арх. Здравец Хайтов, Иван Гранитски: Николай Хайтов проповядваше любов към българския език, не прощаваше там, където родната реч можеше да бъде застрашена

Интервю със сина на българския писател Николай Хайтов – арх. Здравец Хайтов и издателя Иван Гранитски за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

Водещ: В интервютата Николай Хайтов казва, че не съжалява за нищо в живота си. Кои са най-ценните спомени с баща ви, какво научихте от него и кой е урокът, който никога няма да забравите, архитект Хайтов?

арх. Здравец Хайтов: Искам да благодаря най-напред на Радио „Фокус“, че ни покани да участваме в това прекрасно предаване. Вие ги споменахте преди малко. Тези чудновати неща, които се съдържат и в „Бодливата роза“ – всъщност това бяха усетените на място в село Яворово неща, свързани с природата, която, разбира се, Хайтов изключително умееше да чува, да усеща. И даже в литературния клуб, с който всъщност ние започнахме честването на 100-годишнината – вечерта, посветена на Хайтов, там Иван Гранитски спомена, че поетичното, което се съдържа в творчеството на Хайтов, това е „Шумки от габър“. И си мисля, че именно там е всъщност чувствителния Хайтов, който всъщност разбира се е минал през неговата професия, лесовъдската професия, престърган от несгодите на младежкия живот, успява да развие тази чувствителност към природата разбира се и през лесовъдската му работа. И това нещо той го описва в „Шумки от габър“ и в разкази, и в есетата „Халища“ и в „Родопа и другите“. Именно тези усещания имах възможност да ги почувствам и да минат и през ума, и през душата горе в Яворово и в разходките, и в игрите като по-малки, когато бяхме и тогава прекарвахме ваканционните месеци. Една изключително състояние, което според мен днешните млади – те са лишени от това нещо. Някак си животът е малко по-различен и по-друг. И точно там се научават и всъщност с тези неща са свързани и спомените с баща ми, тъй като разходките, които се правеха горе, най-вече с неговите приятели, разговорите, които се водеха в движение, всичкото това нещо беше обвързано и с гората, и с онези неща, които само разбира се един чувствителен и с отношение към природата човек, неслучайно и първата книга, която е написана за българската природа – това е точно „Бодливата роза“ на Хайтов. Мисля си, че всъщност това е това, което вие ме попитахте – кое не бих забравил и кое няма да забравя. Точно допира с българската природа и разбира се много точно и много ясно обяснена и изказана след това от писател – нещо, което всъщност е магията на творчеството и което всъщност ни отваря очите, за да видим неща, които може би самите ние ги усещаме по някакъв начин, но само така творческият процес и само творческият заряд – той е способен да внуши на човека.

Водещ: Но в забързаното ежедневие може би ги пропускаме тези неща, които можем да научим чрез творчеството на Хайтов.

Здравец Хайтов: Да. Забързаното ежедневие – то винаги носи големи пропуски. Човек трябва да има разбира се и очи, и уши. Трябва да има и сърце, и душа, за да може дори в градския парк, седнал, да усети това нещо. Но тази чувствителност – тя се възпитава, тя се култивира. Тя се изгражда. И то се изгражда благодарение на разбира се писателя, а и още повече на поетите, какъвто е Иван Гранитски.

Водещ: Г-н Гранитски, личността на Хайтов безспорно е противоречива. Защо и за кого беше или пък продължава да бъде неудобен писателят?

Иван Гранитски: Хайтов е една от легендарните фигури в новата българска литература и история на литературата. Дали е противоречив, това ще кажат историците след време. Аз смятам, че той беше огнен дух, ярък, артистичен, волеви, полемичен. Това са белези на истинския талант. От Христо Ботев, от поборниците за национално освобождение, през Вазов и големите наши писатели, истинските творци са били такива. Творчеството на Хайтов е толкова огромно, че той всъщност е част от една фаланга на велики творци на българския дух, ваятели на българското слово, като започнем от споменатите Ботев или Каравелов, Захарий Стоянов, минем през великите наши романисти Димитър Талев, Димитър Димов и стигнем до Хайтов. Това, че той беше много полемичен дух само повишава неговия талант. Искам да ви кажа тук, пък и на вашите слушатели, неслучайно Радио „Фокус“, че всъщност ако търсим една линия на изключително продължение на духа на българската класическа литература, то тя минава през Ботев, Вазов, през Димитър Талев, минава през Хайтов и Антон Дончев с романа му „Време разделно“, ако търсим тази изключително силна патриотична линия. Но Хайтов е много по-богат. Той затова е толкова близък с духа на Вазов и като жанрова определеност и многобагрие, като полемичност, като една огнена вяра и любов и преклонение към патриотичното, към родното във всички негови жанрове. Забележете, че Хайтов работи във всички жанрове и има образци. И издателство „Захарий Стоянов“ с помощта на Здравец Хайтов – този прекрасен негов наследник, неслучайно архитект – човек на духа и другия син на Хайтов – Александър Хайтов – скулптор. (Хайтов от отвъдното би бил щастлив, защото има двама достойни наследници – скулптор и архитект, които продължават духа на неговите послания.) Хайтов е автор на редица жанрове и майстор на тези жанрове, както беше и Иван Вазов. Даже ако говорим за поезията, Здравец – моят скъп приятел – спомена поезията на Хайтов e всъщност „Шумки от габър“. Това е една поезия в проза. Това е прелестна поема, възпев, апотеоз на вълшебството на планината – на буките, на бурите, на мурите, на тревите, на елите, на дъбовете, на всичко това, на тази космогония на природата. И затова „Шумки от габър“ е една наистина поема на българската природа, разбира се главно на Родопа, но и на цялата българска природа. Но в този контекст виждаме, че Хайтов е истински следовник на Вазов. Той е майстор на разказа и то шедьовър на българския разказ като „Диви разкази“ , както е Вазов.  Той е майстор на поезията, в случая „Шумки от габър“, той е и драматург. Ние знаем, че и досега се играят пиеси на Хайтов, години наред, десетилетия наред. Той е великолепен автор на пътеписи, какъвто е и Вазов. Това е един изключително важен жанр. Пътеписът е не само възпев и любов към природата. Това е поезия, любуване на родната природа. Той е автор на огнена публицистика. Достатъчно е тук да споменем  това, за което вече стана дума. „Бодливата роза“ или „Вълшебното огледало“, българската екология, чистотата на българския език. Той е автор на публицистика, много остра. Ето тук във вашето студио сме донесли два от неговите томове, които обхващат яростната му и огнена публицистика, която се родее с духа на Вазов и на Ботев – „Троянските коне в България“. Но тук е и неговият дневник. Дневникът на Хайтов не е просто дневник, който бележи и така да се каже регистрира социални събития, литературни събития. Това е панорама на епохата. Тоест ние виждаме в тези 12 тома, които досега представяме на българското общество, изключителната пряка духовна връзка на Хайтов с големите български писатели – от Вазов през Талев до наши дни. Тези тримата големи писатели са крепители на българското национално самосъзнание, ако трябва да отделим трима. Има още, но тези са стълбовете. Тук, ако ми позволите ще кажа, че трябва да направим един комплимент, да поздравим младия политик Калоян Паргов, който в литературния салон на „Леге“ 10 започна поредицата от годишнини, посветени на Николай Хайтов. Тази година, стана дума от думите на Здравец Хайтов, е посветена на 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов. И двамата синове – Здравец и Сашо Хайтов, скулптура, са решени, както разбира се издателство „Захари Стоянов“, да направим една поредица от премиери в Родопите, в градове като Чепеларе, Асеновград, Смолян, Мадан, Рудозем, Златоград, както и други градове в цялата страна, които да представят огромното творчество на Николай Хайтов, което не е само лично творчество, пак ще повторя. То е творчество, което е посветено на оцеляването на българския дух.

Водещ: И както споменахте вие, години след написването им, постановки по негови текстове продължават да се играят по театрите, а пък вашето издателство преиздава негови произведения. И това безспорно е голямо свидетелство за актуалността на творбите на Николай Хайтов. Как обаче и какъв урок дава днес на българския народ Хайтов и защо е важно да не забравяме творбите му?

Иван Гранитски: Важно е, защото Хайтов дава рецептата, думата не е точна, напътствието как трябва да се бори човек за Отечеството си. Цитирано е многократно неговото твърдение „ако изтървем отечеството, всичко сме загубили“. Тези думи на Хайтов понякога се преекспонират и загубват се в публичното пространство, но нека да се върнем към фундаменталния смисъл на тези слова. Става дума за една непомерна любов към Отечеството, над която няма нищо друго. Хайтов смяташе и твърдеше, и тези 12 тома, които са излезли, а под печат са още 4 тома, негови дневници и неговата огнена публицистика, та той смяташе че не можеш да бъдеш европеец и достоен член на европейското семейство, ако не си достоен българин. От тази гледна точка той продължаваше една велика традиция на нашите възрожденци – на Раковски, на Каравелов, на Ботев. Нашите поборници за национално освобождение, които са живели в цяла Европа и са били европейци по дух, но след освобождението на България са се завърнали тук, за да работят за просперитета и възраждането на своето Отечество. От тази гледна точка Хайтов беше във висшия смисъл на думата европеец и в същото време изключителен патриот. Ето това е първият урок на легендарното творчество на Хайтов. Вторият важен урок е любовта към българския език, пиетета, преклонението, свещенослужението. Хайтов е един от майсторите на българския език. Един от създателите, продължителите, обогатителите на българския език, какъвто е Вазов, какъвто е Захари Стоянов, каквито са тези велики творци, за които говорим – Димитър Талев, Димитър Димов. Така че, ние тук говорим не само за един талантлив, гениален автор. Ние говорим аз един от крепителите, стълбовете на българския дух. От тази гледна точка ние трябва да разглеждаме тази 100-годшнина на Николай Хайтов като много важна за България, като една емблематична годишнина за цялото общество, за управляващите, за опозицията, за всички, че такъв тип годишнина всъщност легитимира българското национално самосъзнание. Галванизира нашия дух, легитимира нашия национален суверенитет, възвръща го. Ние в последните години сме го загубили, уви. Така да се каже това е емблемата на българската чест и достойнство. Т.е. говорим за нещо много по-значително от таланта на един автор. Става дума за един от стълбовете на българския дух, за това този тип чествания, които се организират в страната и тук, ако ми позволите ще кажа, тъй като Здравец Хайтов е скромен, няма да го спомене – ние знаем, че той регистрира една много важна фондация „Памет“, той организира в последните години една поредица от изложби, рисунки, репродукции на Борис Димовски по творби на Николай Хайтов, разкази на Николай Хайтов. Тази пътуваща изложба, тя бе представена в София и в други градове в Родопите, но тепърва тя ще бъде обогатена и ще обиколи цялата страна. Малко са наследниците на големи наши писатели, като Здравец Хайтов, архитектът и скулпторът Александър Хайтов. Слава Богу, че тези хора работят и продължават духа на великия си баща. Аз смятам, че това трябва да бъде пример, модел за това как да се уважава нашето културно наследство.

Водещ: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко“, казва Николай Хайтов. Изтървахме ли България и как можем да си я върнем?

Иван Гранитски: Почти. Последните години почти е изтървана България. Трудно може да се върне, но не е невъзможно. Трябва да следваме неговия завет – силно да любим, силно да мразим. Това са думите на Ботев. Но Хайтов беше такъв. И тук за вашите слушатели нека да кажем и нещо, което малцина от тях знаят. За да бъде толкова интересен, толкова увлекателен, пластичен, великолепен белетристът Хайтов, той беше и ярък характер. Той беше остро-полемичен. Той спореше яростно. Например случаят за гроба на Левски, къде е гробът на Левски – един от томовете, който ние сме издали обхваща това. А между другото нашите слушатели знаят, че Хайтов имаше няколко издания на негови полемични остри бележки и спорове с историци, археолози къде е точно гробът на Левски. Той доказваше, че в църквата „Св. Петка Самарджийска“ и после виждаме, че историята го оправда. Там има плоча, която е сложена по негово внушение и влияние. Тази остра полемичност на Хайтов го свързваше с големите български творци белетристи. Те винаги са били яростни полемисти, защитници на отечеството. Защо е важно днес да следваме заветите на Николай Хайтов? Защото тъкмо сега виждаме последните години, че обща Европа, ЕС има доста разложителни, разпадни процеси. За тези процеси, за опасността от тях предупреждаваше както Хайтов преди 20 г., така и други умни хора, мъдри като него. Затова, ако искаме да имаме истинска, обединена Европа, трябва да се върнем към Европа на нациите. Това беше и философията на Хайтов. Първо, трябва да бъдем българи, после ще бъдем достойни европейци.

Водещ: И продължавам да припомням на слушателите ни цитати, които сякаш са валидни и за настоящето.“Българинът има нещо общо с лисицата. Точно, когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това я е спасявало, дано и този път ни спаси от нашите и от чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“ Из интервю на Николай Хайтов от 1993 г. Ситуацията днес аналогична ли е? В безпътица ли е нацията ни и какъв е пътят към по-светлото бъдеще?

арх. Здравец Хайтов: Един от заветите на Николай Хайтов беше свързан с идентичността и той казваше, че ако искаме да запазим народността и националността си, преди всичко ние трябва да уважаваме и съхраняваме българския език. Българският език и разбира се словото през него. Това беше и една от битките, които той водеше. И не само в творчеството си, но и в публицистиката си – „Вълшебното огледало“ имам предвид. Езикът, доколко езикът е важен. Той е всъщност основата на националността. Това е, което той казваше. Докато има български език, ще има нация. И всъщност това, че ние, българите сме успели, разбира се започвайки от Борис Първи Покръстител, първо да поставим една държавност, впоследствие вече съзнавайки, че за да има тази държавност и за да го има православието е необходимо да се говори, да се проповядва на език, който може да бъде разбран от българите. Това кара и води всъщност Борис Първи за създаването на кирилицата, създаването на българската писменост и разбира се нейното съхранение и разпространение. Това се прави и продължава да се прави през вековете благодарение на нашите будители. И разбира се благодарение на българския език. Ето това беше дълбоко вкоренено в него като кауза, като битка. Той просто не прощаваше там, където можеше българският език да бъде застрашен. Иначе, в днешно време е видно, че националното като че ли малко се отлага настрани и повече интернационалното, европейското.

Иван Гранитски: Истанбулската конвенция и т.н.

арх. Здравец Хайтов: Глобализъм и т.н.

Иван Гранитски: Покушение срещу българския дух.

арх. Здравец Хайтов: Точно така. Интересното е, че всяка една от големите нации, аз говоря и за Германия, и за Франция, и за Америка, а всъщност това са национално отговорни държави, които си защитават интересите и интересно е защо те пък не позволяват на по-малките да го правят същото. И със същото въодушевление. Описал го е прекрасно в „Троянските коне в България“. Между другото точно там той казва, той се притеснява и това е неговата тревога за асимилирането на националното, на самобитното, на идентичността, което разбира се защитава и през литературата, и през изкуството. Но това, което ние усетихме в близките години, т.е. опитите за издърпване на Ботев, на Вазов от програмите, имаше едни външни опипвания примерно имало ли е кланета, не е ли имало по време на турското робство. Т.е. така опипваха ни дали още мърдаме, дали се съпротивляваме. И това са неща, които единствено и само ние можем през историята, дълг на историците е това нещо, но най-вече през образователната програма да възпитаваме и да внушаваме на децата, по-младите ученици, разбира се студенти, да им внушаваме национална принадлежност. Между другото една част от проекта, който програма на Фондация „Памет“ прави в „Пловдив 2019 г. – европейска столица на културата“, това е проекта „Слово, рисунки, звук и светлина“ и той изцяло е свързан през два такива модула „Пространство на словото“ и „Храмът на словото“ точно с българската азбука. С нейното разпространение, с нейното популяризиране в прослава на българския народ. Това  мога да кажа, че са стъпки следващи заветите на Хайтов.

Водещ: Важно е да се връщаме към творчеството както на Николай Хайтов, така и на други велики български писатели, за да не забравяме кои сме и за да не забравяме какъв път трябва да следваме. По повод 100-годишнината на писателя се организират редица културни събития, едно от които се проведе миналата седмица в литературния салон на БСП-София. Какви други прояви са планирани за отбелязване на годишнината?

Иван Гранитски: Със Здравец Хайтов е направена една строга и последователна програма – всеки месец ще организираме Фондация „Памет“, издателство „Захари Стоянов“ и съответни български общини, вечери посветени на творчеството на Хайтов в 7-8 града в Родопите. Стана дума вече – Чепеларе, Златоград, Смолян, Мадан, Рудозем, Асеновград и в други градове в страната – Пловдив, София. Идеята е да бъдат представени всички страни на творчеството на Хайтов и словесното му творчество, и онова което е свързано с пластическото изкуство, великолепни български художници, стана дума за Борис Димовски, са работили по негови творби, документални филми, игрални филми. Самата годишнина е на 15 септември. Тогава ще направим едно грандиозно национално честване в София, но до тогава ще има поне 20 събития, посветени на тази 100 годишнина. Защото, пак ще повторя за вашите слушатели, ние тук говорим не само за 100 годишнината на Николай Хайтов, а за една важна годишнина, която емблематизира българската чест, достойнство, характер. И тук да продължа думите на моя приятел Здравец Хайтов – Николай Хайтов беше и от духовните будители на нацията, не само голям писател. Така че тук става дума за една защита не само за езика на българите, не само за националната идентичност, а за всичко онова, което ни помага да оцелеем като българи. Виждаме,  че в днешния период, когато се разпада неолибералния модел и Европа страда, България трябва да заеме една добра, умна, разумна позиция. Такава позиция, такава философия споделяше Хайтов. Между другото умните държавници днес в Европа като лидерите на Вишеградската четворка – Унгария, Полша, Чехия, Словакия или на Австрия и др. защитават националния суверенитет. Връщат Европа към изворите на обединена Европа, които са създадени преди 60-70 г. Не Европа на регионите,  Европа на нациите. И Хайтов повтаряше това непрекъснато и цялото му творчество беше за това. Не може да бъдеш европеец и световен гражданин, ако пред това не обичаш своето отечество. Това сега виждаме, към тази философия се връщат и сериозните държави в Европа. Т.е. ние виждаме, че 20 г. след като Хайтов е в един по-добър свят, неговите предупреждения и съвети се сбъдват и следва да ги спазваме, за да бъдем истинска, достойна нация.

Веселка ИВАНОВА