нападения българските изтребители са били изключително активни, въпреки недостига на сили и средства. Най-много изтребители сме вдигнали на 30 март 1944 година, когато се е състояло и най-масираното въздушно сражение в рамките на въздушно-настъпателната кампания. 77 самолета, при щат 124 самолета, най-високото ниво на изправна готова боеспособна техника е постигнато едва в средата на противоборството и процентите са сравнително малко – около 60% изправна техника. Което показва, че до края на това противоборство Българската изтребителна авиация не успява да достигне нивата, които са планирани дори във военните планове на самата държава, независимо че те са били скромни. Но героизмът е това, на което искам да обърна внимание – българския дух на тези момчета. Има случаи, за които съм чел, които неподготвени летци, непреминали курса на обучение, неовладели още самолета, в тежки зимни условия излитат, само и само да се окажат във въздуха и да срещнат въздушен противник, да се бият. На част от тях това им коства живота, те след това не могат да кацнат, защото метеорологичните условия, особено януари месец и след това март месец, са били изключително тежки за подобни действия, особено за неподготвени екипажи. Ние даваме свидни жертви, 16 пилоти загиват при непосредствено съприкосновение с противника. Общо загиналите в тази кампания на англо-американската авиация са 27 летци, български изтребители. Това го споменавам, защото на територията на България по доклади и по намерени останки са свалени 56 бомбардировачи и изтребители на противника. Значи, при неизгодно съотношение на силите, особено на територията на България действа 15-та въздушна армия, която варира, декември месец преди започването на масираната офанзива има близо 1000 летателни апарата, съвременни, модерни; когато кампанията е към средата на 1944 година, 15-та въздушна армия разполага с над 1500 летателни апарата. Можете да направите съпоставка на силите, които са били насочени срещу Царство България. И въпреки всичко нашите пилоти излитат и се бият до последно. На 26-ти свършва едната война, на 1 септември започва другата война. Те и с чест, значи от големи височини, защото боевете са се водили между 4 и между 10 000 метра, слизат ниско долу на земята. Противникът е друг. Водят и тази война. Идва Коледа и започват репресиите. Много несправедлива е била съдбата срещу това поколение, което на практика е било принудено от политици да се бие за Майка България. И те са го правили, защото разказвали са ми как са се чувствали, когато са виждали София как гори, когато горят други български села и градове, защото не само София е била ударена. Над 20 български града са били ударени от тези бомбардировки. И въпреки всичко онова, което са направили, започват репресиите. 802-ма авиационни офицери попадат под ударите на репресиите – уволнени са, изгонени са от войската, двама командири на орляци са застреляни на границата, след като са издържали побоищата в полицията, на изтребителни орляци – на 1.06 и на 2.06. И затова ми се искаше да споменем колко… Това са били решения на други политици, които също в името на България предприемат подобни репресии.

Водещ: Имате предвид комунистическия режим.

Димитър Недялков: Да. Едните бъркат с решенията и ни вкарват във война, която е абсурдна и ние сме принудени да се бием при това съотношение на силите; другите взимат други решения, които ни вкарват в друг абсурд. И за това плаща войската, плаща народът. Защото това са били обикновени български момчета, част от тях са били сираци, синове на загинали във войните за национално освобождение и обединение, синове на даскали – общо взето на средната класа. Най-масово са били синовете на учители.

Водещ: Разцветът на народа, така да се каже.

Димитър Недялков: Да. Всичко това е подложено след това на унищожение. И сега може би се случва, но под друга форма, същото.

Водещ: Сега разцветът по-скоро бяга от България.

Димитър Недялков: Сега разцветът бяга, но държавата губи, системата губи, което е също поука.
За бомбардировките може би трябваше да кажем и това, че все пак за България това е била една наказателна акция в следствие от грешно вземани от българските политици решения, и цената на тези решения е платил българският народ и българските пилоти. Това, което сега се сещам, аз се опитах да кажа в едно студио за Списаревски, защото трябва да говорим за тези неща, защото когато ги знаем и ги разбираме, и сме успели да разсъждаваме върху тях, ние можем да използваме опита на поколенията преди нас, да можем да си вземем правилните решения. И не сега хаотично и каквото ни подскажат да приемаме като чиста монета, а изхождайки от собствения си интерес и от страдалното си минало, всъщност, да действаме в новата и все по-опасна среда. Защото светът е във война, и България може би вече е страна в тази война, и може би вече плаща цената на всичко онова, което се случва около българската територия.

Водещ: Така е, но като че ли рядко се взимат точно поуки и бележки от това какво е било преди, и нещата си се завъртват отново. Някак си не се извлича наистина поуката от миналите събития, и какво не трябва отново да повтарят политиците и да се случва на държавата.

Димитър Недялков: За да могат да се вземат правилните решения, не трябва да бързаме да се освобождаваме от грамотните подготвени хора. Аз споменах тук за българските генерали, който сега предстои да си замине. Защото в крайна сметка това са подготвените хора, които имат способността да правят анализи, на базата на анализите да правят правилни изводи, и да предлагат правилните решения. И ако има политици, които да милеят за държавата, не трябва да пропускат възможността всичко, което е подготвено от държавата и от войската, преминало е през опреден път, има определени познания, защото това са наистина познания на базата на практика, на опит, да се възползват от такива хора, а не просто да ги изпускат в небитието и да остават неизползвани като капацитет.

Цвета ЛАЗАРКОВА