In Memoriam: Николай Кимчев, артист: Изискват се много безсънни нощи, за да се прави театър в днешните трудни времена

Снимка: Община Симитли

На 3 февруари, на 65 години от този свят си отидел големият български актьор и почетен гражданин на Симитли – Николай Кимчев. По този повод „Фокус“ публикува едно от неговите интервю за медията, дадено на 27 март 2012 година. „Фокус” изказва съболезнования на всички роднини и близки на Николай Кимчев.

Николай Кимчев, директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров” в интервю за Радио „Фокус”-Пирин в Международния ден на театъра. (27 март 2012 година).

Фокус: В Международния ден на театъра, каква е отговорността да си директор на театър, да организираш хората и да радвате публиката?

Николай Кимчев: Отговорността, в днешното време на недоимък, защото не обичам думата „криза”, изисква много безсънни нощи. Много е трудоемко и сложно, но не е невъзможно. Изисква се много упоритост и воля, за да се прескочи този кризисен период.

Фокус: Това ли е цената, която заплаща актьорът?

Николай Кимчев: Не, актьорът плаща други цени. Когато салонът е пълен, той не плаща нищо. Той само изпитва удоволствие и доставя радост на зрителите. Когато публиката е в невъзможност да влезе в салона, защото не може да си позволи билет от пет лева, защото с тези пари ще си купи пет хляба за седмицата, тогава е страшно за актьора, когато се озове на празен салон. Слава Богу, хората и в този голям недоимък, все пак намират и отделят част от минималните си средства, за да получат своята порция духовна храна. В този смисъл нашите салони в Благоевград не са празни. Имаме публика, която обичаме и уважаваме.

Фокус: В какви отношения сте с институциите в Благоевград?

Николай Кимчев: Театърът е в прекрасни отношения с Община Благоевград, с Югозападния университет „Неофит Рилски”, както и с Американския университет. Можем да се похвалим наистина с добро партньорство.

Фокус: На сцената на Благоевградския Драматичен театър има много млади хора, които въпреки времето, в което живеем, намират желание да излязат на сцената. Как поддържате това желание?

Николай Кимчев:  Аз много пъти се шегувам и ги питам, дали няма да се захванат с нещо по-смислено, освен с това непрестижно нещо, каквото е театърът. Радостен съм, че се още има млади хора, които загърбват прагматичните си перспективи и се занимават с нещо духовно като театъра. Те го работят сериозно, а не просто като хоби. Влагат много чувство и емоция, но и много беднотия. Заплатите на тези млади хора са нищожни, но те изглежда се хранят от енергията, която получават от публиката, от аплодисментите, от това, че могат да се занимават с човешкия дух.

Фокус: Какво остава скрито зад завесите и публиката никога не може да долови?

Николай Кимчев:  Има и такава пиеса „Шум зад кулисите”. Зад кулисите се случват много невероятни неща. По време на „Снежната кралица”, нашият режисьор, проф. Румен Рачев казваше „Използвайте девиза на тримата мускетари „Един за всички – всички за един”, помагайте си взаимно. Отзад се случват много неща. Когато трябва да се пренастрои сцената, да се направи преход, да се направи нещо ново, отзад всички работят на 300 %. Всички са в кондиция и не става дума за актьорство, а за технически неща. Те ги зареждат, подготвят го и излизат на сцената като актьори. Отзад обаче актьорите са техници, сценични работници, осветители, помощник-режисьори. Занимават се с всичко, което е нужно да се появи на сцената. То трябва да се види, има много любопитни неща, но те не могат да се опишат с думи.