Инж. Михаил Михайлов, пчелар: Българският мед е уникален и с висок стандарт, но в страната липсва консуматорска култура

Инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз, в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Православната църква почита паметта на свети Харалампий Магнезийски. Християнският светец е лечител и покровител на пчеларите. Мой гост е инженер Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз. Добро утро и честит празник, инж. Михайлов!

Михаил Михайлов:  Добро утро! Благодаря и честит празник!

Водещ: Каква бе последната година за пчеларите в страната?

Михаил Михайлов: Миналата 2019 година беше много разнопосочна за пчеларите, тъй като на някои места добивът на пчелен мед, това е резултат или част от резултата от основната дейност на пчеларите по отглеждането на пчелите, имаше добиви. Но на други места нямахме и затова казвам, че резултатите са разнопосочни. Но ние сме доволни за това, че отглеждаме тези семейства, изпитваме радост. И това, което ни доставят, за нас е достатъчно. Наред с това ние имаме много проблеми. Като единият проблем е този, че не всяка година е медоносна, не всяка година получаваме съответните добиви. Разбира се, след като извадим меда, ние трябва  да го реализираме, а проблемът в последните години е именно в това – в ниските изкупни цени на пчелния мед на едро и застоялите количества мед в страната. Това макар и на празник, трябва  да го кажем, както се казва, с огорчение.

Водещ:  Как може да бъде решен този проблем?

Михаил Михайлов: Има много варианти. Основно е протекция от страна на държавата. Ние смятаме, че ниските цени са резултат от усиления внос на чуждестранен мед, главно украински, китайски и дори южноамерикански. Това предопределя ниските нива. Но пък от друга страна тези големи количества би трябвало да се реализират в нашата страна. Проблемът е този, че липсва култура на българина да консумира мед. В смисъл, че се консумира изключително малки количества. Тук пресметнато е не повече от няколкостотин грама до половин килограм на човек от населението. И винаги сме го сравнявали със съседни страни, където те са от порядъка на килограм – два. Така че ако има потребление от страна на населението, ние бихме реализирали част от продукцията си спокойно.

Водещ: В празничния за вас ден, инж. Михайлов, трудна професия ли е пчеларството и има ли отлив?

Михаил Михайлов:  В резултат именно на тези негативни явления бих казал, на други големи проблеми, които имаме по отравянето на пчелите.  Всяка година загиват стотици хиляди пчелни семейства в резултат на пръскания – това са растителнозащитни третирания на земеделски култури. Насекомите, пчелите загиват. Въпреки че имаме сравнително добра нормативна уредба, не можем да се справим с тези проблеми. Що се отнася до отглеждането, отглеждането на пчели е истинско удоволствие за тези, които ги обичат, които им се радват и не смятат, че непременно трябва да изкарат големи печалби от отглеждането на пчелите. В крайна сметка пчелите имат самостоятелен цикъл на живот. Те дори не зависят напълно от нас, тъй като имат автономно хранене, но те извършват нещо, което никой друг на земята не извършва, а това е опрашването. Опрашителната дейност, която е над 90 % от ползата от отглеждането на пчелите. Съгласно едно решение, резолюция на ООН, пчелите бяха избрани за най-важният животински вид на планетата. И аз винаги съм казвал и този факт, че пчелите са свързващо звено за всички производства. Тоест ние на трапезата трябва да имаме месо, мляко, млечни продукти. Но няма да ги имаме в този вид и в тези качества, ако ги няма пчелите. Ако няма кой да опрашва. Така че в този смисъл дали е лесно или не, смятам, че е истинско удоволствие отглеждането на пчелите.

Водещ: Казахте, че проблемът с отравянето на пчелите е тежко изпитание. Има ли нещо ново, което се прави в това направление?

Михаил Михайлов:  Да, има една наредба, която сега се променя, тоест предлагат се промени. Има постоянна работна група, дейността й вече завърши. Наредбата за защита на пчелите от такива отравяния е от 2016 г. Много малко промени могат да се реализират, тоест да се осъществят. И в този смисъл аз пак казвам, че наредбата е добра, но това, което липсва, това е контролът. Новото, което сега очакваме от държавата и в частност от Българска агенция по безопасност на храните, дирекция „Растителна защита“ и другите поделения, това е да се осъществява по-усилен контрол и най-важното да се провежда обучение на арендатори и земеделски производители, които използват тези препарати за растителна защита, именно те да бъдат запознати с нормативната уредба, да знаят какво да правят и по-малко да отравят пчелите ни. Така че това е добро намерение, както и това да има дежурни екипи по време на кампанията с пръсканията през пролетта, но особено в съботните, неделните и празничните дни, когато именно се назначават такива пръскания и поради това, че няма кой да установи увреждането на пчелите, въобще не може да се справяме с този проблем с отравянията. Тоест не може да се намери извършителят, не може да се посочи. Правим анализи, които са скъпи за нас, но в крайна сметка ние обираме негативния резултат – тоест пчелите умират.

Водещ: Въпреки всички тези трудности, които споменахте, успявате ли да запазите високото качество на българския мед, с което сме известни в цял свят?

Михаил Михайлов: Да. Българският мед е уникален, това сме го казвали винаги. Има наистина уникални физикохимични, органолептични качества, които са на много високо ниво, висок стандарт. Това се дължи на уникалната природа, която има в нашата страна, разнообразието на билки, на други медоносни растения. Така че ние се стремим именно да запазим високото качество на българския мед. И това го постигаме главно с начините на отглеждането на пчелите, особено при биологичното пчеларство. Там има редица ограничения за разлика от конвенционалното пчеларство, което прави биологичния български мед наистина на изключително високо ниво. Това, което се изисква от нас при правилното отглеждане на пчелите, ние го даваме. Останалото, както се казва, зависи от природата, зависи от търговци, преработватели, най-вече от държавата в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите.

Водещ: И в края на разговора ни, за да бъдем полезни на слушателите ни в тази грипна обстановка, бих искала да ви помоля да споделите вашата рецепта с мед за здрав имунитет, за да предизвикаме всички да употребяват повече мед.

Михаил Михайлов: Ако още от детство хората бъдат наистина възпитавани в консумирането на мед, а не на бяла кристална захар, това ще приучи хората да потребяват този продукт, този изключително ценен природен продукт винаги. На трапезата винаги трябва да има буркан с мед вместо стъкленица със захар. Рецептата е всяка сутрин или всеки ден да се потребява пчелен мед. Нормата е 1 грам на 1 килограм телесно тегло. Това означава при 60 или повече килограма може да се потребяват около 60 грама пчелен мед. Това означава две супени лъжици, примерно сутрин и вечер. Това ще доведе до бодрост, до опресняване на паметта, до сили. Ако са уморени от физическа или умствена работа, хората ще се възстановят. Но най-вече ще бъдат бодри и ще изпълняват задълженията си. Затова препоръчвам на хората да потребяват пчелен мед, пък и другите пчелни продукти – това е пчелният прашец, това е пчелното млечице, това е клеевата или прополисовата тиктура. Има много разновидности, много пчелни продукти.

Водещ: И всички те помагат за нашето здраве, нали така?

Михаил Михайлов: Изключително, като дори те са профилирани за някои болести, но тъй като това природни продукти, те не действат както синтетичните бързо и веднага, но нямат странични ефекти и могат да се ползват винаги без резистентност, без свикване на организма. Така че от тази гледна точка те са изключително полезни за хората.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА