93 е индексът за качеството на въздуха в Сливен

София. Британският военен кореспондент Станкоб Смит и историкът Ричард Крамптън признават, че София е била „любима цел” на британските и американски пилоти, поради своята градоустройствена компактност и лесна разпознаваемост от въздуха, както през деня, така и през нощта. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Д-р Ирина Якимова, специалист по съвременна история на България и история на международните отношения, асистент в Института за исторически изследвания – БАН, във връзка с 76 годишнината от бомбардировки над София. „В хода на цялата операция “Point Blank” („Прицел от упор”) от октомври 1943 до септември 1944 г. градът е бомбардиран 11 пъти с общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Цивилните жертви в столицата надхвърлят 2400 души. Напълно разрушени са 12 657 сгради, което е приблизително 1/4 от столичния сграден фонд. Материалните щети достигат огромната сума от 24 млрд. лева“, посочи д-р Якимова. По думите и бомбардировките постигат целения психологически, а оттам и политически ефект. „Дипломатически сондажи за излизане на България от войната започват още от пролетта на 1943 г. Въздушните удари над българската територия спират окончателно към 1 септември 1944 г., когато България вече е обявила неутралитет, започнала е частично изтегляне от Югославия и Гърция, а ходът на преговорите за примирие е поставен в пряка зависимост от скоростта на придвижването на Червената армия към река Дунав“, каза още историкът. „Процесът на непосредственото следвоенно възстановяване на града продължава малко повече от десетилетие. Всъщност, на много места в централната градска част следите от бомбите могат да се открият и до днес. Възстановяването е усложнено допълнително от неустановено към онзи момент международно положение на България, финансовите затруднения, както и от императива за съобразяване с архитектурните постулати на новоналагащия се стил на „социалистическия реализъм“. А разрушенията са огромни и възстановяването изисква не просто разчистване и изграждане отново на унищожените сгради и инфраструктура но и изработването на цялостен и добре разчетен план за това как да се изпълни основната задача: София да бъде не само възстановена, но и преобразена, каквото е единодушното желание на архитектите и проектантите“, добави още тя. „В името на историческата обективност трябва да кажем обаче, че междувременно експертите към създадената специално за целта Главна дирекция за изграждане и възстановяване на София към Столична община успяват да отхвърлят поне няколко още по-екстравагантни градоустройствени решения. Малко известен, например, е фактът, че срещу днешната сграда на Народното събрание (бившия Партиен дом), на срещуположната страна на столичното Ларго е трябвало да се издига 14-етажен Дом на съветите. На мястото на някогашния царски дворец пък е било предвидено да се построи Градския дом, в който да бъде поместена общинската администрация. И двете сгради впоследствие отпадат от новата градоустройствена концепция под благовидния аргумент за несъвместимост с архитектурните параметри и традициите на столицата София“, обясни още историкът. „Така се стига до съвременния облик на столичния център, останал почти непроменен от онези бурни времена. Не бих искала да навлизам тук във все по-идеологизираната към днешния ден дискусия „за“ или „против“ това архитектурно наследство. То е част от нашата история, историята на нашия столичен град и моето мнение е, че трябва да гледаме на него по този начин. Точно както трябва да приемем и, че разкриването на останките на Антична Сердика е друг непосредствен резултат от бомбардировките през 1943-1944 г. Както виждаме, в историята – особено периодът, за който говорим – никое събитие не е еднозначно, последиците от нито едно събитие не са и не могат да бъдат еднозначни. Затова ще си позволя да завърша по този начин, оставяйки именно фактите да разказват сами за себе си и нека всеки читател направи своите обективни оценки“, допълни д-р Ирина Якимова. Виолета Симеонова

93 е индексът за качеството на въздуха в Сливен. Това сочат данните от измервателната станция в града.

Качеството на въздуха е приемливо, може да има умерена опасност за здравето на малък брой хора, необичайно чувствителни към замърсяване на въздуха.

AQI се базира на измерване на праховите частици (PM2,5 и PM10), озона, азотния диоксид, серния диоксид и емисии на въглероден окис. Измерванията се
засичат на всеки час.