Изгрей зора на свободата

За предаването Изгрей зора на свободата на 11 декември 2016 година

Седмично предаване за духа на България и революционните борби на Македония и Одринско, за съвремието и за задължаващата ни да помним завинаги памет. Единственото предаване в българския ефир, което представя българския характер на историята на Македония. Излъчва се в неделя, от 15 до 16 часа.

Добър ден,
Днес отново е неделя, времето е за патриотизъм, а вие драги слушатели сте с предаването „Изгрей, зора на свободата” на вълните на радио „Фокус”. Предаване, посветено на паметта на дедите ни, на съкровената им мечта за обединена, силна и свободна България. Тази мечта, която превръщаше планинските чукари в крепости, която караше мъжете на България да прелитат от граница до граница, да разпъват в бойните си походи на кръст полуострова и да умират така тихо и незабележимо с името на родината на уста, както и живееха. В следващият един час ние ще говорим за тази България, която отдавна сме заключили в себе си, просто защото за нас свободата не е въжделение, а даденост. Затова сме задължени да не забравяме.
Аз съм Красимир Узунов, тонрежисьор е Биляна Харизанова останете с нас, за да си припомните и да разказвате.
Песен: Ден денувам – мера според мера – 3, 50 мин.
В следващите предавания на „Изгрей, зора, на свободата“ продължаваме безкрайния разказ за големите български герои от Македония. За мъжете, които изоставиха домовете си, за да се посветят на служба в името на отечеството и които ние с лека ръка забравихме, оставяйки ги в ничието поле на забравата. Ние нямаме нужда от тях, защото сме притиснати между дребнотемието на оцеляването и духовната традиция отдавна не ни интересува. На т. нар. македонска историография тези велики мъже не са удобни или все още не са станали приложими за пантеона на македонските герои, защото не могат да намерят оправдание за действителната им биография, но най-вероятно и това ще стане, докато ние се лутаме в собствената ни безпътица.
Песен: Благовест Порожанов – Невесто тенка, висока – 4, 11 мин.
В следващите предавания ние ще продължаваме да ви говорим за генерали войводи, за министри и общественици, родени или свързани с Македония, които до края на дните си не се замисляха какви са по произход и които със сигурност и днес ни гледат някъде отгоре и никак не разбират нито какво правим, нито накъде сме тръгнали. Още по-сигурно е че няма да ни простят.
Песен: Костадин Гугов – Ако умрам, ил загинам – 3, 30 мин.
Днес ще продължим разказа си за боевете при Криволак, станали преди 101 години. Боеве, които сме забравили, въпреки задължението ни да помним.
На 23 октомври 1915 г., събота, българските войски продължават атаките срещу сърбите в района на Соничка глава – Мукош – Кръстец и срещу французите и англичаните в района на Преслап планина, Клепа планина и Градско (манастира Св. Архангел). За да реализират настъплението към Велес французите искат подкрепление от 243-та бригада от 122-ра пехотна дивизия.
Същият ден започва третата атака на Криволашката позиция, в която участват 54-ти пехотен полк, 45-ти пехотен полк, 6-ти пехотен македонски полк, 5 –ти Конен полк, гаубични и полски батареи. В ранният следобед атаката на българите се задъхва. Командирът на 11-та пехотна Македонска дивизия полковник Кръстьо Златарев изпраща следното разпореждане на командира на бригадата полковник Бурмов:
„Разпоредете частите ви да развеят знамената и с музиката да тръгнат напред!”
Песен: Ансамбъл Биляна – Со маки сум се родил – 3, 32 мин.
Полковник Бурмов, заедно с началник-щаба на бригадата и със своя адютант застава пред веригите на 54-ти пехотен полк и 6-ти пехотен македонски полк и разпорежда музиката да засвири „Шуми Марица”, а сигналистите тръбят „Атака”.
Полковник Бурмов заповядва на полковите командири:
„Спомнете на всички Клетвата и дългът към отечеството. Не оставяйте заемането на височината на смръкване, защото ще изгубите частите си.Минете в атака и свършете бързо възложената ви задача.”
В 22.38 ч. на 23 октомври 1915 г. командирът на 11-та пехотна Македонска дивизия разпорежда нощна атака за заемане на височините:
„Построите частите по ротно, ротите във взводни колони.Войниците да се движат един зад друг и така братски да завладеят окопите. Тайна дума „Македония”.
Песен: Мария и Магдалена Филатови – Пиринска сянка – 3, 40 мин.
Под упорития огън, идващ от френските укрития, българите се окопават и заемат нови позиции, без да са превзели височината.
При провеждането на третата атака на Криволак загиват много български офицери, ангажирани в стремежа си да вдигнат своите войници в атака.
В третата атака на Криволак българските полкове губят: убити 225, ранени 921, изчезнали 241 души. 30 строеви офицери падат убити или ранени, начело на атакуващите колони. Френските загуби остават неизвестни
От 24 октомври 1915 г. неделя, до 19 ноември 1915 г., петък, продължава отбраната на позициите срещу Криволак от частите на 7-ма пехотна Рилска дивизия и 11-та пехотна Македонска дивизия. На централната Криволашка позиция започват постоянни артилерийски престрелки и диверсионни акции.
Паралелно продължават боевете и на обходните колони в районите около Криволашката позиция.
Песен: Лили Попова – Валентин Попов – Родна земя – 4, 50 мин.
На 24 октомври 1915 г. на ж.п. станцията Градско пристигат още 12 000 французи, англичани и сърби. От пристанището на Солун пристигат допълнителни съглашенски войски.
На 25 и 26 октомври 1915 г., понеделник и вторник, започват сражения при Фариш, Мирзен и Чичево.
На 28 октомври 1915 г., четвъртък, 3-ти пехотен Македонски полк под командването на подполковник Хумбаджиев води тежки боеве на височината „Св. Илия“, разположена южно от Виничани.
Същият ден французите атакуват линията Долно Чичево-Водоврат. Атаката е отблъсната с големи загуби в жива сила за съглашенците и противникът е спрян от 49-ти, 53-ти и 3-ти Македонски пехотни полкове.
Песен: Мария Нейкова – България във всичко – 3, 12 мин.
На 29 октомври 1916 г., петък, Сборната дивизия започва двудневно настъпление към река Черна.
В 20.00 ч. на 30 октомври 1916 г., събота, командирът на дивизията, полковник Богданов, издава следната заповед:
„1. Противникът бит и преследван заема още височините южно от Градско /Острата Чука/, височините западно от Росоман / Трите могили /, хребета между селата Крушевица и Сирково.
2. Утре , 31 октомври,, частите да продължат атаката за заемането на на крайните обекти, дето да се затвърдят.
3. 3-ти Македонски полк да атакува тази нощ и да заеме височината южно от градско /Острата Чука/.
4. 53-ти полк да атакува и да заеме хребета южно от Крушевица /Крушевички език/.
5. 49-ти полк да нощува на сегашните си позиции
6. 2/49-та дружина на майор Пантофчиев, в мое разпореждане да се съсредоточи източно от Долно Чичево.
7. Артилерията да се приближи и тази нощ да заеме позиции на васиочините западно от ж.п. станцията Градско, източно от Долно Чичево и хребета южно от Крушевица.
8. Тази нощ аз оставам в долно чичево. Командирът на 2 /11 македонска бригада и командирът на 53-ти полк да се свържат с мен по телефона.Командирът на 2/49-та дружина да изпрати човек за свръзка.
9. Подпоручик Маджаров със своя полуескадрон да продължи утре разузнаването в посока Мирзен-Камен дол. Да охранява десния фланг на 53-ти полк и да влезе в свръзка с частите на полковник Писинов на Преслап.
10. Командирът на артилерията да разпореди да се изкарат поне две оръдия на Острата чука, трите Могили и хребета източно от Крушевица за обстрелване на железопътния мост на Черна, понтонния мост при чифлика Паликура и саловете при Росоман.”
Песен: Белокаменна чешма – 4, 59 мин.
Резерва: Баклава – Твойте очи, Лено мори – 2, 59 мин.