Любомир Ковачев, СДС: В един град се живее толкова добре, колкото се чувства в него бизнесът

Любомир Ковачев, председател на СДС-Средец в интервю за предаването „Вече 30 години – времето е наше“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Какви са плюсовете и какви са минусите при правомощията на районните кметове?

Любомир Ковачев: Първо добър ден от мен. Сега проблемът с районните кметове е от доста време. Знаете, че имаше различни  практики за избирането на районните кметове. В градовете с районно деление имаше моменти, в които те се избираха от общинския съвет, но в повечето случаи, както е сега, се избират пряко от гражданите, живеещи в съответния район. Това в някаква степен предизвиква дисбаланс между функциите и правомощията, които има един районен кмет и начина на неговото избиране. Като говорим за функциите на районния кмет, трябва  да си даваме сметка, че в градовете с районно деление районният кмет в по-голям степен е местен администратор за гражданите, живеещи в съответния район, отколкото кмет в истинския смисъл на думата, както е при кметовете, които са кметове на общини, респективно с общински съвет. Знаем, че общинският съвет е този, който практически управлява въпросното населено място и в него в крайна сметка се провеждат дебатите и се конструират политиките, според  които ще се развива съответното населено място. В случая с районните кметове има някаква дисхармония между това, че се избират пряко, а от друга страна, са в много по-голяма степен администратори, отколкото хора, които могат да продуцират политики в съответния район. Като говорим за това какви са правомощията, трябва  да си даваме сметка, че районите в градовете с районно деление физически не са самостоятелни единици. Така че има много неща, проекти, комуникации, всякакви неща, които минават през няколко района. Сложен е въпросът, но факт е, че има сериозен дисбаланс между начина на избиране на районните кметове и техните правомощия.

Водещ: А трябва  ли правомощията на районните кметове да бъдат увеличени, или да бъде променен моделът на управление?

Любомир Ковачев:  Това в крайна сметка е въпрос на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Но казвам ви, спорен е въпросът. В крайна сметка след като биват избирани от гражданите, хубаво е да имат и по-широки правомощия. От друга страна, не може да имат правомощията на самостоятелен кмет, защото районите сами по себе си не са самостоятелни като административни единици. Така че сложен е проблемът. Факт е, че за начина, по който биват избирани и доверието, което им дават гражданите, избирайки ги, не са в особена хармония с правомощията си. Защото районните кметове са, както преди малко казах, в голяма степен районни администратори. Функциите им са такива. Повечето неща, които вършат или желаят да извършат, трябва  да минат през гласуване или през администрацията на Столична община, или през Столичен общински съвет. Хубаво би било да се помисли в насока увеличаване на техните  правомощия или в насока, за друг начин на избирането им.

Водещ: А при едно увеличаване на правомощията им ще се стигне ли напрежение спрямо централната общинска власт?

Любомир Ковачев:  Аз затова казвам, че трябва  много внимателно да се обмисли и чак като внимателно се обмисли подобна законодателна промяна, да го наречем, тогава да се пристъпи към нея. Защото пак ви казвам, районите чисто физически не са самостоятелни организми. Самостоятелният организъм като единица е големият столичен град. Всеки район има, специфични проблеми. Но голяма част от проблемите са общи за целия столичен град и в крайна сметка решенията им би трябвало да бъдат общи. Политиките по решаването им също трябва  да бъдат общи. Да ви дам пример. Не може, ако в един район местните, подкрепяни от местния избран районен кмет, се борят с презастрояване, след което да се вземе решение собствениците на терени, на които въпросните граждани и въпросният кмет протестират срещу това да бъдат застроени, както си е по закон, всъщност да бъдат обезщетени с друга общинска собственост, в друг район, за сметка пак на всички столичани. Просто ще преместим проблема на друго място. Сложен е организмът на столицата, така че много внимателно трябва  да се гледа на тези неща.

Водещ: Един друг въпрос. Какви десни политики трябва  да бъдат осъществени в столицата през следващите години?

Любомир Ковачев: Това е, разбира се, една дълга тема. Вижте, всъщност проблемите на града, в крайна сметка не са нито леви, нито десни, те са си проблемите на града. Голяма част от проблемите на града са такива по чисто обективни причини. София е станала вече близо двумилионен град с напрежение по инфраструктура, напрежение по най-малкото такива неща паркиране, като комуникации, като достъп дори до определени места. Така че проблемите са такива, каквито са. Решенията обаче на проблемите биват десни и леви. В общи линии това е разликата, в политиката. Има един проблем и неговите решения са десни или леви. Голяма част от проблемите, които трябва  да бъдат решени в София са свързани с финансиране, с изграждане на определени обекти. Така че трябва  да се наблегне по-сериозно на публично-частното партньорство, защото това е един ресурс, който много малко се използва за съжаление в нашата община. Проблемът е и в не особено работещия закон, урегулиращ публично-частното партньорство. Трябва  да се помисли в тази насока. Но това е един от пътищата за решаване на някои от проблемите. От друга страна, трябва , разбира се, през не леви или десни политики, всъщност има правилни или неправилни, така да го кажем. Трябва  доста се поработи освен за публично-частното партньорство, което вече казах, трябва  сериозно да се помисли за това, когато възникват определени проблеми, частните проблеми не трябва  да се решават за сметка на всички данъкоплатци. Често проблеми, които са си проблеми между съвсем отделни частни лица, придобиват, става въпрос за строителство, презастрояване, отчуждавания, много такива неща. То всъщност това е част от живота в големия град. Често тези проблеми в името на по-доброто  изглеждане на управлението в медиите да кажем, се решават за сметка на всички данъкоплатци. Това според  мен не е правилно.

Водещ: Как може този проблем да бъде решен?

Любомир Ковачев: Кой от всички проблеми?

Водещ: С презастрояването.

Любомир Ковачев: Вижте, първо, нека бъдем обективни. Много е силно казано, че София има сериозен проблем с презастрояването. В сравнение с други градове, които са сходни, като територия и като население, София всъщност е един доста зелен град, плътността на застрояване е далеч под средните за подобни градове в Европа, да кажем. На други места не съм гледал статистики. Така че да започнем от това. Проблемът, доста често проблемът с презастрояването е по-скоро медийно-политически. В смисъл, че частни конкретни казуси се ползват за преследване на друг тип цели, в общия случай политически такива. От една страна. От друга страна, в крайна сметка личното ми мнение е, че Законът за устройство на територията, както и разпоредбите на Столична община трябва  да бъдат спазвани такива, каквито са. Защото строителството е сериозен бизнес, с много, как да кажа, не е прост процес. Изграждането на един обект е свързано, като се почне от проектирането, мине се през банкови кредити, през ангажирането на много хора. Не би трябвало в името на краткосрочни политически цели да си позволява нито общината, нито който и да е да възпрепятства подобен тип сериозни бизнеси. Защото това е лош сигнал за всички. А в крайна сметка в един град се живее толкова добре, колкото добре се чувства в него всеки един бизнес.

Водещ: И един последен въпрос към вас какво ви кара толкова години да се занимавате с политика и да отстоявате каузата на СДС?

Любомир Ковачев: Вижте, аз съм в СДС по убеждения, и то от много отдавна, от 1994 г. съм си все в СДС, не съм си сменял партията, няма и намерение да си сменям партията, защото не мисля, че това е коректно отношение. И в добро, и в лошо. Събрали се в крайна сметка, защото изповядваме едни и същи принципи. И това е важното, и това е идеята, според  мен поне, на всяка политическа организация. Занимавам се просто защото защитаваме принципи, които са и моите принципи. В крайна сметка така е в обществото, трябва  да има хора, които защитават принципите си. Срещу принципите на други, разбира се, в здравословна конкуренция. Но толкова години просто защото това са принципите, които така или иначе от самото начало харесвам и изповядвам и мисля, че докато се придържаме към тях, ще продължа да работя за СДС.

Слав Механджийски